Решение № 2079 от 06.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2079 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110152000 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.342, ал.2 ТЗ, вр.чл.345, ал.1 и 2 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, уточнена с молби с вх.№ 266727/27.09.2023 г. и с вх.№ 333332/21.11.2023 г. от ********** против В. Д. А., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, както следва: за сумата от 5 600,00 лева, представляваща неустойка по договор за финансов лизинг от 18.11.2016 г., начислена на основание чл.33.3 от ОУ; сумата от 68,03 лева, представляваща договорна наказателна лихва за забава към дата 07.12.2020 г. на основание чл.5.5 от ОУ; сумата от 29,34 лева, представляваща направени разходи по предупреждения за забавени плащания на основание чл.12.б) от Тарифата към ОУ; сумата от 6 988,52 лева, представляваща разсрочени частични плащания на премии по застраховка „Каско“ на основание чл.4.4 от ОУ, за периода от 11.11.2020 г. до 15.08.2022 г.; сумата от 729,06 лева, представляваща разсрочени частични плащания на премии по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.4.4 от ОУ, за периода от 02.02.2021 г. до 15.08.2022 г.; сумата от 245,42 лева, представляваща данък МПС по чл.52 ЗМДТ за 2021 г. на основание чл.3.4 от ОУ; сумата от 245,42 лева, представляваща данък МПС по чл.52 ЗМДТ за 2022 г. на основание чл.3.4 от ОУ и сумата от 1 237,20 лева, представляваща заплатен хонорар на фирма ********* на основание чл.14.1 от ОУ. Претендира се законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.09.2023 г. до окончателното изплащане.

1

В исковата молба се твърди, че на 18.11.2016 г. между ищцовото дружество и ********** бил сключен договор за финансов лизинг № 14737 с предмет МПС „AUDI A7“, рама № WAUZZZ4G0CN013215, за срок от 48 месеца. Поддържа, че ответникът поел солидарна отговорност заедно с лизингополучателя по договора. Твърди се още, че в изпълнение на сключения договор, ищецът закупил гореописания автомобил, който предал на лизингополучателя с приемо-предавателен протокол от 18.11.2016 г., подписан без забележки. Поддържа се, че договорът за лизинг бил развален на 12.04.2022 г. поради не плащане на дължимите лизингови вноски от страна на лизингополучателя, като след прекратяването му, ответникът не изпълнил задължението да върне автомобила на адреса на лизингодателя – настоящ ищец. С оглед предходното ищецът възложил на трето за спора дружество издирването на автомобила срещу заплащане. Твърди, че автомобилът бил установен и предаден на дружеството-ищец, но останали неплатени суми по процесния договор за неустойка, наказателна лихва, разходи по издирване на автомобила, вноски по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“, както и данък по ЗМДТ. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове, като моли за тяхното уважаване. Претендира и направените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи за нищожност на клаузата на чл.19 от ОУ на ищеца предвиждаща, че изтичането на срока на договора не води до неговото прекратяване, когато са налице неизпълнени задължение на клиента.

Поддържа се, че с изтичане на срока за който е бил сключен, договорът за лизинг не се е трансформирал в безсрочен, а е прекратен по право. С оглед предходното, претенциите на ищеца за заплащане на премии по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ за периода след изтичане на договора /18.11.2020 г./, са неоснователни.

Сочи се, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че изпратената от ищеца покана за доброволно изпълнение е редовно връчена, поради което и по изложените от ищеца аргументи, е възможно договорът все още да е в сила.

Изразява се и становище, че по делото не са представени доказателства за заплащане на дружеството, наето да организира издирването и връщането на процесния автомобил.

Излагат се доводи за липса на доказателства, че договора за лизинг е прекратен по вина на лизингополучателя, поради което претенцията за заплащане на неустойка на основание чл.33.3 от ОУ е неоснователна. В случай, че съда приеме обратното, то ответникът прави възражение за нищожност на горепосочената клауза и препращащата към нея клауза на чл.33.2 от ОУ на ищеца, поради прекомерност и противоречието й с добрите нрави. По изложените в отговора доводи ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира да му бъдат присъдени и сторените по производството разноски.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не спори и от приложения договор се установява, че на 18.11.2016 г. между ********** /настоящ ищец/ и трето за спора лице – **********, е сключен договор за финансов лизинг, въз основа на който ищецът, в качеството му на лизингодател е отдал за ползване на трето лице, в качеството му на лизингополучател, лизингова вещ - автомобил марка „Ауди А7“ /с надлежно извършена в договора индивидуализация на номерата на рама и двигател/, при условията на финансовообвързан лизинг, срещу заплащането на уговорено възнаграждение.

Съгласно постигнатото между страните съгласие, стойността на процесната лизингова вещ е 28 632,35 евро, от която сумата от 5 726,47 евро е първоначална вноска, респективно сумата от 19 088,23 евро без ДДС е предвидена за заплащане по утвърден погасителен план на отделни лизингови вноски /видно от приложения по делото „план за плащания към лизингов договор“/. Видно още от последния е, че падежа на първата вносна е 15.12.2016 г., а на последната – 15.11.2020 г. Постигнато е съгласие, че общия брой на лизинговите вноски подлежащи на плащане от лизингополучателя е 48.

Същите са уговорени, като месечни и всяка една от тях се формира от главница, лихва, такса за обслужване и ДДС. Изплащането им е установено да става в срок до 15-то число на месеца, за който се дължат, чрез извършването на превод по банковата сметка на дружеството – лизингодател.

Видно още от договора за лизинг е, че ответникът В. Д. А. е поел пасивна солидарна отговорност по смисъла на чл.121 ЗЗД.

Видно от приложения по делото договор № 107 за продажба на МПС и Анекс към него е, че на 10.11.2016 г. ищцовото дружество е придобило от трето за спора лице – продавач товарен автомобил „АУДИ А7“ на стойност 46 666,67 лева без ДДС. В потвърждение на факта, че задължението за заплащане на уговорената продажна цена е изпълнено от купувача е представена фактура на стойност 56 000 лева с ДДС, както и свидетелство за регистрация Част I, в коeто като собственик на товарния автомобил фигурира - **********, а като негов ползвател – **********.

Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол е, че на 18.11.2016 г., при условията на гореописания договор, лизингополучателя ********** е получил държането върху процесната лизингова вещ, без възражения.

По делото са приложени Общи условия за потребители за лизинг на ********* /наричано по-долу *******/, актуални към 01.10.2016 г., съставляващи неразделна част от съдържанието на процесния договор за финансов лизинг. Съгласно т.3.4. от същите клиентът поема всички разходи, които са свързани с експлоатацията на автомобила през целия срок на лизинговия договор – пътен данък, задължителни технически прегледи, поддръжка, техническо обслужване и др. Предвидено е, че ако ******* 3 заплати вместо клиента разходи от подобен вид, то клиентът е длъжен да му ги възстанови в рамките на 3 дни, считано от доставянето на покана за плащане. Клаузата на т.3.5. регулира задължението на клиента за заплащане на следващите се лизингови вноски, като поставя за начален момент на възникване на този вид задължение – деня на предаване на автомобила, като съблюдава режима установен в т.5.1. от ОУ и изготвения погасителен план. Съгласно т.5.5. от ОУ при забава в плащането клиентът дължи лихва в размер на 10 % годишно плюс основния лихвен процент върху всяка просрочена сума за целия период на забавата. Според текста на т.10.3.2. с настъпването на падежа на третата поредна неплатена лизингова месечна вноска за клиента възниква задължението да представи лизинговия автомобил на ******* за провеждането на превантивна инспекция, като за тази цел клиентът следва да предаде автомобила до две седмици, считано от момента на настъпване на визирания падеж на един от упоменатите в ОУ четири възможни адреса. Предвидено е, че когато клиентът не се съобрази със задължението си за представяне на автомобила в указания срок, то по смисъла на т.10.3.3 от ОУ, или когато клиентът не може да бъде открит на последния заявен от него адрес, в полза на ******* се поражда облигационното право да локализира, изземе и транспортира лизинговия автомобил до мястото за превантивна инспекция, а за клиента се поражда допълнителното задължение да възстанови всички направени за визираната цел разходи, в т.ч. и такива свързани с наемането на специализирани в тази сфера дружества. Изискуемостта на посочения кръг от разходи е установено да възниква незабавно след тяхната направа от *******. Според т.8.4.2. от ОУ ако клиентът е в забава за повече от 1 месечна вноска, или пък ако забавата за една вноска е по-дълга от 60 дни, то в правната сфера на ******* възниква преобразуващото право да развали договора и без да е спазена процедурата по чл.

8.4.1. и без да дава допълнителен срок за изпълнение на длъжника. В т.13 от ОУ са очертани правните последици от прекратяването на договора, като в хипотезата на разваляне на съглашението по вина на клиента, в полза на ******* е налице правото да задържи всички платени му до момента от клиента лизингови вноски и допълнителни плащания по договора, а така също нему се поражда правото да събере от клиента незаплатената сума по финансирането, включваща всички дължими към момента на прекратяването и незаплатени лизингови вноски и допълнителни плащания, които според ОУ и договора за лизинг са за сметка на клиента.

По делото е приложено в превод на български език удостоверение издадено то Полицейско управление в *********, Република Сърбия, от което се установява, че процесния автомобил, предмет на гореописания договор за лизинг е отнет и върнат на представител на ищцовото дружество на 17.08.2022 г.

Видно от приложения по делото протокол за доброволно предаване от 18.08.2022 г. е, че автомобилът е предаден на разследващ полицай при 07 Ру-СДВР във връзка с образувано досъдебно производство. С разписка от 16.09.2022 г. иззетия като веществено доказателство лизингов автомобил е предаден на упълномощен представител на ищеца.

4

По делото е приложена фактура № 0000000719/26.068.2022 г., издадена от ищцовото дружество ********** в полза на трето за делото дружество *********, от която се установява фактурираната доставка на услуга посочена като „възстановяване на владение върху лизингов обект по договор за лизинг 14737 /автомобил Ауди А7, с посочена рама и регистрационен номер/“, както и разходи за винетен стикер и превод на документи, на обща стойност 1237,20 лева с ДДС.

По делото е приложена покана с рег.№ 769/17.02.2022 г. по описа на ******* – помощник-нотариус по заместване при ********, нотариус с район РС – София, изпратена от ищцовото дружество до лизингополучателя **********, с която последния е уведомен за дължими суми по сключения договор за лизинг, които към 16.02.2022 г. възлизат на сумата от общо 32 900,12 лева. С поканата на длъжника е предоставен срок за изпълнение – до 3 дни от получаване на поканата. В покана се съдържа и изявление, че при неизпълнение изцяло на задълженията в указания срок, то договорът за лизинг 14737 ще се смята за прекратен /развален/ поради неизпълнение на основание чл.12, предл.1-во от ОУ на ищцовото дружество. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена на 08.04.2022 г. при условията на чл.47 ГПК.