Определение № 447 от 02.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Ловеч, 02.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500246 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против разпореждане № 763/10.03.2025 г., по ч.гр.д. № 232/2025 г. на РС Тетевен, с което заявлението на частния жалбоподател против Д. С. М. е отхвърлено за 28,84 лв. – договорно възнаграждение. В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху правомощията на заповедния съд, частният жалбоподател излага оплакване за неправилно приложение на чл.

143 ЗЗП, третирайки съответните уговорки от договора за неравноправни, както и за неправилната квалификация на уговорките за договорна лихва като противоречащи на добрите нрави. От частния жалбоподател се прави оплакване и срещу изводите на съда за недължимост на вземанията за законна лихва и за лихвата за забава. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението сума от 28,84 лв. – договорно възнаграждение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена на 20.03.2025 г., а атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 17.03.2025 г., видно от разпечатката от страницата на ССЕВ и от разписката на куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за 1 изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 312,40 лв. – главница;

28,84 лв. – договорно възнаграждение; 83,27 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Фаст; 145,77 лв. – възнаграждение за закупен пакет услуга Флекси; 400 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането;

41,50 лв. – лихва за забава и 27,45 лв. – законна лихва, както и за съдебни разноски.

С разпореждане от 28.02.2025 г. съдът оставил без движение заявлението и указал на заявителя с допълнителна молба да посочи върху каква главница са начислявани претендираните в заявлението лихви (върху чистата претендирана от 312,40 лева или върху нея, плюс пакета от допълнителни услуги и други претендирани вземания), както и да посочи какви суми по договора са били изплатени от длъжника, за какъв период от време, в какъв размер и как същите са отнесени за погасяване на вземанията.

След получаване на уточняващата молба, състав на районния съд издал разпореждане № 763 / 10.03.2025 г., по ч.гр.д. № 232/2025 г. на РС Тетевен, с която отхвърлил изцяло заявлението.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК за вземанията, различни от главницата, районният съд се обосновал, че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, че уговорките, от които се претендират вземанията за услуги и такси са нищожни, че престираното по тях от длъжника е недължимо, с оглед на което е приспаднал същите суми от дължимите на кредитора вземания за главница.

Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендира вземането за договорно възнаграждение. Правилно и с оглед съдържанието на сделката районният съд е приел, че към договора следва да се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК). В съответствие със закона и с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител съдът е извършил проверка за това дали искането в заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали то е основавано на неравноправна клауза в договора (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. След като в заявлението няма означение на ГПР и не става ясно как е формиран размерът на възнаградителната лихва, за съда не е налице възможност да прецени дали това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, т. е. дали не се претендира необосновано високо обезщетение. Законосъобразен е решаващият извод на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК).

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на разбирането за договорната свобода и за сключване на договора от длъжника при предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възприети в съдържанието на ДПК.

Договорната свобода и осведомеността на длъжника от изброените източници относно същественото съдържание на договора, не освобождават съда от задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. При потребителските договори приложението на принципа на свободата 2 на договаряне е ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна като потребители.

Неоснователно е оплакването в частната жалба срещу отхвърляне на заявлението и в частта за законната лихва и лихвата за забава, тъй като в случая тези вземания се претендират върху забавени/просрочени вноски, включващи не само съответната част от главното вземане, но и от вземанията за закупени допълнителни услуги, произтичащи от неравноправните клаузи.

По тези съображения разпореждане е правилно в обжалваната му част и следва да се потвърди. Водим от гореизложеното, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 763/10.03.2025 г., по ч.гр.д. № 232/2025 г. на РС Тетевен в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против Д. С. М. е отхвърлено за 28,84 лв. – договорно възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3