Определение № 42126 от 17.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42126 гр. София, 17.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110119432 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.

К. Н..

Съдът е сезиран с предявен от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. К. Н. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ, да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 179,58 лева, представляваща цена на незаплатена от ответника топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: **** аб. № ***, ведно със законна лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 56749/2022 г. по описа на СРС, III, ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че на 19.10.2022г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 222091 срещу Л. К. Н. с за сумата от 594.62 лева, от които 454,64 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2019г. до 04.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 81,75 лв. за периода 15.09.2020г., до 03.10.2022г., както и суми за дялово разпределение: 48,21 лв. главница за периода 09.2019г. до 04.2021г. и мораторна лихва за забава в размер на 10,02 лв. от 31. 10.2019г. до 03.10.2022г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите. С разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 56749/2022г., по описа на Софийски районен съд, 148 с-в е уважил искането и е издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Твърди, че на 21.02.2023г. по сметката на „Т.С.“ ЕАД е постъпило частично плащане в размер на 460,25 лева, което е покрило изцяло: задълженията за съдебни разноски в размер на 25,00 лева, мораторната лихва за забава в размер на 91,77 лева и законната лихва на стойност 20,21 лева.Твърди, че незаплатена останала част от главницата в размер на 179,58 лева, ведно със законна лихва 1 от 16.11.2022г. до изплащане на задължението, както и юрисконсултско възнаграждение за двете производства. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като той не е престирали насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 56749/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., както и разноските за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва исковете за лихва, като посочва, че е оспорил същите и в заповедното производство, доколкото не му е била изпращана покана и не е изпадал в забава. Прави възражение за погасване по давност на част от претендираните в заповедното и в настоящето производство главници, а за останалите твърди, че заплатени доброволно на 21.02.2023 г. Оспорва начина, по който ищецът е извършил прихващания в извършеното от него плащане на 21.02.2023 г. Оспорва годността на средствата за търговско измерване (топломера) за периода 01.05.2019 г. до 23.01.2020 г., като твърди, че ищецът е водил „двойна“ техническа документация, както и че е издавал фиктивни протоколи. С оглед изложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ.

Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на СРС, като е подаден в срока по чл. 415 ГПК.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че 2 през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

Във връзка с направеното от ответника възражение за годността на средствата за търговско измерване (топломера) за периода 01.05.2019 г. до 23.01.2020 г. в тежест на ищецът е да докаже, че същите са били изправни.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се обяви за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: на 21.02.2023 г. е извършено плащане от страна на ответника в размер на 460,25 лева по отношение на процесното задължение; всички факти и обстоятелства, които ищецът цели да установи с поисканите от него с исковата молба СТЕ и ССЕ.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на „Т.“ ООД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца да бъде задължено третото лице-помагач на основание чл. 190 ГПК да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия в топлоснабдения имот и за исковия период, вкл.: документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за процесния имот и период; изравнителни сметки за исковия период; документи във връзка с връчването на изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение и т. н.

Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, но ответникът е възразил срещу това искане, доколкото посочва, че не оспорва фактите, по отношение на които е поискана експертиза. С оглед на това съдът счита, че това искане следва да се остави без уважение.

3

Искането на ищеца на основание чл. 186 ГПК служебно да се извърши справка в НБД за установяване на актуалното гражданско състояние на Е.И.М., следва да се остави без уважение, доколкото в отношенията между страните това обстоятелство не е спорно.

Следва да се приложи по делото ЧГД № 56749/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., а не както е посочено в исковата молба ЧГД № 69239/2023 г. по описа на 65 състав.

С отговора на исковата молба ответникът е възразил срещу годността на средствата за търговско измерване (топломера) за периода 01.05.2019 г. до 23.01.2020 г., във връзка с което е ангажирал доказателствени искания.

Искането по чл. 190 за задължаване на ищцовото дружество да представи заверено копие от „Протокол от 23.01.2020 г. за демонтаж/монтаж на топломер марка „Камструп“, фабр. № 4010920 за метрологична проверка“ е относимо и допустимо и следва да бъде уважено. Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ищцовото дружество да представи заверено копие от „Протокол за подмяна“ от 23.01.2020 г. на топломер № 4010920 с топломер с № 64453733, както е установено при надзорната проверка на Д. по сигнал с вх. № 80-02135/22.11.2022 г. също е относимо и допустимо.

Искането да се изискат и приложат ГД № 15511/2020 г. по описа на СРС, 49 състав, и приложеното към него ВГД № 12720/2021 г. на СГС е неоснователно, доколкото заключението по назначена по друго дело СТЕ е недопустимо да се използва в настоящото производство, същевременно за снабдяване с посочените документи, а именно: Протокол от 23.01.2020 г. за демонтаж/монтаж на топломер марка „Камструп“, фабр. № 4010920 за метрологична проверка“ и „Протокол за подмяна“ от 23.01.2020 г. на топломер № 4010920 с топломер с № 64453733, както е установено при надзорната проверка на Д. по сигнал с вх. № 80-02-135/22.11.2022 г. ответникът е направил друго искане, което съдът е намерил за основателно.

Ответникът е поискал на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо по делото лице Д. да представи пълната документация от надзорната проверка на Д. по сигнал с вх. № 80-02-135/22.11.2022 г., което искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.

Във връзка с искане на ответника на основание чл. 190 от ГПК ищецът следва да бъде задължен да представи всички Протоколи, издадени след 01.05.2019 г. за монтаж и/или демонтаж и/или подмяна на всяко средство за търговско измерване в процесната АС; всички Свидетелства за метрологични проверки, издадени след 01.05.2019 г. за всяко средство за търговско измерване по отношение на процесната АС. Искането е относимо и следва да бъде уважено.

Съдът намира, че във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се допусне служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса какъв е размерът на главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 10.08.2019 г. до 30.04.2021 г.

4

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.11.2024 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т.“ ООД в едноседмичен срок от получаване препис от настоящето определение да представи намиращите се при него документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** с аб. № ***, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в това число изравнителни сметки документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/, документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение. УКАЗВА на третото лице-помагач, че при неизпълнение на дадените указания в срок на основание чл. 161 от ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.

Разпечатката съдържа 41 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2aeb7740-78c0-4284-b78e-55ebd1950094