Определение № 2304 от 18.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2304 гр. София, 17.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500345 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА против определение № 4474 от 20.12.2023 г., постановено по т. д. № 768/2023 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 ГПК за намаляване на присъдените с определение № 3942 от 10.11.2023 г., с което е допълнено определение от 18.10.2023 г. за прекратяване на делото, в полза на „ПАРТИЯ КОНСЕРВАТИВНА БЪЛГАРИЯ“ разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че в мотивите си съдът изрично е посочил, че размерът на адвокатското възнаграждение в настоящия случай се определя по реда на чл. 7, ал. 1, т. 5 НМРАВ, но въпреки това е присъдил в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1 000 лв., който не съответства на посочената норма. Отделно от това намира, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и не изисква особени усилия от страна на процесуалния представител на „ПАРТИЯ КОНСЕРВАТИВНА БЪЛГАРИЯ", поради което иска от настоящия съд да отмени обжалваното определение и да намали присъдените в полза на партията разноски за адвокатско възнаграждение под размера от 1000 лв., евентуално 750 лв. при съобразяване на приетото с решение С 427/2016 и С-428/2016 на СЕС.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „ПАРТИЯ КОНСЕРВАТИВНА БЪЛГАРИЯ“, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че действително в мотивите си съдът е посочил, че адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 1, т. 5 НМРАВ, но в същото време ясно е отбелязал и че предявеният иск е по чл. 40, ал. 2 във вр. с, ал. 1, т. 3 от ЗПП, поради което не е налице охранително производство. С оглед тези изводи съдът правилно е определил адвокатското възнаграждение в минималния размер, предвиден за други неоценяеми искове по смисъла на чл. 7, ал.1, т.4 НМРАВ, макар и грешно да е изписал относимата правна норма. Оспорват се и доводите за наличие на предпоставки за определяне на възнаграждението под 1 установените в НМРАВ размери. Претендират се разноски за настоящето производство.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

От представените доказателства се установява, че производството по т.д. № 768/2023 г. по описа на СГС е образувано по иск с правно основание 40, ал. 2 във вр. с, ал. 1, т. 3 от ЗПП по искане на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА. С протоколно определение № 2058 от 18.10.2023 г., допълнено с определение № 3942 от 10.11.2023 г., производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК като в полза на ответника „ПАРТИЯ КОНСЕРВАТИВНА БЪЛГАРИЯ“ на основание чл. 78, ал.4 ГПК са присъдени разноски в размер на 1 000 адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение подадената от настоящия жалбоподател молба с правно основание чл. 248 ГПК.

При преценка на събраните по делото доказателства и становището на страните, настоящият съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Действително в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че в настоящия случай разноските за адвокатско възнаграждение на политическата партия следва да се определят по правилото на чл. 7, ал. 1, т. 5 НМРАВ, които изводи са неправилни доколкото производството по делото не е охранително, а е по реда на чл. 40, ал. 2 във вр. с, ал. 1, т. 3 ЗПП и съответно за него приложение намира правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ. Като краен резултат обаче определението е правилно, тъй като присъденият в тежест на Прокуратурата размер на разноските за адвокатско възнаграждение е 1000 лв., което всъщност е и минималният размер, установен от чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ. Предвид изложеното обосновано може да се приеме, че се касае за допусната от съда техническа грешка в мотивите при изписване на приложимата правна норма. Настоящият съд намира, че този размер на разноските за адвокатско възнаграждение съответства на целите, който се преследват от нормативната уредба и съставлява справедливо възнаграждение по смисъла на приетото с решението по делата № С-427/16 и С- 428/16 на СЕС, предвид което възражението на жалбоподателя за наличие на предпоставките за определяне на възнаграждението под пределите на минимумите, установени от НМРАВ е неоснователно.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, по смисъла на чл.81 ГПК, а само коректив по отношение на акта, постановен във вече проведеното исково производство, предвид което за него не се разпределят разноски между страните, независимо от изхода на спора. ( Определение №45/23.01.2019 по дело №3074/2018 на ВКС, ТК, I т.о).

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4474 от 20.12.2023 г., постановено по т. д. № 768/2023 г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3