Решение № 32 от 02.03.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Кърджали, 02.03.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

АЙГЮЛ ШЕФКИ при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 320 по описа за 2020 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.

27, ал.

5 от Закона за подпомагане на земеделските производители

/ЗПЗП/, вр. с чл. 166, ал.2 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба от „М.

393“ ООД, ***,

ЕИК ***, против

Акт за установяване на публично държавно вземане №35/3/3121359/4/01/04/03 от 02.10.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на *** лв.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на администравнопроизводствените правила.

Жалбоподателят намира за неправилни изводите на административния орган за неизпълнение на договорни и нормативни задължения.

В съдебно заседание и в писмено становище, чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената жалба и излага съображения за нарушение на чл.35 от АПК, допуснато от административния орган, тъй като последният не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Твърди и неправилно приложение на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, в сила от 30.08.2019 г., защото към момента на извършване на проверките, тези правила не са били част от действащата нормативна уредба. Счита също, че с прилагането на горните Правила се нарушава и принципът на предвидимост, тъй като въведената с тях санкция, не е била известна на получателя на помощта към момента на сключване на договора. Твърди също, че административният орган се е произнесъл една година след изтичането на мониторинговия период, както и след изтичане на преклузивния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК. Иска отмяна на оспорения акт.

Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът –

Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – София, чрез пълномощник, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

В представено писмено становище излага съображения, че при изчисляване на неизпълнението на бизнес плана и определяне размера на дължимата сума, е взето предвид

Решение №4088/13.04.2020г. постановено по адм.д.№5210/2019г. по описа на ВАС, както и приложимите към случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 12.02.2014 г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ с проект ИД №***/*** г., касаещ изграждането на сграда за обществено обслужване – I етап

- закусвалня и баничарница в УПИ **, кв.*** по плана на ***, както и закупуване на оборудване.

Към заявлението е приложил изискуемите документи, в т.ч. и бизнес план, като в част „Финансово-икономически статус“, за първата година от изпълнението на проекта са заложени приходи от продажба на тестени закуски и основни ястия в размер на *** лв., а за втората и следващите години

- *** лв.

На

28.10.2014 г. между ДФ „Земеделие“, гр.София; Сдружение „***“ и „М. 393“ ООД, ***, е сключен Договор № *** за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В договора е предвидено Фондът да предостави на Ползвателя, безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи по осъществяването на проект с ИД №***/*** г. Според допълнително споразумение от 31.08.2015 г., размерът на помощта е *** лв., съобразно Таблица за одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1/. Според т.4.17 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект, приложение 2 към договора и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.

Видно от Удостоверение

№**/*** г., строеж “Сграда за обществено обслужване-закусвалня и работилница за бързи закуски и офиси“ в УПИ **, кв.** по плана на ***, е въведен в експлоатация на 26.08.2015 г.

С писмо РОТ № ***/*** г. е оторизирано плащането на договорената сума, общо в размер на *** лв. С уведомително писмо за одобрение изх.№01-2600/513/15.01.2016 г., ползвателят е бил уведомен за извършено плащане на горната сума.

Във връзка със Заповед № 309613/13.07.2016 г., изд. от началник отдел на РТИ, в периода 14.07.2016 – 20.07.2016г., служители на ДФ“З“ са извършили проверка на място в предприятието. Във връзка с проверката е попълнен контролен лист /л. 458-492/, както и работен лист /л.487 от делото/. Според отразеното в последния, в периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016г., са констатирани приходи в размер на *** лв. от продажба на тестени закуски.

В периода 22.05.2017- 31.05.2017г., въз основа на заповед №331380/15.05.2017г. на началник отдел РТИ, е извършена нова проверка на място /л.495-525/, при която, за периода 25.07.2016 – 23.05.2017 г., са установени приходи в размер на *** лв. от продажба на тестени закуски; *** лв. от продажба на основни ястия, както и други приходи /от безалкохолни напитки/ - *** лв.

В периода 06.03 -18.03.2019 г. е извършена трета проверка на място /л.612-640/, въз основа на заповед №372928/28.02.2019г. на началник отдел РТИ, при която, за периода 01.01.2017 – 31.12.2017 г. са установени приходи /л.635/ в размер на *** лв., от продажба на тестени закуски; *** лв. от продажба на основни ястия и *** лв. от продажба на безалкохолни напитки. За периода 01.01.2018-31.01.2018 г. са установени приходи от продажба на тестени закуски в размер на *** лв.; от продажба на основни ястия - *** лв. и *** лв. от продажба на безалкохолни напитки.

С писмо изх.№01-2600/2797/03.07.2020 г. на ИД на ДФЗ, на основание чл.24, ал.1 и чл.26 от АПК, жалбоподателят е уведомен за откриване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, поради неизпълнение на приходите за 2016 г., 2017г. и 2018 г., заложени в бизнес плана. Горното е определено като неспазване на т.4.17 от сключения договор.

Срещу горните констатации, жалбоподателят е подал възражение вх.№01-2600/2797/22.07.2020 г., в което е отразено, че производството по издаване на АУПДВ е недопустимо, поради това, че ангажиментите по сключения договор са приключили на 28.10.2019 г.

С Акт за установяване на публично държавно вземане №35/3/3121359/4/01/04/03 от 02.10.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, предмет на настоящия спор, на основание чл.

27, ал.3, и

4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, по отношение на „М. 393“ ООД е определено подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на *** лв., поради неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана. За да постанови акта си, органът е приел, че при извършените проверки на място, в периода 22.05.2017 г. до 31.05.2017 г. и в периода

06.03.2019 г. -18.03.2019 г. е констатирано следното: за 2016 г.

- при заложени в бизнес плана *** лв., са реализирани *** лв., представляващо 42,42% от предвидените приходи; за 2017г.- при заложени в бизнес плана *** лв., са реализирани *** лв., или, 27,64% от заложените приходи; за 2018 г.

- при заложени в бизнес плана *** лв., са реализирани *** лв.

– 66,21% от приходите, заложени в бизнес плана. Установеното изпълнение на плана средно аритметично за горните три години е в размер на 45,43 % от заложените в бизнес плана приходи, респ., неизпълнението е 54,57%. Прието е, че горното неизпълнение нарушава предвиденото в т.4.17 и 4.25.3 от сключения между страните договор, като в тези случаи, съгласно т.8.1 от договора, чл.59, ал.1 от Наредба №23/18.12.2009 г. и чл.46, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г., Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, заедно със законната лихва върху тях.

Констатираното неизпълнение е подведено под хипотезата на т.30 от приложение към раздел 1 „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013“, като е определена санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ.

АУПДВ е съобщен на жалбоподателя на

07.10.2020 г., а жалбата срещу него е регистрирана в деловодството на ответника, на 21.10.2020 г.

Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът кредитира, с изключение на частта за процентното изпълнение на бизнес плана за 2016 г., отразяващо се и на изчисленията за средно аритметичното изпълнение на заложените приходи за трите финансови години, реализираните от жалбоподателя приходи от тестени изделия и основни ястия за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., са общо в размер на *** лв., от които: *** лв. от продажба на тестени изделия и *** лв. от продажба на основни ястия. Горните приходи са установени въз основа на касовите книги за извършени дневни продажби и отчети за приходите и разходите.

В таблица Приложение №2, вещото лице е отразило приходите за 2016г. по месеци, а в обобщена таблица №3, са посочени приходите от продажба на основни ястия, извлечени от данни, съдържащи се във фактури, надлежно описани с номер, дата и стойност в лева. Вещото лице е изчислило 14,19% изпълнение, при заложени в бизнес плана приходи в размер на *** лв., като в с.з. пояснява, че при заложени в бизнес плана приходи в размер на *** лв., както е приел административния орган, процентното изпълнение е 42,42%. Според заключението, за периода 01.01.2017. – 31.12.2017 г., са установени приходи общо в размер на *** лв, като не е възможно разделянето на приходите от продажба на тестени изделия и основни ястия. При заложени в бизнес плана приходи в размер на *** лв. за 2017 г., процентното изпълнение е 34,16%. Установените за периода 01.01.2018. – 31.12.2018 г. приходи от продажба на тестени изделия и основни ястия е общо в размер на *** лв., или 74,86% изпълнение, при заложени по бизнес план *** лв.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт, съобразно чл.

168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес и насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При проверката за законосъобразност на оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на неговия издател, съдът констатира следното:

С разпоредбата на чл.

20а, ал. 5 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., изм., бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следователно, оспореният акт е издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му от закона правомощия.

Спазено е и изискването за писмена форма, като в съответствие с чл. 26 от АПК, органът е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за започване на производството.

По отношение на спазването на административнопроизводствените правила и съответствието с материалния закон, съдът приема следното:

Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2aea615e-9596-491a-8548-943931523b9d