Решение № 122 от 10.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Благоевград, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241200501179 по описа за 2024 година съобрази следното:

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „И“, бул. „Ц“ №, сгр. „И П“, представлявано от В Л С и Г М М, обжалва решение № 239 от 29.07.2024 г., постановено по гражданско дело № 595 от 2022 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуален закон и необоснован. Делото било образувано във връзка с претенции относно ползването на трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла.

Въпросните енергийни съоръжения били изградени въз основа на договор, сключен между „Британско-български център за регионално развитие“ ООД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в който били определени условията за присъединяване на обект „Жилищна сграда“, намиращ се в имот № 09126, местност „Г“, землище на гр. Б, към електроразпределителната мрежа. На 14.08.2009 г. трафопостът бил прехвърлен в полза на „М“ ООД. Съоръженията за присъединяване - кабелите НН /ниско напрежение/, кабелите СрН /средно напрежение/ и ГЕТ /главните електромерни табла/, въобще не били предмет на 1 тази сделка. На 29.09.2016 г. на ищеца З. И. И. била възложена собствеността върху 62 кв. м. от поземления имот и построената в него сграда за енергопроизводство /идентификатор *** по КККР на гр. Б/, включително уредби СрН, уредби НН и трансформатори, както и външно ел. захранване до БКТП, състоящо се от кабели СрН 20 kV и кабели НН 0,4 кV. Между З. И. И. и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД бил сключен договор за покупко-продажба на ТП и учредяване на сервитути по чл. 64 от ЗЕ, в нотариална форма. Мотивите на районния съд относно прилагането на § 4 от ДР на ЗЕ били неправилни. Споменатата правна норма била неотносима към настоящия казус. Тя се отнасяла за енергийни обекти, изградени преди 09.12.2003 г., а енергийните обекти, предмет на настоящото дело, били изградени въз основа на договор, сключен в края на 2007 г., като самият ТП бил изграден и въведен в експлоатация в началото на 2009 г. Имало съдебна практика, според която ТП, като енергиен обект с оглед на функционалното му предназначение, можел да бъде използван единствено и само за целите на пренос и разпределение на ел. енергия и доставка на същата до потребителите. Съгласно чл.

40, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 от ЗЕ, такива вещи били извън търговския оборот, като можели да бъдат ползвани по предназначение само от енергийно предприятие, което притежава издадена от KEВP лицензия за доставка и разпределение на ел. енергия. Изключение се допускало тогава, когато обектът снабдявал с енергия само един потребител. За сделките с такива обекти се изисквало разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗЕ. В настоящия случай се установило, че чрез процесните съоръжения се доставя ел. енергия на множество потребители.

Енергийните обекти трябвало да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Цитира се трайна съдебна практика по този въпрос. Сградата на ТП, представляваща недвижима вещ, и оборудването му, представляващо движими вещи, можели да бъдат в собственост на различни лица. Съдебната практика, установяваща, че помещението е материален ресурс, когато е предоставено за ползване за монтиране на енергийни съоръжения, била неприложима в настоящия казус, тъй като не се касаело за ползване на помещение, собственост на ищеца. Ответникът оспорил твърдението, че длъжникът по изпълнителното дело, към момента на извършване на публичната продан, е бил собственик на движимите вещи, поради което и не следвало да се приеме, че постановлението за възлагане е породило прехвърлително действие относно тези обекти. Приложили се писмени доказателства, че длъжникът е бил собственик единствено и само на сградата на ТП, без оборудването му. Ако се приемели аргументите на районния съд, че ТП, 2 вкл. кабелите му, представляват неделима съвкупност и като такава могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка само заедно, а не поотделно, и поради това „Британско-български център за регионално развитие“ ООД е прехвърлило в полза на „Маунтин Вю Ленд“ ООД правото на собственост върху всички енергийни обекти, то със същата логика следвало да се приеме, че със сключения между З. И.

И. и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД договор е била прехвърлена цялата неделима съвкупност - ТП, неговото оборудване и кабелите СрН и НН, т. е. З. И. се е разпоредил с всичко. Съоръженията, описани в постановлението за възлагане, и съоръженията, ползвани на място от дружеството, не били идентични. Те били различни, което било видно и от описанието им - ползваният на място трафопост бил обозначен като МКТП 1x400, а описаният в постановлението за възлагане като БКТП 2x600. За да се приеме, че се дължи наем за ползване на енергийните обекти, безспорно следвало да се определи идентичността между ползваните на място обекти и тези, на които ищецът се явявал собственик. Имало писмени доказателства, установяващи разликата им. На място не се ползвали съоръженията, описани в постановлението за възлагане, и не следвало да се дължи наем за ползване на съоръжения, които на практика не се ползват. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

З. И. И., ЕГН **********, адрес гр. В, ул. „С Р“ № , ап. , е подал отговор на жалбата. В него се изтъква, че тя е допустима, но се явява неоснователна. Доводите на въззивника не намирали опора в доказателствата и закона. Преразказват се пасажи от съдебно решение, постановено по казус между същите страни и за същия трафопост и оборудване. Ищецът придобил правото на собственост върху последните на самостоятелно оригинерно правно основание - възлагане от главен публичен изпълнител. Първоинстанционният съд правилно съобразил разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ДОПК, която предвиждала, че продадените чрез публична продан от главния публичен изпълнител движими вещи и оценими в пари права стават собственост на купувача след влизането в законна сила на постановлението за възлагане, дори да не са били собственост на длъжника по изпълнителното дело. Моли се за потвърждаване на атакувания съдебен акт и присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те съответстват на изискванията на ГПК. Същите се разгледаха в открито заседание на въззивния съд. Не се събираха нови доказателства.

Окръжната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо 3 и правилно.

Първоинстанционният съд, въз основа на фактическите доводи и правни съображения, изведени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, правилно е определил заявеното за защита материално право, като е приел за разглеждане осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог, въз основа на искане за заплащане на обезщетение за ползване на енергийни уредби и съоръжения от техния собственик, при предоставен достъп на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за ползване на тези ел. съоръжения за целите на преноса на ел. енергия до други присъединени потребители.

Атакуваното съдебно решение е изготвено в изискващата се от закона писмена форма, при спазване на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 236 от ГПК, като е обявено и подписано от съдията, дал ход на устните състезания.

Въпросният съдебен акт е постановен по допустим иск и в рамките на правораздавателната компетентност на съда, разглеждал делото като първа инстанция.

Не са налице нередовности, свързани с активната и пасивна легитимация по предявения иск. Не се оспорва по делото, че „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е правоприемник на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

С Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ЕмИ. Василева, е прието, че при ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог, което обезщетение следва да се определи на база на приета от КЕВР методика. Следователно, уважаването на предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗДог предпоставя главно и пълно доказване на следните кумулативно предвидени от закона и съдебната практика предпоставки: ищецът да докаже, че е собственик на вещите, съставляващи енергийни обекти или съоръжения; вещите да се ползват от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за целите на преноса на ел. енергия до други потребители; липса на правно основание за ползването на вещите - да няма сключен между собственика и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД договор за предоставяне на достъп 4 по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ; процесните вещи да са присъединени към електроразпределителната мрежа на страната и да се ползват за доставяне на ел. енергия на други присъединени лица; и настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обектът на ползването е вещ, по отношение собствеността и/или ползването на която такива съществуват.

Оплакванията, наведени с въззивната жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, се явяват неоснователни.

Безспорно е, че процесният трафопост, кабели с ниско напрежение и кабели със средно напрежение съставляват движими вещи със специално предназначение.

Същите са компоненти на „енергиен обект“ по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ, като с оглед на функционалното си предназначение могат да бъдат използвани единствено за пренос и разпределение на ел. енергия и доставка до потребителите на същата. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 и чл. 88, ал. 1 от ЗЕ, такива вещи са извън търговския оборот, като могат да бъдат ползвани по предназначение само от енергийно предприятие, което притежава издадена от КЕВР лицензия за доставка и разпределение на ел. енергия. За сделки със същите се изисква разрешение на КЕВР, дадено по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗЕ. По отношение на придобиването на правото на собственост върху енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от преносната и разпределителна мрежа, съществуват изрично предвидени от закона изключения. Така в § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ е предвидено, че енергийните обекти и съоръжения, съставляващи части от националната електроразпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г., които не са собственост на лицензираните енергийни предприятия /каквото, безспорно, е „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за Югозападна България/, а са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие, в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите, в 8-годишен срок от влизането в сила на ЗЕ, който срок, с изм. на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е увеличен на 12 години, считано от влизането на ЗЕ в сила. Принципът е въведен с Наредба № 6/2004 г. /отм./, с която е предвидено разпределителното предприятие да изгражда съоръженията за присъединяване за своя сметка и да осигурява тяхното въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ. Като изключение от горепосочения принцип, в Наредба № 6/2004 г. /отм./ е предвидена възможност изграждането да се осъществи и от трето лице, с което е сключен договор за 5 присъединяване, със съгласието на разпределителното предприятие и за негова сметка. Впоследствие Наредба № 6/2004 г. е отменена и е приета нова наредба Наредба № 6/24.02.2014 г., която не поставя отношенията на различна основа в частта на процедурата за присъединяване и изкупуване на съоръженията, изградени, по изрично желание на клиента, от него и за негова сметка. Чл. 21 от новата наредба е аналогичен с чл. 20 от Наредба № 6/2004 г. /отм./, като по същия начин предвижда като общо правило /ал. 4/ изграждането на съоръженията от енергийното предприятие. В чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/2014 г., аналогична на чл.