Определение № 1651 от 20.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1651 гр. София, 20.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500672 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 262830/04.03.2026 г. на М. Д. Д., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу Разпореждане № 263266/19.12.2025 г., по гр.д. № 4417/201 4 г., на СГС, НО, 16 с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

В частната жалба се излагат оплаквания, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Излага, че съдът не е съобразил, че е налице молба за намаляване на иска, което го задължавало до изпрати делото по подсъдност на СРС. Отделно сочи, че е следвало да бъде поканен да заплатил дължимата държавна такса. По същество моли за отмяна на атакуваното разпореждане и даване на указания делото да бъде изпратено на СРС или отново да бъде поискано заплащането на дължимата държавна такса.

Предвид етапа, на който се намира исковото производство и липсата на конституиран ответник, препис от частната жалба не е връчван.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.

1 ГПК, при наличните данни за съобщаване на атакувания акт на 25.02.2026 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

В производството по гр.д. № 4417/2014 г., на СГС, е образувано по искова молба на М. Д. Д., с която са предявени, при условията на субективно пасивно съединяване искове с цена от 35000.00 лв., след предприето изменение на исковете с молба от 02.12.2013 г. След многократни отводи на съдии от СГС е било постановено Разпореждане № 261292/22.04.2025 г., с което ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по всеки от 1 предявените искове за размера надхвърлящ 50.00 лв. и му е дадена възможност да представи доказателства, че не разполага със средства, за да внесе дължимата след освобождаването такса в размер на общо 100.00 лв.

Срещу посоченото разпореждане, в частта с която ищецът не е бил освободен от заплащане на държавна такса по всеки от исковете, до размера на сумата 50.00 лв., е постъпила частна жалба вх. № 268326/21.05.2025 г. По частната жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 1632/2025 г., на САС, 13 с. По делото е постановено Определение № 1680/25.06.2025 г., с което Разпореждане № 261292/22.04.2025 г., на СГС, НО, 16 с. е потвърдено в атакуваната му част. Последното не е допуснато до касационна проверка с Определение № 5071/06.11.2025 г., на ВКС, III ГО, IV с., по ч.гр.д. № 3996/2025 г.

След връщане на делото първоинстанционния СГС е постановил Разпореждане № 263005/17.11.2025 г., с което на ищеца е дадена последна възможност да представи доказателства за заплащане на държавна такса в размер на общо 100.00 лв. и срок за това. Ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнението на дадените му указания.

Видно от материалите по делото е, че тези указания са съобщени на страната на 11.12.2025 г. На 18.12.2025 г. – в границите на срока за изпълнение, е постъпила нова молба вх. № 278370, с която ищецът не е представил доказателства за заплащане на държавната такса, а е поискал отвод на съдията-докладчик и отново е поискал освобождаване от задължението му за заплащане на държавната такса. В същия ден - 18.12.2025 г. е постъпила и молба вх. № 278377, с която повторно е поискан отвод на съдията-докладчик и е направено изявление за намаляване на размера на предявените искове до сумата 24666.00 лв. като частични, поради което делото следвало да бъде изпратено на СРС.

С атакуваното Разпореждане № 263266/19.12.2025 г., на СГС, НО, 16 с., съдът е констатирал, че указанията не са били изпълнени в границите на срока и, че не са налице основания за отвод на съдията-докладчик, при което е производството по делото е прекратено, поради неизпълнение на дадените на страна указания.

Произнасянето се преценява като правилно.

Безспорно е, че с процесуалния Закон е вменено з адължение на съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие (чл. 2 ГПК) и това задължение на съда брани всички граждански правоотношения в широк смисъл. Дължимата защита на накърненото право е поставена в зависимост от волята на страната, легитимирана да я търси.

Гражданският процес влиза в действие за защита на спорното право, посочено от лицето, което я търси.

Съобразно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК исковата молба следва да отговаря лимититативно изброени изисквания и да съдържа посочените в закона приложения, едно от които е документ за внесени държавни такси и разноски, когато такива се дължат.

В хипотеза, в която исковата молба не отговаря на законовите изисквания за редовност, сезираният съд, съгл. чл. 129, ал. 2 ГПК, следва да я остави без движение, като даде конкретни указания на ищеца за привеждането й в съответствие с законовите изисквания и определи срок за това. Съдът също така е задължен да предупреди страната за неблагоприятните последици, с 2 които неизпълнението на дадените указания е свързано. При неизпълнение на дадените указания в определения срок законът предвижда връщане на исковата молба, респ. прекратяване на образуваното въз основа на нередовната искова молба съдебно производство - чл. 129, ал. 3 ГПК.

В разглеждания случай, видно е от обсъдените по-горе произнасяния на съдилищата, че въпросът за дължимостта на държавна такса по предявените искове е разрешен и същата е в размер на общо 100.00 лв., тъй като ищецът не е бил освободен и от внасянето на този размер. При наличието на подобно произнасяне на съдилищата, ищецът е задължен да внесе определения размер такса, а не да иска ново освобождаване. Съставът на първоинстанционния съд правилно е приканил отново страната да я заплати, като е указал и неблагоприятните последици, свързани с неизпълнението на това задължение.

Съдът не е бил задължен да изпрати делото отново на СРС, в резултат на изявлението на ищеца за изменение на исковете по размер в посока към намаляването им, както погрешно се възприема от жалбоподателя. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК решението му не би било недопустимо само поради това, че искът е бил подсъден на районен съд.

Във връзка с изложението в жалбата следва да бъде посочено, че не се споделя от въззивния съд и оплакването, че страната е следвало отново да бъде приканена да заплати дължимата такса. Посоченото е сторено от първоинстанционния съд с коментираното Разпореждане № 263005/17.11.2025 г., съобщено на ищеца на 11.12.2025 г.

След като в границите на предоставения срок, дадените указания не са били изпълнени, то производството по делото е подлежало на прекратяване, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК. Постановеното в същия смисъл разпореждане на СГС като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 263266/19.12.2025 г., по гр.д. № 4417/201 4 г., на СГС, НО, 16 с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3