Определение № 239 от 29.04.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Разград, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500124 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр.

София, подадена чрез пълномощник против разпореждане № 963/24.03.2026г., постановено по ч. гр. дело № 502/2026 г. по описа на Районен съд – Разград, с което съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. С. С. по договор за потребителски кредит № 40024196457/12.03.2024 г., сключен между страните.

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на разпореждането с искане за неговата отмяна.Сочи се за нарушаване на служебното начало.

За да се произнесе по частната жалба, която се явява редовна и допустима, окръжният съд съобрази следното:

"Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, чрез пълномощник е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А. С. С. за вземания по договор за кредит № 40024196457/12.03.2024 г., сключен между тях.

Същите са конкретизирани, както следва: 211,48 евро главница, дължима за периода от 20.04.2025 г. до 20.09.2025 г.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 25,30 евро, дължимо за периода от 20.04.2025 г. до 20.09.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 76,68 евро, дължимо до 20.09.2025 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 109,04 евро, дължимо до 20.09.2025 г., като върху така посочените суми се претендира законна лихва от датата на депозиране на заявлението 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на задълженията; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 204,52 евро, 1 начислени на 19.11.2024 г.; мораторна лихва в размер на 47,38 евро, дължима за периода от 21.04.2024 г. до 18.03.2026 г., както и разноски по делото.

С разпореждане от 19.03.2026г., съдът е дал указания на заявителя да отстрани нередовности по заявлението, като предостави информация за извършените от длъжника плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

Предупредил е заявителя, че при неизпълнение на дадените указания заявлението му ще бъде отхвърлено. Препис от разпореждането за оставяне на заявлението без движение е било надлежно връчено на заявителя, който с нарочна молба е посочил, че длъжникът е заплатил общо сума по договора в размер на 921,50 евро, с която е погасена сума в размер на 827,73 евро, съгласно задължението по погасителен план (11 пълни вноски), частично плащане в размер на 63,73 евро по вноска № 12. В общата сума на получените плащания били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 57,98 евро, както и сумата в размер на 35,79 евро – начислени такси по тарифа.

За да отхвърли изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в атакуваното разпореждане районният съд е приел, че в сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40024196457 от 12.03.2024 г. са налице неравноправни клаузи, които оскъпяват договора и ГПР по същия, макар и уговорен под предвидения в закона максимум, с допълнително уговорените плащания за „услуги“ надхвърля реално 50%. Констатираната недействителност на сключения между страните договор за кредит има за последица – връщане единствено на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки или пакети за допълнителни услуги. Първият съд е отчел признанието на заявителя за извършени от длъжника плащания в размер на 921,50 евро, която сума надхвърляла равностойността на предоставената по договора главница – 511,29 евро, поради което не се следва присъждане както на заявената главница, така и на акцесорните вземания.

Съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, РОС, както и цялата си досегашна практика при горепосочените данни за размерите на възнагражденията за допълнителни услуги, както и невключването им в ГПР по договора за кредит, този съд приема, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Правилно първият съд е отчел извършените от длъжника плащания по сключения между него и заявителя договор за потребителски кредит, както и че същите надхвърлят значително чистата сума на отпуснатия заем, което е наложило отхвърлянето на заявлението.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в заповедното 2 производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, тъй като съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповедният съд следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона, а това включва и извършването на проверка дали сделката, от която произтича вземането, е действителна или не, както е в настоящия случай.

Предвид установената недействителност на целия договор, не е необходимо да бъдат разглеждани останалите оплаквания на жалбоподателя, съдържащи се в частната жалба.

С оглед на горното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.Атакуваното с нея разпореждане на Районен съд - Разград се явява правилно и законосъобразно, при направения отказ да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за посочените в разпореждането суми и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кредит България" ЕООД, гр.София, ЕИК 175074752, подадена чрез пълномощник против разпореждане № 963/24.03.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 502/2026 г. по описа на Районен съд Разград, с което съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. С. С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3