Решение № 33 от 28.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. ******, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200586 по описа за 2025 година Производството по ВАНД 586/2025 г. по описа на ПРС е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от К. Д. М. с ЕГН **********, срещу

Наказателно постановление

№25-0324000817/03.12.2025г., издадено от Началник Група в ОД на МВР-гр.******, РУ ******, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500.00 лв./255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на издаденото НП, предвид несъобразяването му с процесуалните правила и с материалния закон и необоснованост на същото, в подкрепа на което се излагат подробни аргументи.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, като релевира и допълнителни съображения в подкрепа на искането за отмяна на НП. Претендират се и разноски.

Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Р айонна прокуратура-****** и въззиваемата страна, не изпращат представители в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Н а 18.11.2025 г., около 16,25 ч. полицейски служители от РУ-****** 1 при ОД на МВР-****** – О.О. и Х.Н. в гр.******, на кръстовището на път III7 3 1 и III-208 спрели за проверка, л.а. „Тойота Рав-4“ с рег № *****, управляван от жалбоподателя К. М.. При извършена от същите проверка, било установено, че процесният автомобил е собственост на фирма „ЛТ Енерджи“ ЕООД и е със служебно прекратена регистрация на 04.11.2025 г. Предвид констатираното, бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП от М., а в последствие била сезирана и РП-******. С Постановление от 01.12.2025 г. на прокурор при ВРП било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на осъществен състав на престъпление, с оглед субективна несъставомерност на състав на престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Препис на постановлението било изпратено в РУ - ****** по компетентност, за преценка относно ангажиране на административнонаказателна отговорност по ЗДвП по отношение на М..

Въз основа на посоченото в Постановлението на ВРП било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на на 500.00 лв./255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено на 18.11.2025 г. нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП и му били отнети 10 контролни точки.

Видно от приложените по делото справки, на 18.11.2025 г. е била служебно възстановена и регистрацията на процесното МПС, предвид сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за същото.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на събраните по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви и взаимосвързани, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът ги кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.

36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуван е на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти. Наказателното постановление, респ. АУАН са изготвени от компетентни органи, за което и са предствани съответните доказателства, видно от приложените по делото заповеди и противно на изложените в жалбата възражения. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена административна норма от Закона за движение по пътищата. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ да се разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран въззивникът и както в 2

АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган, като същите са съответни на описаните такива в обстоятелствената му част. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което и съдът не релевира изтакнатия за обратното аргумент обосноваващ накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП, на К. М. е приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което управлява пътно превозно средство.

Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като с измененията от 07.09.2025 г. отпада задължението за уведомяване собственика за това, което и предвид посоченото в закона не е направено от съответните органи.

В случая съдът намира, че е налице обективна съставомерност на нарушение по смисъла на чл.140 от ЗДвП, но от страна на АНО не са ангажирани доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.

3

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши виновно, като нарушението от административно-наказателния състав на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е формално по своя характер, поради което формата на вината предполага извършването му само при наличието на пряк умисъл.

Интелектуалният момент на същия включва съзнаване от страна на нарушителя на всички елементи от обективния състав на нарушението – фактът, че регистрацията на МПС е прекратена, и че той управлява нерегистрирано МПС. За да бъде осъзнато прекратяването на регистрацията на МПС, несъмнено е необходимо нарушителят да знае, че то е съществуващ факт от обективната действителност, т. е. че регистрацията е служебно прекратена от компетентната служба на ОДМВР на определена дата, и че той управлява МПС след нея. Липсата на знание за който и да е от тези обективни признаци от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП изключва умисъла за извършването му .

По делото се установи, че процесният автомобил е бил дерегистриран служебно, без да да се доказа, това обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, който не е собственик на автомобила или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е била извършена проверката при управлението на 18.11.2025 г. на МПС-то, като такива доказателства не са събрани и в хода на прокурорската преписка, видно от посоченото в прокурорския акт.

Знанието за дерегистрацията на управлявано МПС е от значение за субективната съставомерност на деянието. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, а в случая това е относимо за водачът на процесното МПС – въззивникът М.. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията водачът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство /както е сторено и в случая доколкото и незабавно е била заплатена ГО на същия/ и с породените от нея правни последици/ Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г по тълкувателно дело № 3/2022 г. на ВКС, в мотивите на които е съобразено, че отпадналото към момента изискване за уведомяване не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията/.

Ето защо няма как да се приеме, че от субективна страна въззивника М. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същият, в качеството си на водач на процесното МПС, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, състава на съда намира, че неправилно е ангажирана 4 отговорността на М . за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което, като незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По делото са претендирани разноски само от страна на въззивника, на когото и с оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК следва да се присъдят. Процесуалният представител на въззивника е представил Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250, 00 евро, по отношение на които е направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което следва да бъде разгледано от съда. При преценка на обстоятелството, че делото е разгледано в едно съдебно заседание, с оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото, съобразявайки липсата на негова фактическа и правна сложност, съдът намира, че възражението на въззиваемата страна е основателно и уговореното и платено от въззивника адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 400,00 лева 204.52 евро , явяващ се минималния такъв и в който размер следва да бъде присъдено на въззивника, изчислено съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: