Решение № 202 от 30.10.2024, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 699/2024
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- Чавдар Андреев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 137 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 137, ал. 1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл.471а, ал.2 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
- чл. 51, ал.1 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. Кюстендил, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ч. А. Т. при участието на секретаря А. А. Х. като разгледа докладваното от Ч. А. Т. Административно наказателно дело № 20241520200699 по описа за 2024 година
Ф. „*****“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С. обжалва наказателно постановление №24/19.07.2023г., издадено от Директора на ОДБХ-Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл.471а, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Твърди се по жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като по същество липсва извършено нарушение.
Административнонаказващият неоснователност на жалбата. орган изразява становище за
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът прие за установено следното:
С
АУАН
№000293/04.07.2023г. е привлечен към административнонаказателна отговорност жалбоподателя, за това че при проверка на 27.06.2023г. в 10.00 часа по повод сигнал, подаден в ОДБХ относно отглеждане на над 200 кучета в обект, находящ се в с.Е., На място е установено, че се касае за животновъден обект в поземлен имот с 1 идентификатор №***, с площ от 2 757 кв.м., собственост на „****“ ****, находящ се в с.Е., мах.К., общ.Н. С договор за заем за послужване от 10.11.2018г. този имот бил предоставен за ползване на жалбоподателя за отглеждане/обгрижване на кучета за срок от 10 години.Имотът бил ограден и в него били затворени голям брой кучета.
При направена справка в информационната система на БАБХ-ВетИС е установено, че животновъдния обект не е регистриран по реда на чл.137 ЗВМД.
Посочено е в АУАН, че съгласно чл.51 от ЗВМД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти-на регистрация по реда на чл.137.Посочено е също така, че съгласно §1, т.36 от ДР на ЗВМД „животновъден обект“ е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.
Акта е предявен и връчен на И. К., упълномощена с пълномощно от 07.05.2019г., на 04.07.2023г.
При проверката е съставен констативен протокол, в който е са отразени констатации за извършени нарушения, сред които и описанато.
Въз основа на съставения АУАН на 19.09.2023г.. е издадено атакуваното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по АУАН , описано е словесно извършеното нарушение „отглежда животни в животновъден обект, който не регистриран по реда на чл.137 ЗВМД“.С посоченото е нарушил разпоредбата на чл.471а, ал.2 вр.чл.51, ал.1 ЗВМД.
Фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като същата се установи по делото от приложените писмени доказателства и показанията на св.Б. и Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното: Жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
2
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП.
Извършеното нарушение се установи по делото от всички събрани доказателства-показанията на разпитаните свидетели Б. и Й. са изцяло еднопосочни и пряко кореспондират със съставения констативен протокол, както и с представените и приети като доказателства по делото снимки, като част от констативния протокол.
В АУАН и в НП е посочена датата на извършване на проверката, което е и датата на установяване на извършеното нарушение, което се осъществява с форма на изпълнителното деяние бездействие и в този смисъл е извършено на датата на установяването му-датата на проверката и на мястото на извършването й-стописвания от животновъден обект.
В АУАН И НП е налице ясно описание на установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, мястото на извършване и дата на нарушението. Налице е единство между словесното описание на нарушението и в акта и наказателното постановление и цифровото изразяване на същото с посочването на нарушената норма на поведение – тази на чл.51, ал.2 ЗВМД.
Наказателното постановление е издадено и в съответствие с материалния закон.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят, като ползвател на имота, е нарушил разпоредбата на чл. 51, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, тъй като към датата на проверката в стопанисван животновъден обект отглеждат голям брой кучета, като няма извършена регистрация на обекта по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност - "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Ето защо и доколкото в обекта в с.Е. са се отглеждали над 50 бр. кучета /показанията на св.Б./, то същото място съставлява "животновъден обект" по смисъла на чл. 137, ал. 1 от 3
Закона за ветеринарномедицинската дейност, независимо от другото, включително дори "основно" предназначение на обекта – жилищно, стопанско и др.
Също така, съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗВмД - Собствениците на обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на чл. 137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по защита и хуманно отношение към животните. Т. е. обекта в с.Е. подлежи на регистрация по реда на чл. 137 от ЗВмД. Че тези животни се отглеждат от жалбоподателя не се спори дори и от жалбоподателя, като хода на съдебните прения, признавайки това обстоятелство, се акцентира върху това, че животните се отглеждат хуманно и при добри условия и, че обекта им не е приют, не е развъдник, не се извършва търговия с животните, а те се отглеждат като домашни любимци.
Възражението за наличие на специална санкционна разпоредбачл.449а от ЗВМД, по която е следвало да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя е енеоснователно.С посочената разпоредба се санкционира отглеждане на селскостопански животни в нерегистриран обект.В случая санкционираното нарушение е липсата на регистрация на животновъдния обект, за което липсва изрична санкционна разпоредба и приложение следва да намери общата такава по чл.471а ЗВДД.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност , отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Още повече в случая се констатира значителен брой животни.
В случая правилно е приложен закона. При проверката от съда относно начина на определяне размера на административното наказание, при съобразяване установеното по административно-наказателната преписка, се 4 налага заключение, че същият размер е определен законосъобразно и правилно. Както вече бе посочено, в случая се касае за значителен брой животни, отглеждани в животновъден обект, който не е регистриран.
Същевременно за животните са полагани грижи, като тези обстоятелства налагат заключение за една невисока степен на обществена опасност на конкретното деяние, ето защо и съдът намери, че правилно е индивидуализиран размера на административното наказание – имуществена санкция в минимален размер за нарушението на чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление№24/19.07.2023г., издадено от Директора на ОДБХ-Кюстендил, с което на Ф. „****“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.С. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл.471а, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5