Решение № 201 от 17.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Славка Г. Димитрова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Галин Петров Гавраилов (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601842 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 26 от 16.04.2021 г. постановена по НОХД № 7845 /2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х наказателен състав, подсъдимият С.

И. И. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 31.08.2015 г. в град Ч., обл. С. З. се е заканил с убийство спрямо М. П. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият И. е признат за невиновен в това, на същата дата и място, в съучастие с М. Т. И., като съизвършител да се е заканил с убийство спрямо М. П. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Подсъдимият е признат за невинен в това, че на 01.09.2015 г. в град Ч., обл. С.

З., като съизвършител се е заканил с убийство спрямо М. П. П. и това 1 заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда, подсъдимата М. Т. ИВ. с ЕГН ********** е призната за НЕВИННА в това, че на 31.08.2015 г. в град Ч., обл. С.З.а, в съучастие с С. И. И., като съизвършител да се е заканила с убийство спрямо М. П. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Подсъдимата И. е призната за невинна в това, че на 01.09.2015 г., в гр. Ч., об. С. З., в съучастие с С. И. И., като съизвършител се е заканила с убийство спрямо М. П. П. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда, съдът е отхвърлил предявените от М. П. П. граждански искове срещу двамата подсъдими за сумата от по 900/деветстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Срещу присъдата е депозиран протест от прокурор при Районна прокуратура Стара Загора – ТО-Чирпан. В протеста се твърди, че постановената от Районния съд присъда е неправилна и не съответства на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

Постъпила е и въззивна жалба от адв. И.Ч., като повереник на частния обвинител М.П.. В жалбата се излага становище, че присъдата е основана на неправилен анализ на доказателствата по делото, както и че е постановена в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна такава.

В допълнението към въззивната жалба, депозирано от адв. Я. С-П, преупълномощена от адв. Ч., се излагат аргументи за неправилността и 2 необосноваността на присъдата. Твърди се, че първостепенният съд неправилно е анализирал и тълкувал доказателствата, като не е установена точно фактическата обстстановка. Сочи се, че не са взети предвид множеството сигнали подавани от доверителката за заплахи и обиди отправяни към нея от подсъдимите. Оспорва се достоверността на показанията на свидетели, кредитирани от първостепенния съд.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста. Изказва становище за липса на мотиви, тъй като същите са неясни и объркващи до степен, че не може да се установи логиката и действителната волята на съда.

Иска отмяна на присъдата и връщане на делото на друг състав на същия съд.

Алтернативно се прави искане подсъдимите да бъдат признати за виновни.

Адв. Я.С.-П. - повереникът на частния обвинител П., поддържа жалбата. Присъединява се към казаното от представителя на държавното обвинение.

Защитникът на подсъдимия С.И. – адв. П. намира присъдата на Районния съд за правилна и законосъобразна. Моли същата да бъде потвърдена.

Адв. Е. – защитник на подсъдимата М.И., счита, че жалбата и протеста трябва да бъдат оставени без уважение. На мнение е, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият И. моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимата И. моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Въззивният съд, като обсъди направените с протеста и жалбата оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста и жалбата за неоснователни.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

3

Подсъдимият С. И. И. е роден на *** година в гр. Ч. обл. С. З., живущ в гр. Ч., *** гражданин, с основно образование, безработен, женен, осъждан.

От приетата по делото справка съдимост на подсъдимия С.И. е видно, че към инкриминираната дата 31.08.2015 г. и 01.09.2015 г., същия не е бил осъждан, както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност и не му е налагано административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.

Установява се, че с протоколно определение по НОХД № 77/2018 г. по описа на РС Чирпан, в сила от 01.03.2018 г. С.И. е бил признат за виновен за извършено на 06.02.2018 г. в гр.Ч., обл.С. З. престъпление по чл.345, ал.1, пр.1 от НК и по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл.23 от НК му е определено едно общо най тежко наказание глоба в размер на 600 лева. Това осъждане не се отразява на правната квалификация на деянията предмет на настоящето дело.

Подсъдимата М. Т. ИВ. е родена **година в с. С. обл. С. З., адресно регистрирана в гр. Ч., б***, завършен 7 клас, безработна, омъжена, неосъждана.

Подсъдимите С.И. и М.И. са съпрузи. Същите през 2010 година се нанесли да живеят на етаж от къща, находящ се в гр.Ч., ул.“***– ** етаж. Над тях – на ** етаж, живеела свидетелката М. П. П. заедно със своята майка свидетелката П. П..

Преди инкриминираните дати, между подсъдимите и свидетелката П. възниквали многобройни конфликти, по които отношение е вземала полицията. Образуваните в Районна прокуратура гр.Чирпан преписки, след извършени проверки, поради неналичието на достатъчно данни за извършено престъпление били прекратявани.

Свидетелката М.П. познавала свидетел Т. Д. И., който е неин бивш колега по месторабота. На 31.08.2015 г. около 5.30 - 6:00 часа, в дома на М.П., по нейна молба пристигнал свидетелят Т. Д. И.. След пристигането му, двамата слезли до избеното помещение ползвано от свидетелката П., за да нахранят намиращите се там животни. Появата на св. Т. И. разгневила подс.

С.И., който отишъл при тях и започнал да пита св. П. дали е повикала биячи да го бият, както и започнал да я псува и обижда, като казал, че ще я убие и няма да лежи, защото е луд. Св. П. разходила кучето си, като оставила св. И. в 4 избеното помещение. След това св. П. и св. И. си тръгнали за работа. В този момент подс. И. бил на улицата пред входната врата, като държал тръба, с която се подпирал и отправял агресивни и обидни реплики към св. П.. Св, П. и св. И. подминали без да провеждат разговор с подсъдимия. Св. И. придружил св. П. донякъде, след което тя му казала, че вече няма проблем и ще продължи сама.

На следващата сутрин, на 01.09.2015 г. около 6.00 ч., св. Т. И. заедно със св. Ц. И. и св. И. И. отново отишъл при св. П., за да не стане някакъв проблем. Всички се качили в жилището на св. П., като св. Т. И. и св. П. слезли долу, за да може св. П. да нахрани кучето си. Когато П. и И. отишли на двора, там се появили подсъдимите. Подс. И. държал в ръка тръба. Същият започнал да псува и обижда св. П., както и да казва, че ще я убие, а подс. И. викала дали им праща биячи, след което ударила св. П. с юмруци в гърба. Подс. И. посегнал с тръбата в посока св. П. и св. И., но последният предотвратил удара, като хванал тръбата удара, но не усетил болка. Подс. И. се обърнал и към майката на св. П., която се намирала на терасата, като казал „дърта кукумявка, сега ще се кача горе да ти откъсна главата“.Подс. И. започнала да удря с юмруци св. И., изплюла се в лицето му и захвърлила тухла по него.

При така развилият се скандал, от намиращият се в близост Център за настаняване на деца /ЦНСТДМУ/ наизлизали хора – свидетелките И. М., Г.

П., В. Д. и Т. П. Същите чули спорове на висок глас, но не и конкретни изрази, както и по отношение на кои лица се отнасяли.

Св. Т. И. повикал полиция. На мястото пристигнали полицейски служители Г. Й.Г. и П. Д. С. от РУ МВР гр.Ч. При пристигането си полицейските служители констатирали че свидетелите Ц. Д. И. и И.Д. И. водят разговор с подсъдимата И., както и че подсъдимата И. виждайки пристигналите полицейски служители започнала да се кара със свидетелите с висок тон. При пристигането на полицейските служители, от двора на имота излезли подсъдимия С.И. и свидетелите М.П. и Т. И.. При проведени разговори с полицаите всеки от присъстващите дал свое описание на случилото се, поради което им било разпоредено от полицейските служители да отидат в полицейското управление за изясняване на случая. В последствие било образувано досъдебно производство.

Първостепенният съд е намерил така описаната фактическа 5 обстановка за установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, приобщените по предвидения в НПК ред показания на свидетели дадени в хода на досъдебното производство и заключенията на приетите по делото съдебно психолого-психиатрични експертизи.

При анализа на съвкупния доказателствен материал, районният съд е стигнал до извода, че липсва състав на извършено от подсъдимите престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Основният аргумент за това решение е, че събитията на 31.08.2015 г. и 01.09.2015 г., за които е повдигнато обвинение на подсъдимите, не се отличават от обичайните междусъседски конфликти и обективираните чрез действия и изречени думи закани с убийство не са били от такова естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им.

Настоящата въззивна инстанция споделя заключенията на първостепенния съд, като намира същите за логични, правилни и законосъобразни, базирани на обективен анализ на доказателствената съвкупност.

От материалите по делото безспорно се установява, че отношенията между подсъдимите и св. М.П. са били влошени от доста време. Споровете и кавгите помежду им са чести и по различни поводи, поради което многократно се е налагало намесата на полицейски служители от РУП Чирпан. По някои от сигналите са били водени няколко прокурорски преписки, които са приключили с постановления за отказ да се образува досъдебно производство.

Както и първостепенният съд е посочил, обвинителната теза се подкрепят най-вече от показанията на св. П.. Това обстоятелство само по себе си не е основание показанията на свидетелката да бъдат пренебрегнати, ако тези показания се подкрепят от съвкупния доказателствен материал и от тях може по безспорен начин да се установи фактическата обстановка. Но при обстоен анализ на заявеното от св. П. се констатират несъответствия и непоследователност на изложените в тях факти и обстоятелства. Прави впечатление и тенденция към преувеличаване и опит да се обрисуват подсъдимите като лица с трайно престъпно поведение. В разпита си като свидетел пред Районния съд, свидетелката заявява „След двугодишен престой на двамата в кооперацията ни, аз започнах да подавам сигнали до местната полиция, както и до прокуратурата за проверки на икономическата 6 дейност, която развиват двамата. От друга страна, въпреки твърдените физически нападения, свидетелката се е въздържала от подаване на сигнал за тях, тъй като нямала свидетели, а и по същата причина не е посещавала лекар за да се снабди с медицинско удостоверение за нараняванията „Освен заплахи и обиди, двамата започнаха да ме нападат физически. Нападана съм около стотици пъти… След като са ме нападали не съм ходила на лекар, тъй като нямах свидетели...“.