Решение № 40 от 02.03.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 477/2025
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 02.03.2026
- В сила
- 02.03.2026
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 647, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Пловдив, 02.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20255000500477 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на синдика В. Г. в качеството му на законен представител на ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) против Решение № 73/ 12.05.2025 г. по гр. д. № 24/ 2025 г. на Окръжен съд – Кърджали, с което с а отхвърлени предявените против „Екип холдинг" ЕООД искове с правно основание чл. 124 ГПК, основани на давностно владение, по отношение на следните недвижими имоти:
- ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-66 от 18.10.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенция по Кадастър, с адрес на имота: гр. К., п.к. 6600 „Стопански двор“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, с площ от 2402 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него;
- ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-1 8-66 от 18.10.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенция по Кадастър, с адрес на имота: гр. К., п.к. 6600 „Стопански двор“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, с площ от 1086 кв.м., с номер на имота по предходен план: имот № 173, ведно с всички подобрения и приращения в него.
.В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорва извода на съда, че процесните имоти се владеят от ответното дружество.
Жалбоподателят поддържа, че никога не е губил владението върху имотите и 1 ги е придобил по давност. Иска да се отмени решението, вместо което бъде постановено ново, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемият „Екип холдинг" ЕООД чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.
ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) чрез синдика В. Г. е предявил против „Екип холдинг" ЕООД обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на следните недвижими имоти:
- ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-66 от 18.10.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенция по Кадастър, с адрес на имота: гр. К., п.к. 6600 „Стопански двор“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, с площ от 2402 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в него;
- ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № РД-1 8-66 от 18.10.2016 г. на Изпълнителния директор на Агенция по Кадастър, с адрес на имота: гр. К., п.к. 6600 „Стопански двор“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, с площ от 1086 кв.м., с номер на имота по предходен план: имот № 173, ведно с всички подобрения и приращения в него.
Ищецът твърди, че първият от двата имота - ПИ с идентификатор № *** – е придобил с нотариално оформен договор за покупко – продажба от 09.12.1998 г., а вторият - ПИ с идентификатор № *** – на 17.05.2004 г. с договор за покупко – продажба на недвижим имот частна държавна собственост. Поддържа, че от придобиване на процесните имоти до датата на подаване на исковата молба ги е владял непрекъснато и необезпокоявано. С депозирана по гр. д. № 1552/ 2024 г. на РС – Кърджали, пред който първоначално е подадена исковата молба, молба от 21.11.2024 г. уточнява, че началният срок на придобивната давност е датата на придобиване на имотите. Сочи, че с цел да се извадят от масата на несъстоятелността процесните имоти са прехвърлени фиктивно на родителите му Г. М. Г. и П. П.
Г., а впоследствие на ответника „Екип холдинг" ЕООД. С постановено по т. д.
№ 19/ 2021 г. на ОС – Кърджали решение извършените в полза на Г. М. Г. и П.
П. Г. дарения са отменени на основание чл. 647, ал. 1, т. 1 ТЗ, но предявените искове срещу „Екип холдинг" ЕООД за връщане в масата на несъстоятелността на двата имата са отхвърлени.
С Протоколно определение от 12.11.2025 г. по настоящето дело исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатираното от съда противоречие между обстоятелствената част, сочеща на деривативно основание за придобиване на собствеността, и формулирания петитум за признаване правото на собственост на оригинерно основание.
2
С депозираната в определения му срок уточняваща молба ищецът пояснява, че предявените искове се основават на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от датата на придобиване на имотите, като претенциите за собственост на деривативно основание са предмет на разглеждане в отделни дела на РС – Кърджали.
Ответникът „Екип холдинг" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове с твърдения, че владението на процесните имоти е предадено на ответното дружество в деня на изповядване на договорите за продажбата им, който момент ищецът не осъществява фактическа власт върху тях.
От фактическа страна по делото не е спорно, че с Договор от 17.05.1996 г. С. Г. Г. като ЕТ „С. - С. Г.“ е закупил от Държавата недвижим имот с площ от 1 806 кв. м., съставляващ парцел LII по плана на стопански двор на бивша агрофирма „Р."- гр. К. (понастоящем представляващ имот с идентификатор № *** по КККР на гр. К.), който с НА № 103, т. I, д. № 103/ 2018 г. дарил на родителите си Г. М. Г. и П. П. Г., а те от своя страна с НА № 147, т. I, д. № 147/ 2019 г. са го продали на „Екип холдинг" ЕООД.
С Договор за продажба от 23.05.1996 г. Г. М. Г. закупил от Държавата недвижим имот с площ от 2402 кв. м., съставляващ парцел № 2 от кадастралния и парцеларен план на обект „"К."“ - гр. К. (понастоящем представляващ имот идентификатор № *** по КККР на гр. К.), който впоследствие заедно със съпругата си П. П. Г. с НА № 93, т. I, д. № 93/ 2013 г. дарили на сина си С. Г. Г., а той от своя страна с НА за дарение № 25 от 22.02.2018 г., т. I, н. д. № 25/2018 г. им го върнал обратно. Впоследствие с НА № 82 от 28.05.2018 г., т. I, н. д. № 82/ 2018 г. Г. М. Г. и П. П. Г. продали същия имот на „Екип холдинг“ ЕООД.
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. К. Н. и И. С. К. – служители в "*" ЕООД – се установява, че през 2018 г. ответното дружество закупило два поземлени имота, които не били застроени. Единият имот се ползувал за складиране на автомобили и техника на дружеството, а в другият имот имало дръвчета и треви. Сочат, че от закупуването им имотите се владеели от дружеството и никой не е имал претенции към тях.
При тези данни настоящият съдебен състав намира извода на окръжния съд, че ищецът не е придобил процесните имоти по давност, за правилен макар и не по изложените съображения. Придобивната давност представлява оригинерен способ за придобиване на вещни права, който включва два елемента – владение като фактическо състояние и срок на владението. С изтичането на предвидения в закона срок владелецът придобива по давност съответното вещно право, което досегашния притежател загубва, от което следва, че по давност могат да се придобият само чужди вещни права. Макар и да упражнява непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт върху вещта собственикът не може да я придобие повторно на основание давностно владение, тъй като в този случай действа правилото, че не никой не може да придобие повторно нещо, което вече притежава. Осъществяването от собственика владение е правна възможност - елемент от притежаваното право на собственост, докато осъществяваната от владелеца фактическа власт е фактическо състояние, което след завършване на фактическия състав на придобивната давност се трансформира в субективно право.
3
В настоящия случай с оглед данните по делото, че ищецът е придобил имот с идентификатор № *** през 1996 г., а имот с идентификатор № *** през 2013 г., които впоследствие е прехвърлил на родителите си през 2018 г., се налага извод, че за времето, през което е притежавал процесните имоти, давност не е текла. За начало на давността може да се приеме датата, на която ищецът е прехвърлил имотите на своите родители, но само при положение, че е продължил да ги държи като свои и след това, каквито доказателства по делото не се събраха, а освен това от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че след придобиването им съответно през 2018 г. и 2019 г. процесните имоти се владеят непрекъснато от ответното дружество. Но дори и хипотетично да се приеме, че ищецът е запазил владението върху двата имота, той не би могъл да ги придобие по давност, тъй като от момента на прехвърлянето им през 2018 г. до датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10 – годишен давностен срок. По изложените съображения, като е отхвърлил предявените искове, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт като резултат, който следва да се потвърди.
Предвид неоснователноста на възивната жалба жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия „Екип холдинг“ ЕООД направените във въззивното производство разноски за адвокат в размер на 3400 лв., равняващи се на 1738.
40 евро след превалутирането им.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/ 12.05.2025 г. по гр. д. № 24/ 2025 г. на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА ЕТ „С. - С. Г.“ (в несъстоятелност) да заплати на „Екип холдинг“ ЕООД направените във въззивното производство разноски за адвокат в размер на 1738. 40 евро.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4