Присъда № 96 от 16.12.2025, Районен съд - Петрич

Мотиви към Присъда № 96 от 16.12.2025 г., постановено по НОХД № 464/2025 г. по описа на РС - Петрич.

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Териториално отделение- гр. Петрич към Районна прокуратура- Благоевград, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия М. М. П., за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.5А от НК във връзка с чл. 130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание за ТО- Петрич към Районна прокуратура- Благоевград, редовно призовани се представлява от прокурор Н. З.. Излага, че производството следва да бъде приключено по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице предпоставките за прилагане на конкретната разпоредба, предвид съдебното минало на подсъдимия и обстоятелството, че същия не е осъждан. Предлага последния да бъде признат за виновен, като наложеното му наказание да бъде в размер около минимума, а именно 1100 лева.

В съдебно заседание подсъдимият М. П., се явява лично и с упълномощен процесуален представител- адв. Ц.. От защитата на подсъдимия не се оспорва изложената фактическа обстановка, поддържат се данните изложени в нея, като се съгласяват с приложението на държавното обвинение, а именно подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и същия да бъде освободен от наказателна отговорност, като глобата да бъде наложена в минимален размер.

По делото е приложено досъдебно производство № 314 ЗМ-420/2024 г. по описа на РУ на МВР Петрич на основание чл. 378, ал. 2 НПК. Обвиняемият не оспорва фактите, изложени в постановлението на РП-Петрич и не държи на разпита на свидетелите, като и двете страни се съгласиха всички доказателства да се ползват непосредствено при постановяване на решението, без да се събират други такива. По изключение била изискана отново справка за съдимост на М. П., от която по хода на производството се установило че същия е неосъждан в територията на Р България, а съгласно наложената му глоба в Р Франция през 2014 г., съгласно данните от ECRIS, наказанието е от Френския съд е заличено. В последната си дума, изразява съжаление за стореното, и посочва че няма да се повтори.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия М. М. П., работи като шофьор в търговско дружество „П.“ ООД, с. М., общ.

Пловдив, от 18.10.2023 г., видно от представената справка за трудови договори, като получава заплата около 2000-2500 лева. Роден е на **** г., вдовец, има син от първия му брак, с който е живеел преди да съжителства със свидетелката М..

От седем години живее на съпружески начала във фактическо съпружеско съжителство с пострадалата В. Н. М.- род. на **** г., в Узбекистан с постоянен адрес в гр. Петрич, ж.к.

„И.“ *, вх. *, ет. *, ап.* и настоящ адрес в гр. Петрич, ул. „П.Б.“ *, вх. * ет.*, ап.* с българско и руско гражданство, разведена.

Отношенията помежду им, са били в пределите на нормалното, с изключение моментите в които подсъдимия П. си позволявал да пие алкохол и поради тази причина да става агресивен към нея, като й отправял обиди и псувни.

В тази връзка е осъществено и извършеното деяние от страна на П. на дата 23.10.2024 г., по следния начин:

Сутринта на посочената дата, П. и св. М. са осъществявали в жилището находящо се в гр.

Петрич, ул. „П.Б.“ № *, в което са живеели двамата, домакинска работа, изразяваща се в лепене на тапети в кухнята и измиване на прозорци. След като приключили с тази работа, П.

1 се придвижил към гаража за да се заеме с изработка на маса за кафе за пострадалата и негова съжителка. Св. М. е останала в помещението за да сготви вечерята. След известно време, и по конкретно към 20:30 ч., извикала П. за да му съобщи че вечерята е готова.

Подсъдимият се качил в жилището, седнал на масата и помолил свидетелката да му донесе една чаша с ракия и едно безалкохолно питие. Заедно с питието, свидетелката оставила на масата и чинията с приготвеното ядене. Оставяйки обаче чинията подсъдимият не останал доволен от сервираното ядене, като съобщил на свидетелката че същото е студено. След това, почнал да я псува и да й обръща обиди, като и рекъл че не може да прави нищо като починалата му съпруга и че много силно го ядосва. М. не е обърнала внимание на обидните му думи, станала от масата и отишла в кухнята за да стопли яденето като по това време се е разплакала но без да показва сълзите си пред П..

След като се е върнала, с вече претопленото ядене и с нейната чиния седнала до подсъдимия за да вечерят заедно. Въпреки това, последния не се успокоил от случилото се и продължил да надхвърля обиди срещу М., и тъй като това не му е било достатъчно, дигнал чашата от масата и хвърлил ракията върху лицето, тялото и дрехите на свидетелката. Същия не се е спрял само на изливането на алкохолната напитка, а продължил като е взел празната вече чаша, дигнал я от масата и хвърлил върху главата на М..

В резултат на случилото се, причинил й лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана в областта на главата, съпроводена със силна болка и кръвотечение. Пострадалата се скарала с П., тъй като по никакъв начин не била заслужила подобно поведение от негова страна, като му заявила че ще извика полиция.

След няколко минути от случилото се П. излязъл от съвместното им жилище, като по това време М. подала сигнал на 112 за инцидента.

След обаждането, на място пристигнали полицейски служители на РУ- Петрич както и дежурен екип на ФСМП-Петрич. Незабавно М. била закарана до сградата на ФСМППетрич, където й бил извършен медицински преглед, раната на главата й била зашита и й направили рентгенова снимка, при която било установено че няма счупвания по черепа или други кости и същата била освободена за домашно лечение, тъй като не проявила желание да се хоспитализира в болницата.

След нейните снети обяснения и на основание чл. 212, ал.2 от НПК, било започнато настоящото досъдебно производство.

От заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза /назначена в хода на разследването по делото/, било установено че в резултат от хвърлената със сила стъклена чаша и нанесения с нея удар по главата на пострадалата М., на последната е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана в областта на главата, които травматични увреждания по отделно и в своята съвкупност представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

От приложеното свидетелство за съдимост, както и в справката за съдимост с източник ECRIS / в която е изрично вписано, че сведението относно наложеното наказание в Р Франция подлежи на заличаване/, се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78, ал.1 от НК към инкриминираната дата, а и че нарушението осъществено в Р Франция е заличено.

Тази фактическа обстановка се базира и извежда от събраните безспорни доказателства при недопуснато процесуално нарушение в предходната фаза на процеса, които кореспондират по между си, поради което и съдът напълно ги кредитира като годни да изяснят обективната истина в този казус и те са следните: автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, писмо изх. № 50/10.02.2025 г. на Председателя на РСПетрич, писмо изх. № 192/12.02.2025 г. на управителя на ЦЗП- Благоевград, ООД, писмо изх.

2

№ 05-102-1/07.04.2025 г. на директора на ЦСМП- Благоевград, ведно с приложената към него копие от медицинска документация касаеща извършените прегледи на пострадалата М., писмо изх. № 02-949/10.04.2025 г. на д-р Илия Тонев- управител на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД ведно с приложените към него копия от документи, заключението на вещото лице по изготвената съдебно- медицинска експертиза, справка за лице от АИС- БДС, справка за пътувания през границата на страната ни и справка за съдимост.

От правна страна, съдът съобрази следното:

От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с деянието си подсъдимият М. М.

П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.

Обект на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 НК са обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 НК е осъществено чрез действие – хвърляне със сила на стъклена чаша в посока към главата на пострадалата, причинявайки лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана в областта на главата.

Това деяние на подсъдимия на инкриминараната дата и място безспорно е осъществено в условията на домашно насилие по смисъла на чл. 93, т.31 от НК, след като в процеса по категоричен начин се установи, че подсъдимия и пострадалата са живеели на режим семейни начала във фактическо съпружеско съжителство към инкриминираната дата, а причиненото й телесно увреждане и повреда са в следствие на физическо насилие /нанесен побой/, упражнен от страна на съжителя й- М. М. П..

Относно понятието на домашно насилие, съдът приема, че е налице разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие, в която е посочено, че „домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Според нормата на §1, т.2 от ДР на ППЗЗД, „физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето, което също потвърждава извода за причинена телесна повреда на пострадалата в настоящия случай, именно при условията на домашно насилие.

Субект на престъплението в случая е пълнолетно и вменяемо лице, което можело да ръководи на инкриминираната дата и място постъпките, за което не са събрани данни за невменяемост, или че е бил в нетрезво състояние под влиянието на алкохол.

От обективна страна, на постановената дата /23.10.2024 г. около 20:30- 20:45 ч./ и на инкриминираното място / в частно жилище разположено в гр. Петрич и на ул. „П.Б.“ № 12Б, ет.1, ап.3, в условията на домашно насилие /упражнено физическо насилие/, подсъдимият чрез хвърляне със сила на стъклена чаша в посока към главата на пострадалата В. Н. М. от гр. Петрич, с която живеел на съпружески начала във фактическо съпружеско съжителство, й причинил лека телесна повреда- изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана в областта на главата, довело до болка и страдание за пострадалато лице, с временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия в условията на пряк 3 умисъл по чл. 11, ал.2 НК, тъй като П. е съзнавал обществено- опасният характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено- опасните последици от него и е искал последното. В съзнанието му е било отразено, че се намира във фактическо съпружеско съжителство с пострадалата и живее с нея, както и че чрез хвърляне със сила на стъклена чаша в посока към главата на пострадалата е домашно физическо насилие, с което могат да й се причинят травматични последици, включително и лека телесна повреда /болка и страдание/ и въпреки това съвсем съзнателно е извършил инкриминираното деяние, защото е искал това.

По вида и размера на наказанието:

Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид визираната в закона санкция, за престъпленията по чл. 131, ал.1, т.5а, във вр. с чл. 130, ал.1 НК, която е „Лишаване от свобода“ до три години. Съобразно принципа за индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца и деянието.

По делото се установи, че до момента подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК. От представените доказателства по делото, а именно справка за съдимост за подсъдимия в съдебна фаза се констатира, че същият е бил наказан за нарушение в Р Франция, отнасящо се до престъпления в транспорта с Глоба в размер 719 евро. Същото видно и от представената справка за съдимост е било заличено, поради което съдът приема че подсъдимия в настоящото производство не е осъждан. Налице не са предпоставките същия да се счита и за реабилитиран.