Решение № 681 от 28.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Перник, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20231720100022 по описа за 2023 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от Х. Н. Г., ЕГН ********** от гр. *** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес Център Люлин – 6, ет. 2.

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011 г. по ЧГД № 6282/2010 г. по описа на Районен съд - Перник е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 сумата от 1071.90 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит с № *** г., сумата от 245.69 лв. – мораторна лихва за периода от 18.04.2008 г. до 01.07.2010 г., 126.35 лв. – разноски по делото.

Твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 600/2011 г., което е прекратено.

Сочи, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на ответника по договор за цесия, сключен между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Същият на 24.03.2017 г. е подал молба до ЧСИ А.В., с район на действие ПОС, въз основа на която е образувано ИД № 709/2017 г.

Счита, че към този момент вземането, обективирано в изпълнителния лист е било погасено по давност.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, в качеството му на частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 10.01.2017 г., че ищецът не му дължи, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за сумата от 1071.90 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит с № *** г., сумата от 1

245.69 лв. – мораторна лихва за периода от 18.04.2008 г. до 01.07.2010 г., 126.35 лв. – разноски по делото, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 20.01.2011 г. по ЧГД № 6282/2010 г. по описа на Районен съд - Перник и за принудителното им събиране е образувано изпълнително дело № 709/2017 г. по описа на ЧСИ с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен.

Твърди, че е частен правоприемник на кредитора по изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011 г. по ЧГД № 709/2017 г. по описа на ПРС по силата на договор, сключен между тях на 10.01.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания.

Сочи, че погасителната давност не е изтекла и вземането не е погасено, тъй като по изпълнително дело № 600/2011 г. по описана ЧСИ А.В. и по изпълнително дело № 709/2017 г. по опис на ЧСИ А.В. са извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си – адв. С. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не е бил представляван. Докладвана е молба от същия, с която оспорва предявения иск. Моли същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представения изпълнителен лист, издаден на 20.01.2011 г. по ЧГД № 6282/2010 г. по описа на Районен съд – Перник и договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 10.01.2017 г. между „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. От тях е видно, че ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 1071.90 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS – 01085143 от 20.08.2007 г., сумата от 245.69 лв. – мораторна лихва за периода от 18.04.2008 г. до 01.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2010 г., сумата от 26.35 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. – възнаграждение за процесуално представителство. Вземането по 2 изпълнителния лист е прехвърлено от кредитора на ответника – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 10.01.2017 г.

Изложеното обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иск срещу ответника за установяване, че вземането по изпълнителния лист не се дължи.

Разгледан по същество искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

От отбелязванията на гърба на изпълнителния лист се установява, че за принудително събиране на вземанията на 10.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № 600/2011 г. по описа на ЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение по него е връчена на длъжника на 11.11.2011 г. Последното изпълнително действие е извършено на 10.06.2011 г. Изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.

От приложеното изпълнително дело № 709/2017 г. по описа на ЧСИ А.В. се установява, че то е образувано по молба, подадена от ответника на 24.03.2017 г. С нея е поискано установяване на имуществото и доходите на длъжника и на основание чл. 18 от ЗЧСИ са възложени всички правомощия за събиране на вземането.

На 07.04.2017 г. е извършена справка за длъжника в НБД „Население“.

На 21.04.2017 г. е изготвена сметка по изпълнителното дело.

На 26.04.2017 г. е изискана информация от ТД на НАП за наличие на публични задължения на длъжника. Удостоверението от ТД на НАП – София е постъпило на 27.06.2017 г.

На 26.04.2017 г. е изпратено уведомление до длъжника за образуваното изпълнително дело, за което няма доказателства да е връчено. Отразено е, че адресатът е търсен на адреса в продължение на един месец и не е открит.

На 14.06.2018 г. взискателят е поискал извършване на справка за разкрити банкови сметки на името на длъжника и налагане на запори.

На 17.07.2018 г. е изпратено запорно съобщение до Интеренешънъл Асет Банк АД за налагане на запор върху банковата сметка, разкрита на името на длъжника. Съобщението е връчено на 24.07.2018 г.

С писмо от 13.08.2018 г. директор на дирекция в Интернешънъл Асет Банк АД е уведомил ЧСИ, че банковата сметка на длъжника е закрита.

С молба от 10.10.2019 г. взискателят е направил искане за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, които принадлежат на длъжника.

На 26.12.2019 г. е изпратено съобщение до длъжника за насрочен на 18.03.2020 г. опис на движими вещи, находящи се на адреса. Няма доказателства съобщението да е връчено.

С молба от 12.03.2021 г. взискателят е поискал извършване на справка за установяване банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху тях.

На 18.03.2021 г. е извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове, като е установено наличието на такива, разкрити на името на длъжника.

На 17.05.2021 г. са изпратени запорни съобщения до Банка ДСК АД и до Инвестбанк АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

3

На 02.06.2021 г. са постъпили писма от Банка ДСК АД и Инвестбанк АД, с които ЧСИ е уведомен, че запорите са наложени.

С молба от 08.09.2022 г. взискателят е поискал извършване на справки в ТД на НАП за регистрирани трудови договори на длъжника или получаване от него пенсии, с цел налагане на запор. Поискано е и извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

На 13.09.2022 г. е извършена справка за регистрирани трудови договори.

На 03.10.2022 г. е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ Перник за налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия.

С писмо, постъпило на 07.10.2022 г. ТП на НОИ е уведомил ЧСИ, че на 01.11.2022 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника.

На 21.11.2022 г. на взискателя е преведена сумата от 179.00 лв.

На 23.12.2022 г. на длъжника е връчено уведомление за образуваното изпълнително производство.

Въз основа на наложения запор, на взискателя са изплатени и сумите, както следва: на 20.12.2022 г. – 179 лв., на 16.01.2023 г. – 179 лв.

На 02.02.2023 г. ТП на НОИ – Перник е уведомил ЧСИ, че на основание чл. 508 от ГПК преустановява удръжките от пенсията на длъжника.

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на последното.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК. Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти, 4 настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решене, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г . на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 20.01.2011 г.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.