Решение № 209 от 22.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. С.З., 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20255500500435 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.437 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по жалба на Община П.Б., ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.Б., ул. *******, представлявано от кмета И.Е.Б., действащ чрез адв. Х. П., срещу разпореждане от 22.05.2025 г. по изп.д.№ 2022**0400073 г. по описа на ЧСИ И.Б., с рег. № ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен, т.к. субективните предели на изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело, не го обхващат, поради което общината незаконосъобразно е конституирана като длъжник.

Претендира отмяната на обжалваният акт на съдебния изпълнител и присъждането на разноските в производството.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателите ,,Б.Д.“ АД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“*******, представлявано от законните си представители Д.Д.М. и Д.Н.Н.-И., действащи чрез юрк. П.А., и “Ю.Б.” АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул. ******* представлявано от законните си представители: М.В. и П.Н.Д., действащи заедно чрез адв. Х. И., са подали писмени възражения срещу жалбата, с които са я оспорили като неоснователна.

Изложили са сходни доводи, че общината следва да отговаря за 1 задълженията на починалия длъжник, т.к. по силата на чл.11 от ЗН тя е получила в собственост притежаваното от него имущество, и посредством принудителното изпълнение срещу това имущество следва кредиторите да бъдат удовлетворени.

Претендират за оставяне на жалбата без уважение, а “Ю.Б.” АД оспорва и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, тъй като счита, че разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК не следва да се прилага в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.

В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ И.Б. изразява становище за неоснователност на жалбата, т.к. счита, че започналото принудително изпълнение срещу длъжника може да бъде продължено срещу имуществото му, което Община П.Б. е придобила в собственост по реда на чл.11 от ЗН.

Съдът, след като обсъди изложените в жалбата и възраженията твърдения и доводи на страните, провери процесуалната законосъобразност на обжалваното действие на съдебния изпълнител по изп.д.№ 2022**0400073 г. по описа на ЧСИ И.Б., с рег. № ** в регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., като намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното дело е образувано на 04.03.2022 г. за събиране на вземане по издаден в полза на “Ю.Б.” АД срещу М.П.М., ЕГН – ********** от гр. П.Б. изпълнителен лист.

В хода на изпълнителното производство по реда на чл.456 от ГПК като взискател е конституирано и ,,Б.Д.“ АД.

На длъжника е връчена ПДИ на 27.04.2022 г.; наложени са обезпечителни мерки чрез запор върху МПС, и е проведен способ на принудително изпълнение чрез запор на негови вземания от трети задължени лица – запори на банкови сметки и на трудово възнаграждение.

На 20.03.2024 г. М.П.М. е починал, а всички установени негови наследници по закон до пета степен включително са направили откази от наследството му.

На 05.02.2025 г. Община П.Б. е уведомена за приемане на собственост по чл.11 от ЗН, и впоследствие по искане на общината в производството по ч.гр.д.№ 536/2025 г. е извършен опис на придобитото от нея по реда на чл.11 от ЗН наследствено имущество на М.П.М..

На 12.05.2025 г. съдебният изпълнител е конституирал Община П.Б. като длъжник по делото в качеството му на частен правоприемник на починалия длъжник.

На 15.05.2025 г. Община П.Б. е подала до съдебния изпълнител искане за прекратяване на изпълнителното производство, а на 22.05.2025 г. ЧСИ И.Б. е постановила обжалваното разпореждане за отказ и изпращането на покана за доброволно изпълнение на общината, с която е уведомила длъжника за налагането на запор и възбрана върху приетите от общината по опис МПС и недвижими имоти и за дата на насрочен опис на същите.

Отказът за прекратяване е бил съобщен на длъжника чрез ССЕВ на 2

22.05.2025 г., а жалбата е подадена на 04.06.2025 г.

Съдът намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена срещу подлежащо на съдебен контрол съгласно чл.435, ал.2 т.6 от ГПК действие на частния съдебен изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство, от процесуално-легитимирана страна, в предвидения в закона срок за обжалване.

Допустимостта на жалбата съдът извлича от формалната процесуална позиция на Община П.Б. като длъжник в изпълнителното производство към момента на подаване на жалбата и съдържащото се в нея оплакване за наличието на основанието за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на пасивна процесуална легитимация на общината.

Разгледана по същество жалбата се преценява за основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК предвижда, че субективните предели на издаденият срещу наследодателя изпълнителен лист обхващат и неговите наследници, върху чието имущество може да се изпълнява.

Изключение от това правило представляват отказалите се от наследството наследници или тези, които са го приели по опис.

В първия случай изпълнителният лист не може да бъде изпълняван по отношение на отказалите се от наследството наследници, а във вторият случай изпълнителният лист може да бъде изпълняван единствено срещу наследственото имущество до неговият размер по отношение на приелите по опис наследството наследници.

Кръгът от лицата, които могат да бъдат наследници по закон на починало физическо лице е очертан в разпоредбите на чл.5 до чл.10 от ЗН – това са преживелият съпруг и лицата, които се намират в известна родствена връзка с наследодателя, а съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗН качеството на наследник придобива и лицето, в чиято полза наследодателят е завещал цялото свое имущество или дробна част от него.

Разпоредбата на чл.11 от ЗН предвижда, че когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

По реда на чл.11 от ЗН държавата придобива наследството, като съвкупността от имуществените права и задължения на наследодателя, но тя няма качеството на негов наследник по закон.

За задълженията на придобитото наследство държавата отговаря до размера на наследственото имущество, поради което чл.61 ал.2 от ЗН предвижда, че държавата приема наследството винаги по опис.

По силата на закона изключени от придобиваното по реда на чл.11 от ЗН от държавата наследство представляват движимите вещи, жилищата, 3 ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

Общината става собственик на конкретните вещи и недвижими имоти, включени в наследството, които се намират на нейната територия, но тя не придобива качеството на наследник, нито върху нея преминават задълженията на наследодателя.

Анализът на цитираната нормативна уредба обуславя изводът, че по силата на чл.429, ал.2 от ГПК субективните предели на издадения срещу наследодателя изпълнителен лист се простират само по отношение на наследниците по закон и по завещание.

Изпълнителният лист, издаден срещу наследодателя и материализиращ парично вземане на негов кредитор, не може да бъде изпълняван срещу държавата по реда на ГПК, т.к. разпоредбата на чл.519, ал.1 от ГПК предвижда изрична забрана за това.

Този лист не може да бъде изпълняван и срещу общината, придобила по реда на чл.11 от ЗН собствеността върху включените в наследството движими вещи и недвижими имоти, които се намират на нейна територия, т.к. тя нито е наследник, нито отговаря за задълженията на наследството на друго законно основание.

В конкретният случай, след като всички призовани към наследяване наследници по закон на М.П.М. са се отказали от наследството му, съдебният изпълнител е следвало да прекрати изпълнителното производство поради липсата на процесуално легитимирана като длъжник страна.

Вместо това в нарушение на закона Община П.Б. е била конституирана в качеството й на частен правоприемник на М.П.М. като длъжник, което пък обуславя и незаконосъобразността от процесуална гледна точка на обжалваният отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

По изложените мотиви жалбата на Община П.Б. срещу разпореждането на ЧСИ И.Б., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство се преценява от съда за основателна, поради което то следва да бъде отменено.

Относно разноските:

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, като с оглед на представените доказателства за направени разходи в размери съответно от 25 лв. – платена държавна такса, 30 лв.- платени такси по ТТРЗЧСИ и 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение, такива му се присъждат в размер на 1055 лв.

Възражението на взискателя “Ю.Б.” АД, че разноски не следва да се присъждат съда намира за неоснователно, т.к. намиращата се в общата част на ГПК разпоредба на чл.78 от ГПК се прилага и в съдебното производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, предвид липсата на специална законова норма, която да изключва нейното приложение.

Заплащането на разноските следва да се възложи на “Ю.Б.” АД, т.к. по 4 аргумент от чл.436, ал.2 от ГПК като насрещна страна по жалбата в производството по чл.437 от ГПК следва да участва единствено първоначалният взискател, но не и присъединените кредитори.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Окръжен съд – С.З.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Община П.Б., ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.Б., ул. *******, представлявано от кмета И.Е.Б., разпореждане от 22.05.2025 г. по изп.д.№ 2022**0400073 г. по описа на ЧСИ И.Б., с рег. № ** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК “Ю.Б.” АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., бул. ******* представлявано от действащите заедно свои законни представители: М.В. прокурист и П.Н.Д. – изпълнителен директор, да заплати на Община П.Б., ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.Б., ул. *******, представлявано от кмета И.Е.Б., сумата от 1055 лв. /хиляда и петдесет и пет лева/ - съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5