Определение № 27778 от 31.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27778 гр. София, 31.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110108125 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

С исковата молба и с отговорите на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими.

Ищците са направили искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба. Съдът намира, че искането е основателно.

Ответницата М. А. прави искане за допускане до разпит на двама свидетели, които да докажат обстоятелствата, изложени от нея. Същото е относимо и необходимо, поради което съдът ще го допусне.

Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза с въпроси, поставени в исковата молба относно средния пазарен наем на процесния имот към настоящия момент.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Аноанела Ц., като УКАЗВА на ищците да платят депозит за вещо лице в размер на 150 евро в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане. УКАЗВА на ответницата М. А., че следва да осигури присъствието на всички свидетели за първото по делото открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 15: 00 часа, за когато да се призоват страните.

1

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от Р. М. Х. и С. С. А., действаща чрез своята майка и законен представител Р. Х., против Н. Д. Р., С. С. А. и М. С. А., с която е предявен иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС на следния недвижим имот:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, Столична община, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект няма извършено изменение на КККР със заповед; адрес на самостоятелния обект: гр. София, Район „Красно село“, бл. 189, вх. Ж, ет. 4, ап. 19; находящ се на етаж 4 в сграда с идентификатор: *** с предназначение: жилищна сграда многофамилна, брой етажи: 16, разположена в поземлен имот с идентификатор:

***; предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; площ на самостоятелния обект 104.50 кв.м прилежащи части: избено помещение № 19 с площ 5,48 кв.м., заедно с припадащите се 2,279 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата, по кадастрална схема: на същия етаж: ***, ***,5.361, под обекта: ***, над обекта: ***.

Ищците сочат, че заедно с ответниците били съсобственици на процесния имот, чията данъчна оценка е 48559,80 евро съгласно удостоверение за данъчна оценка, издадено от СО-район „Красно село“. Излагат, че с Договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 19.11.2004 г. първата ответница Н. Р. заедно с наследодателя им и на другите двама ответници били купили процесния имот от Столична община – район „Красно село“, по време на брака си и при условията на съпружеска имуществена общност.

Бракът им е бил прекратен с развод с Решение № 188 от 09.01.2008 г. по гр.д. № 2943/2006 на СРС, 85. състав, влязло в сила на 25.03.2008 г. При това положение СИО се превърнала в обикновена съсобственост. От брака на наследодателя с ответницата Н. Р. били родени другите двама посочени ответници – деца на наследодателя. Ищцата Р. Х. сочи, че била сключила граждански брак с наследодателя С. Махмуд А. на 17.07.2015 г., който брак бил прекратен със смъртта на последния. От този брак била родена втората ищца – С. А. – дъщеря на наследодателя. Отбелязват, че на 21.10.2024 г. починал С. Махмуд А. и оставил за наследници съпругата Р. М. Х. и три деца – две от първия му брак М. С. А. и С. С. А. и детето от втория му брак – С. С. А.. Излага, че дяловете на страните по отношение на съсобствения имот били следните:

Н. Д. Р., с ЕГН: ********** – ½ идеална част;

С. С. А., с ЕГН: ********** – 1/8 идеална част;

М. С. А., с ЕГН: ********** – 1/8 идеална част;

Р. М. Х., с ЕГН: ********** – 1/8 идеална част и

С. С. А., с ЕГН: ********** – 1/8 идеална част.

Посочват, че имотът се ползвал само от тримата ответници, а опитът за доброволна делба не дал резултат. Ищците молят съдът да допусне делба на посочения имот и да извърши същата чрез изнасяне на имота на публична продан като неподеляем и получената сума да бъде разпределена между страните съобразно притежаваните от тях дялове. Молят с решението по чл. 344, ал. 2 ГПК ползването на имота да бъде предоставено на ответниците, а в условията на евентуалност само на тези, които желаят да ползват имота до окончателното поделяне на имота и изпълнен акт за разпределението на сумите от публичната продан или за уравняване на дяловете (ако делбата приключи с възлагане), за което ползване, молят ползващите съсобственици да бъдат осъдени да заплащат сумите по 150 евро на месец на ищцата Р. М. Х. и по 150 евро на месец за ищцата С. С. А., заедно със законна лихва за забава върху присъдената сума за наемоподобното обезщетение, считано от датата на 2 забавата до окончателното изплащане на задължението. Претендират разноски.

В законоустановения срок ответницата Н. Р. е депозирала отговор на исковата молба, с която посочва, че искът бил неоснователен, тъй като не била налице съсобственост върху посочения имот. Не оспорва, че двамата ищци и другите двама ответници били наследници на починалия на 27.10.2024 г. С. Махмуд А., както и че процесният апартамент бил придобит с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 19.11.2004 г., както и че ищцата Р. Х. и починалият С. Махмуд А. били сключили граждански брак на 17.07.2015 г. и от него двамата имат общо дете – ищцата С. С. А..

Потвърждава още, че е била съпруга на починалото лице, като техният брак е бил прекратен на основание Решение № 188 от 09.01.2008 г. по гр.д. № 2943/2008 г. на СРС, 85. състав и че двамата имали общи деца – ответниците С. С. А. и М. С. А.. Оспорва твърдението, че имотът е придобит като СИО, тъй като когато е бил закупен процесният апартамент, ответницата Р. все още е била в брачни правоотношения със С. А.. Излага подробно, че още от 1997 г. той не се бил грижил за семейството и цялата финансова тежест падала върху нея.

Твърди, че в периода от пролетта на 2003 г. до декември 2004 г. не бил поддържал контакт със семейството си, тъй като бил в ОАЕ, за да търси работи. Допълва, че от момента на заминаването му настъпила тяхната трайна физическа раздяла между двама им. През ноември 2004 г. получила писмо от общината, с което възниквало право за нея и семейството й да закупят жилището на стойност 26 420 лв. Със Заповед № ОСЖН-94-05-18/2024 г. от 18.11.2004 г. било наредено имотът да се продаде на нея и С. А., като тя сключила договора в нейно лично качество и като пълномощник на тогавашния си съпруг, тъй като той още бил в ОАЕ. Допълва, че тя сама трябвало да осигури средства за закупуването му. С оглед връщането на заемните суми, с които заплатила апартамента, изтеглила кредит от „Банка Пиреос“ АД в размер на 10000 евро, които погасила сама обща сума в размер на 18000 евро.

С оглед на всичко това, заявява, че тя придобила имота, тъй като С. А. нямал никакво участие. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме изложеното по повод неоснователността на иска от нейна страна, моли съда да има предвид, че е придобила имота чрез непрекъснато давностно владение от датата на влизане в сила на решението за развод – 25.03.2008 г. до настоящия момент. Твърди, че още през м. 11.2007 г. сменила входната врата и не допускала съпруга си да влиза. Сочи, че искането на основание чл. 344, ал. 2 ГПК е неоснователно поради липса на съсобственост.

В законоустановения срок ответницата М. А. и ответникът С. А. са подали отговор на исковата молба съответно № 174224/01.06.2026 г. и № 199617/22.06.2026 г., с които оспорва иска като неоснователен. Твърдят, че имотът бил изключителна собственост на майка им Н. Р.. Посочват, че баща им-наследодателят нямал никакъв принос към закупуването му. Допълват, че родителите им били във фактическа раздяла още преди развода, отношенията им били обтегнати. Ответницата Р. сменила входната врата и не допускала С. Махмуд А. да влиза в апартамента. Двамата заявяват, че майка им придобила имота по силата на изтекла придобивна давност, като упражнявала фактическа власт явно, непрекъснато и необезпокоявано. С отговора си С. А. не оспорва, че двамата ищци и другите двама ответници били наследници на починалия на 27.10.2024 г. С. Махмуд А., както и че процесният апартамент бил придобит с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 19.11.2004 г., както и че ищцата Р. Х. и починалият С. Махмуд А. били сключили граждански брак на 17.07.2015 г. и от него двамата имат общо дете – ищцата С. С. А.. Потвърждава още, че майка му е била съпруга на починалото лице, като техният брак е бил прекратен на основание Решение № 188 от 09.01.2008 г. по гр.д. № 2943/2008 г. на СРС, 85. състав и че двамата имали общи деца – той и М. С. А.. Оспорват искането по чл.

344, ал. 2 ГПК.

БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване се явяват следните обстоятелства: 1.

Двамата ищци и двама от ответници – М. А. и С. С. А. са наследници на починалия на 27.10.2024 г. С. Махмуд А.; 2. Процесният апартамент е придобит с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 19.11.2004 г.; 3. Ищцата Р. Х. и починалият С. Махмуд А. са имали сключен граждански брак на 17.07.2015 г. и от него 3 двамата имат общо дете – ищцата С. С. А.; 4. Н. Р. и починалото лице са били съпрузи, като техният брак е бил прекратен на основание Решение № 188 от 09.01.2008 г. по гр.д. № 2943/2008 г. на СРС, 85. състав и 5. Двамата имат общи деца – ответниците С. С. А. и М. С.

А..

По разпределяне на доказателствената тежест на страните:

По предявения конститутивен иск с правна квалификация чл. 34 ЗС В тежест на ищците по предявения иск за делба е да докажат съществуването на съсобственост между страните върху посочения в исковата молба имот, годен да бъде обект на съдебна делба на посоченото основание, а именно наследяване по закон, както и квотите на съделителите.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си, а именно, че Н. Р. е изключителен собственик на процесния имот, както и останалите си възражения.

По привременната мярка с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК в тежест на ищците е да докажат лично ползване на общата вещ от ответниците за задоволяване на собствени нужди, като по този начин ищците са лишени от възможността да ползват общата вещ, невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие за ползването, както и размера на средния пазарен наем на имота.

По повод възражението за придобиване право на собственост на основание изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС в тежест на ответниците е да установят, че Н. Р. е упражнявала постоянно, непрекъснато, явно и спокойно владение върху имота в продължение на 10 години и че е демонстрирала по отношение на невладеещите собственици такова поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.