Решение № 496 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330206496 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул.

„*“ № * чрез адв. Н. П. срещу Наказателно постановление № 24-0435000386/19.09.2024 г., издадено от К.Г. А. – Началник сектор в ОДМВР - *, РУ * * в частта му, с която на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В останалата му част, в която на жалбоподателя П. са наложени, както следва: на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказателното постановление не е обжалвано и съгласно чл. 64, б.

„б“ от ЗАНН е влязло в сила.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят твърди да не е описано ясно мястото на извършване на нарушението, тъй като да фигурират две посоки на движение. Взема становище погрешна да е констатацията на административнонаказващия орган (АНО) и относно самоличността на собственика на автомобила, с който 1 е извършено нарушението. Поддържа, че ако движението на превозното средство е било неконтролируемо, както е прието в НП, то тогава водачът да не носи вина. Намира за неясно как е измерен градусът на дъгите, за които се сочи, че автомобилът е описвал по време на движение. Твърди още да не е използвал пътя за различна от позволените цели според чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично.

Представлява се от адв. Н. П., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Пледира не жалбоподателят, а друго лице да е било водач на процесния автомобил.

Въззиваемата страна с молба-становище, приложена на лист 2 от делото, поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. С. П., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.11.2024 г., установено от разписката на лист 9 /гръб/ от делото, а жалбата е подадена още на 21.11.2024 г., т.е. преди получаването на преписа, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в оспорената си част по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Свидетелите М. Р. Т. и С. Н. Н. – младши и. във * П., били назначени в състава на автопатрул за времето от 19:00 часа на 30.08.2024 г. до 07:00 часа на 31.08.2024 г. Двамата изпълнявали служебните си задължения през посочения период, като патрулирали в гр. Пловдив със служебен автомобил на МВР на територията на Районното управление и извършвали контрол за спазване на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм.

Около 05:05 часа, сутринта, на 31.08.2024 г. свидетелите Т. и Н. се намирали на бензиностанция „*“, находяща се на адрес: гр. *, бул. „*“ № *, когато чули шум от форсирането на автомобилен двигател. Тогава свидетелите Т. и Н. видели лек автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4Матик“ с рег. № ** **** **, който се намирал в двора на жилищната сграда в съседство до бензиностанцията. Тази сграда и дворното пространство били с административен адрес: гр. *, бул. „*“ № *. Автомобилът се подготвял да 2 извърши маневра завиване надясно, с която да се включи в движението по бул.

„*“. Лекият автомобил „Мерцедес АМГ ГТ 63 С 4Матик“ с рег. № ** **** ** бил управляван от жалбоподателя П. С. П., който бил правоспособен водач и имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

Когато свидетелите Т. и Н. забелязали процесния автомобил, предницата му била насочена към табелата с цените на горивата на бензиностанцията, а водачът подавал газ, като форсирал двигателя, което довело до буксуване на колелата. Едва когато превозното средство било приведено в това му състояние от страна на жалбоподателя, последният пристъпил към извършването на маневрата завиване надясно. При потеглянето се чул шум от свистене на гуми, а по време на завоя задните гуми се приплъзнали по пътната настилка, при което задната част на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № ** **** **поднесла и започнала да криволичи наляво-надясно, описвайки дъги с радиус от около 180 градуса. Това поднасяне на автомобила наляво-надясно се повторило няколко пъти преди водачът отново да овладее управлението му.

След като изправил превозното средство жалбоподателят П. с висока скорост продължил движението си на запад, в посока към изхода на град *.

Свидетелите Т. и Н. не успели да го последват поради високата скорост, но само след около една минута време същият автомобил се върнал обратно по бул. „Пещерско шосе“, този път в посока изток. Лекият автомобил „Мерцедес“ с рег. № ** **** ** влязъл в дворното пространство на жилищната сграда, откъдето преди това би излязъл. Полицейските служители Т. и Н. се насочили натам и видели как превозното средство се паркира, а след това жалбоподателят П. да излиза от мястото на водача. Двамата свидетели проверили и установили, че нямало други лица в автомобила. Те не видели и никой друг освен жалбоподателя да излиза, да се отдалечава или да се намира наблизо до превозното средство. Свидетелите Т. и Н. поискали от жалбоподателя да представи свидетелството си за управление на МПС с оглед установяване на самоличността му, както и свидетелството за регистрация на управлявания автомобил. Жалбоподателят отказал, като не представил нито един от двата документа. Отказал и да съобщи имената и единния си граждански номер на полицейските служители, нито да представи друг документ или да съдейства за разкриване на самоличността му. Поради това той бил отведен в сградата на 02 РУ при ОДМВР – Пловдив, където самоличността му била установена.

Отново там свид. М. В. А. – командир на отделение, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 364263 срещу жалбоподателя П., в негово присъствие и в присъствието на свидетелите Т. и Н.. Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и разписката към него.

Отказът му бил направен в присъствието на свидетел, различен от останалите свидетели по АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в 3 настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М. Р. Т. и С. Н. Н..

Разпитани поотделно, двамата съобщават еднотипна фактическа обстановка.

Така показанията им служат за взаимната си проверка чрез съпоставката им едни с други, при която дейност се установява, че те са взаимно кореспондиращи си. Всеки от свидетелите подробно описва къде се е намирал автопатрулът, откъде се е появил автомобилът на нарушителя, какви маневри е извършил, включително движението му в двете посоки с връщането в началната позиция, както и действията на контролните органи по установяване на самоличността на водача. По този начин при подробните си разпити всеки от свидетелите Т. и Н. отговаря на редица контролни въпроси.

Съдът намира, че преценени в цялост и в тяхната връзка едни с други свидетелските показания на двамата полицейски служители, извършили проверката, демонстрират, че те имат добре съхранени спомени от интересуващите делото събития и че в разпитите си правилно възпроизвеждат обективно случилото се, което мотивира настоящия състав да им даде вяра.

Привидно противоречие между твърденията на свидетелите Т. и Н. съществува единствено досежно посоката, в която е потеглил процесният автомобил, след като се е включил в движението по бул. „*“ в гр. *, т.е. след извършването на маневрата по завиване, при която превозното средство е изведено извън контрол. Макар при разпита си свид. Т. да заявява, че тази посока е запад, докато според свид. Н. посоката на първоначалното движение да е изток, то противоречието се приема само за привидно, а не за реално. Това е така, защото и двамата свидетели редом със съобщената от тях посока дават и конкретно описание, че движението първо е в посока към изхода на град *, а при връщането на автомобила то е към вътрешността на града. При така направеното описание с посочване на конкретни географски ориентири се установява, че всъщност твърденията на двамата свидетели са напълно съответстващи и припокриващи се. Съдът съобрази, че с оглед установеното по делото място, откъдето е излязъл процесният автомобил, то посоката към изхода на град *е запад, както съобщава свид. Т.. По този начин противоречието е отстранено, а посоката на движение е несъмнено установена.

Привидно съществуващото несъответствие относно първоначалната посока на движение на автомобила следва да се обясни с допусната от свид. Н. грешка в ориентацията накъде е посоката запад и накъде изток. Това няма съществено значение, тъй като обективната истина е разкрита по несъмнен начин. Доказано е и че показанията на свидетелите Т. и Н. реално са еднопосочни и подкрепящи се, тъй като и двамата твърдят автомобилът първо да е потеглил към изхода на града, а после да се е върнал 4 обратно (към вътрешността му), като единствено свид. Н. е допуснал грешка при обозначаването на този маршрут посредством географските посоки.

Накрая, показанията на свидетелите Т. и Н. правдиво възпроизвеждат фактическата обстановка относно другите две административни нарушения, признати и неоспорени от жалбоподателя. И двамата свидетели подробно разказват за отказа на жалбоподателя да представи каквито и да е документи – свои като водач или за автомобила, и наложилите се поради този отказ действия за установяване на самоличността му. В тази връзка съдът намира, че не са налице основания да бъде отречена достоверността на свидетелския разказ и относно третото деяние, за което Т. и Н. съобщават.

Показанията на свид. М. В. А. нямат съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, доколкото за същия се установява да не е очевидец на случая. Поради това възприятията му относно обстоятелствата по деянието са производни. Те могат да се ползват за проверка на първичните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите очевидци Н. и Т.. Така показанията на свид. А. допринасят за доказване на мястото на извършване на деянието, като свидетелят пояснява, че той също се е явил на местопроизшествието. При разпита си свид. А. потвърждава и авторството на процесния АУАН.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя П. С. П. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, има издадено на 23.11.2022 г. СУМПС с № 286066133, валидно до 23.11.2032 г. и с налични 16 контролни точки.