Решение № 4356 от 13.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4356 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330116314 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. К. Д. срещу Община Марица, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответната община, че ищецът С. К. Д. е собственик на основание давностно владение на реална част с площ от 599 кв. м., заградена с огради, обозначение с точки 12-13-14-15-12 на Комбинирана скица-приложение 3-1 към заключението по допълнителната задача на съдебно-техническата експертиза с вещо лице инж. А. П., представляваща част от поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Г.И., обл. П., ул. "С." №..., заедно с незавършено строителство за жилищна сграда и всички подобрения и приращения в поземления имот.

Предявен е и насрещен иск от Община Марица срещу С. К. Д., с който се претендира на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 67 ЗС, да бъде признато за установено, че ответникът по насрещния иск С. К. Д. не е носител на право на строеж на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: с. Г.И., обл. П., ул. "С." №..., учредено с Договор от 29.02.1984 г., поради погасяването му по давност.

Ищецът по първоначалния иск поддържа, че владее поземлен имот с идентификатор ***** заедно с незавършено строителство в имота с предназначение за жилищна сграда съгласно разрешение за строеж № 287/16.12.1993 г. и протокол за строителна линия № 16/16.12.1993 г., както и допълващо застрояване за навес, изграден съгласно Разрешение за строеж № 3/10.04.1984 г. Твърди се, че имотът е ограден от всички страни и достъп до него има само ищецът. Сочи се, че последният заплатил правото на строеж и на 29.02.1984 г. подписал договор, вписан в Служба по вписванията. Същата 1 година било извършено строителството на временен навес в мястото за складиране на строителни материали и инвентар. Поради настъпили през 1989 г. неблагоприятни стопански условия ищецът не съумял да довърши започнатото строителство, поради което подал заявление и получил разрешение за удължаване на срока на строителството до 05.02.1994 г. въз основа на издадено от кмета на Община Марица решение. През описания период ищецът реализирал застрояването до първа плоча над терена, като в имота били извършени редица подобрения. Същият бил захранен с ел. енергия, питейна и обратна вода, като били открити партиди за електрическа енергия и вода на името на Д.. Посочва се, че строежът не е довършен докрай, но през цялото време ищецът се е отнасял към имота като към свой, стопанисвал е същия и го облагородявал според възможностите си. Ищецът поддържа, че счита процесния имот за свой и го е придобил на основание упражнявано давностно владение, считано от 1994 г. и до момента. Сочи, че се е противопоставил на ответната община, която предприемала инициативи да си възвърне собствеността върху имота. Твърди, че Община Марица е актувала имота като свой, което не позволявало на ищеца да го декларира в данъчната служба, въпреки че същият плаща данък за ползването му. Предвид изложеното се предявява гореописаната искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Марица, със становище за неоснователност на исковата претенция. Посочва се, че през 1983 г. С. Д. подал молба за отстъпване право на строеж върху държавна земя в с. Г.И.. Въз основа на Заповед № РД-09-9/12.01.1984 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Районен народен съвет – Район „В. Левски“ гр.

Пловдив бил подписан договор, с който на Д. се отстъпва право на строеж върху процесния поземлен имот, представляващ държавно урегулирано дворно място, срещу заплащане на сумата от 870 лева. С оглед изложеното се изтъква, че не е налице договор между държавата, респективно общината, за прехвърляне правото на собственост върху процесния имот нито е заплащана сума за придобиване правото на собственост върху същия. Твърди се, че платената сума представлява само цената на възмездно отстъпеното право на строеж и нейното заплащане не обосновава каквито и да било вещноправни претенции върху самия имот. На следващо място ответникът счита, че посоченият в исковата молба факт на необезпокоявано владение на имота от ищеца в продължение на повече от десет години е ирелевантен и не може да породи целените правни последици. В тази връзка се излагат твърдения, че процесният поземлен имот е бил държавна собственост, съответно е актуван като държавна собственост, след което по право е преминал в общинска собственост съгласно разпоредбите на Закона за общинската собственост, съответно е актуван като общинска собственост и като такъв не би могъл да бъде придобит по давност. Излагат се съображения, че до дата 01.06.1996 г. давност за ищеца не е текла, а от 01.06.1996 г. до датата на подаване на исковата молба не е изтекъл необходимият десетгодишен период, тъй като на основание §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2017 г.

Сочи се, че последното удължаване, въведено с § 1 ЗИЗС (обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) е до 31.12.2022 г., като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността, считано от 2

31.12.2017 г. Посочва се и че съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ, последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на Решение № 3/24.02.2022 г. по конституционно дело № 16/ 2021 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г.). Поддържа се, че ищецът не е владял процесния имот 10 години след влизане в сила на посоченото решение на Конституционния съд. Предвид изложеното ответната страна моли за отхвърляне на предявени иск. Претендира присъждане на разноски.

В срок е предявен насрещен иск от Община Марица срещу С. К. Д., с който се претендира да бъде признато за установено, че ответникът по насрещния иск не е носител на право на строеж на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: с. Г.И., обл. П., ул. "С." №..., учредено с Договор от 29.02.1984 г., поради погасяването му по давност. В насрещната искова молба се излагат твърдения, че със Заповед № РД-09-9/12.01.1984 г. на председателя на ИК на РНС „В. Левски“, на С. Д. е отстъпено право на строеж върху парцел ...-общински, кв. ... по плана на с. Г.И., съответстващ на УПИ ***** от кв. ... по действащия ЗРП на с. Г.И., за който бил съставен Акт за държавна собственост № *** г., като цената за правото на строеж в размер на 870 лева е била заплатена от Д.. Изрично в чл. 2 от подписания на 29.02.1984 г. договор, с който бил завършен фактическият състав на учредяване на право на строеж върху процесния имот, се посочвало, че строителят се задължава в срок от 5 години, считано от датата на договора, да построи жилищна сграда върху отстъпеното му държавно дворно място. Сочи се, че с решение на кмета на община Марица и по молба на Д. от 28.12.1992 г. било разрешено да се удължи срокът на отстъпеното право на строеж с още 12 месеца, считано от 05.02.1993 г. В решението се посочвало, че така определеният срок е окончателен и ако не се построи сградата в неговите рамки, правото на строеж ще се отнеме. Сочи се, че след отмяна на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗС (отм., ДВ бр. 33 от 1996 г.) срокът за упражняване на правото на строеж за ответника по насрещния иск е започнал да тече от 01.06.1996 г. и е изтекъл на 01.06.2001 г. Твърди се, че след изтичането на посочения срок учреденото с договор от 1984 г. в полза на Д. право на строеж на жилищна сграда в процесния имот се е погасило, тъй като не е било упражнено до дата 01.06.2001 г. Изтъква се, че за процесния имот бил съставен Акт за частна общинска собственост № 82/11.06.2005 г., в който се посочвало, че правото на собственост на община Марица върху имота произтича от нормата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (ДВ, бр.

96 от 1999 г.). Посочва се, че промяната на границите на процесния имот, извършена със Заповед № РД-09-718/09.06.2015 г. на кмета на община Марица, е обусловила на основание чл. 59, ал. 2 ЗОС за имота да бъде съставен нов Акт за частна общинска собственост № ***** г. Поддържа се, че до датата на подаване на насрещната искова молба ответникът по насрещния иск не е упражнил учреденото му с договора от 1984 г. право на строеж на жилищна сграда в процесния поземлен имот и не е налице завършена до груб строеж жилищна сграда в имота. Предвид изложеното се предявява насрещната искова претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск. Не оспорва обстоятелството, че правото на строеж не е реализирано до край и не е изпълнен грубият строеж на предвидената 3 жилищна сграда, като твърди, че строителството е започнало на законно основание предвид издадените разрешения за строеж. Счита, че правото на строеж не се е погасило по давност в полза на ищеца по насрещния иск, тъй като към датата на подаване на насрещната искова молба Община Марица не е собственик на земята поради заявеното в първоначалната искова молба, подадена от С. Д., а именно – че имотът е придобит от последния на основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Оспорва твърденията на насрещната страна, че Община Марица притежава право на собственост върху процесния имот. Предвид изложеното счита, че насрещната искова претенция е неоснователна.

С оглед изложените твърдения в насрещната искова молба за изменение на границите на процесния поземлен имот, е заявено изменение на първоначалния иск.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Със Заповед № РД-09-9 от 12.01.1984 г. на Председателя на ИК РНС Район „В. Левски“ – Пловдив, по повод подадена молба и на основание чл. 15 ЗС, било отстъпено на ищеца С. Д. право на строеж върху парцел ...-общ., кв.

... по плана на с. Г.И., за построяване на еднофамилна жилищна сграда. На 29.02.1984 г. въз основа на посочената заповед между Председателя на ИК на РНС „В. Левски“ и ищеца бил сключен договор за отстъпване право на строеж върху държавно дворно място, съставляващо горепосочения парцел. На 04.07.1984 г. бил съставен акт № 161 за държавна собственост на недвижим имот по отношение на дворното място от 600 кв. м., съставляващо парцел ... от кв. ... по плана на с. Г.И., като било изрично отбелязано отстъпеното в полза на С. Д. право на строеж в имота. По делото са представени и предходно издадени актове от 30.05.1956 г. и 29.04.1965 г. за актуване на имота като държавна собственост.

С разрешение за строеж № 3/10.04.1984 г. на ищеца С. Д. било разрешено да построи временен навес до 20 кв. м. в горепосочения парцел.

Въз основа на решение на кмета на Община Марица бил удължен срока на отстъпеното на ищеца право на строеж с още 12 месеца, считано от 05.02.1993 г. С разрешение за строеж № 287/16.12.1993 г. било разрешено на ищеца Д. да извърши строеж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда в парцела, като бил издаден протокол № 16/16.12.1993 г. за определяне на строителна линия и ниво. Видно от удостоверение с изх. № 361/22.06.2005 г., издадено от Община Марица, жилищната сграда в парцела не била завършена, като имало изградено 0,40 м над кота 0,00.

На 11.07.2005 г. на основание чл. 2, ал. 1 ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС бил съставен акт № 182 за общинска /частна/ собственост относно процесния имот, съставляващ към онзи момент УПИ ***, кв. ..., с площ 580 кв. м. Със Заповед № РД-09-718/09.06.2015 г. на кмета на Община Марица бил одобрен проект за изменение на ПУП – ПРЗ, като за процесния имот било образувано УПИ *****. С акт № 2564 от 30.11.2015 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 59, ал. 2 и ал. 3 ЗОС и в изпълнение на посочената заповед, поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на с. Г.И., одобрени със Заповед № РД-184/22.01.2009 г. на ИД на АГКК, съответстващ на УПИ *** от кв. ..., бил актуван като частна общинска собственост.