Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 690 от 14.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 4845/2026
Вид
Решение № 690
Подписан
14.10.2026
В сила
14.10.2026
Състав
Ани Захариева, Аделина Иванова, Мила Панайотова Лазарова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.148 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.114 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.115 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.183 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.252 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.277 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 321 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Аделина И.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100604845 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 20.05.2026г., СРС 116-ти състав е постановил по НЧХД № 16671/2025г. Присъда, с която е признал подс.Й. К. И. за невиновен за това, че на 11.07.25г. да е казал нещо унизително за честта и достойнството на И. И. Т., ЕГН ******** и обидата да е разпространена по друг начин – чрез публикация в социалната мрежа Фейсбук, в групата „Шофьори на камиони - Truckers“, а именно: публикувал в социалната мрежа Фейсбук, в групата „Шофьори на камиони - Truckers“ текста „Това са измамниците И.Ч. и И. Т.!! Оувърсийз Фреш Лоджистик ЕООД Не плащат гр.София фалшифицират подписи на касовите ордери!!! Постоянно търсят нови шофьори!!!“, поради което и на осн. чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му частно обвинение по чл. 148 ал.1 т.2 вр. чл.146 ал.1 НКв извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.2 вр. чл.146 ал.1 НК.

С горепосочената Присъда и на осн. чл.190 ал.1 НПК съдът се е произнесъл по отношение направените в хода на производството разноски и е осъдил тъжителя И. Т. да заплати на подсъдимия сумата от 200 евро, направени разноски по делото, а в полза на СРС да заплати 170 евро.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от адв.К.В., повереник на тъжителя И.Т. с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подс.И. да бъде признат за виновен в извършване на процесното престъпление.В подкрепа на горното е изразено лаконичното 1 твърдение, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон при пълно игнориране на събраните доказателства.

В срока по чл.320 ал.4 НПК е депозирано допълнение към въззивна жалба – в същото се акцентира на направеното от подсъдимия признание, инкорпорирано в различни документи; акцентира се и на допуснати от основния съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на възобновяване на съдебното следствие, в липса на анализиране на всички доказателства от съвкупността и в превратно тълкуване на същите.

По повод процесната въззивна жалба е постъпило и възражение от самия подс.Й.И. с единствено изложено твърдение за неспазване на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК.

Депозираната въззивна жалба и допълнение се приемат за процесуално допустими – подадени са от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, в рамките на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК и против съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл. 321 НПК.

Доколкото от страна на подсъдимият се релевира довод за недопустимост на подадената въззивна жалба, поради неспазване на визирания законов срок, то настоящият съд отбелязва следното – съгл. нормата на чл.319 ал.1 НПК срокът за обжалване е 15-дневен и да, действително съгл. регламента на чл.183 ал.2 НПК същият започва да тече от 21.05.26г. и съответно изтича на 04.06.26г. (а не на 02.06.26г., както се твърди във възражението на подс.И.); срокът е преклузивен и при бездействие в рамките на същия, то правото на обжалване се погасява.В случая обаче законовият срок е спазен, тъй като жалбата е подадена по електронен път на 04.06.26г.Наличието на процесуална допустимост на жалбата вменява в задължение на съда да се произнесе по същество на процесния спор.

В хода на съдебните прения адв.Антов, повереник на частния тъжителвъззивен жалбоподател, поддържа подадената жалба при изложените в същата доводи, като отново заявява наличие на доказателства за инкриминираните обидни твърдения, в частност заявява наличие на косвени доказателства, изграждащи непротиворечива верига, подкрепяща авторството на деянието.Повереникът отново акцентира на направено от самия подсъдим самопризнание (съдебно и извънсъдебно) за изказани взаимни обиди, накърняващи честта, достойнството и доброто име на тъжителя.В заключение се отправя искане за отмяна на атакуваната присъда, като неправилна, незаконосъобразна и немотивирана и вместо същата, да се постанови нова осъдителна такава.

Частният тъжител И.Т., редовно призован, не се явява и не изразява становище по процесния спор.

Самият подсъдим Й.И. в предоставеното му право на лична защита и последна дума сочи, че постановената от СРС присъда е правилна и 2 законосъобразна и като такава, следва да бъде потвърдена.Директно прави и изявлението „има действително размяна на комуникация с колегите, заедно сме оставили коментари в профил, но това не е нищо, в смисъл неговите обиди и заплахи са два пъти по-силни“.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД дължи цялостна проверка досежно правилността на обжалваната присъда - нейната законосъобразност и обоснованост в контекста на отправените оплаквания и приобщената доказателствена съвкупност, съобразно изискванията на чл.314 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на събраната и проверена по реда на НПК доказателствена информация са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Въз основа на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител и подсъдимият са с изяснена по делото самоличност, като двамата се познават от преди инкриминираната дата 11.05.25г. – съответно тъжителят Т. бил управител на ф.Овърсайз фреш логистик ЕООД с основна дейност транспортна, логистична и спедиторска, а от 04.03.25г. и по силата на сключен трудов договор подс.И. заемал длъжността шофьор в посоченото дружество.Организацията на работа обаче не била много добра и често възнагражденията на шофьорите били забавяни и изплащани със значително закъснение, което водело то текучество на кадри. Това се отразявало на отношенията между Т. и И., както и на тези с други шофьори на камиони, като напр. и св.Д. също не получавал редовно трудовото си възнаграждение и дължимите му суми за правени разходи.Подсъдимият работел изключително кратко в Овърсайз фреш логистик ЕООД – с нарочна Заповед от 27.05.25г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и реално трудовият му договор бил прекратен.

В социалната мрежа Фейсбук имало група със затворен достъп и необходимост от одобрение на заявката за присъединяване с наименование „Шофьори на камиони - Truckers“. В нея били обсъждани проблеми за водачите на тежкотоварни камиони и били публикувани и мнения за работодателите.На 11.07.25г. в групата бил публикуван пост „Това са измамниците И.Ч. и И. Т.!! Оувърсийз Фреш Лоджистик ЕООД Не плащат гр.

София фалшифицират подписи на касовите ордери!!! Постоянно търсят нови 3 шофьори!!!“. Публикацията била направена от профил с имена Y.I., но без данни за ползвателя на профила, IP адрес, от който е направена, както и индивидуализиращи данни за лицето, ползващо профила като телефонен номер, електронна поща или други, от които да се установи неговата самоличност.

Тъжителят Т. узнал за публикувания пост – първоначално постът бил видян в социалната мрежа от И.Т., която уведомила св. В., а той от своя страна в последствие станал член на Фейсбук групата и лично прочел публикация, като след това в периода 20.07.25 - 22.07.25г. и при проведена лична среща с тъжителя му я показал от собствения си профил.

Горната фактическа обстановка се установява по изискуемия несъмнен начин от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК, като в тази вр. въззивният съд не констатира допуснати от СРС нарушения на процесуалните правила и/или превратно тълкуване на доказателствената информация.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие са разпитани свидетелите В., Д. и Ч., като показанията на тези свидетели правилно са преценени от първостепенния съд за валиден доказателствен източник, доколкото всеки един от тях в условията на устност и непосредственост описва определени възприети факти, съотносими към предмета на доказване.В съдържателен план показанията на горните трима свидетели изчерпателно са отразени в мотивите към проверяваната присъда и СГС препраща към същите, приемайки за излишно тяхното цялостно пресъздаване.Лаконично се подчертава, че свидетелите излагат факта на полаган труд от страна на подсъдимия в представляваната от тъжителя фирма; описват наличието на определени възникващи при дейността на фирмата проблеми; излагат и факта на действително налична в социалната мрежа Фейсбук публикация със съдържание, идентично с инкриминираното такова; коректно съобщават името на групата и името на профила, от който е направен поста, но не сочат никакви конкретни данни досежно нейния физически автор, реално опериращ с профила, като свидетелите Ч. и В. описват и начина на личното си узнаване за самата публикация, а последният от тях и за начина и датата на узнаване от страна на тъжителя.С основание съдът е кредитирал свидетелските показания касателно горните обстоятелства, позовавайки се на установената корелация с други доказателствени източници.Следва да се отчете, че преимуществено свидетелите описват факти, базирани на личните им и непосредствени възприятия, поради което техните показания в тази им част представляват пряк доказателствен източник, ползващ се с висока степен на доказателствена стойност.

В допълнение обаче въззивният съд приема за наложително да подчертае, че св.В. сочи начина на узнаване на тъжителя Т. за процесната 4 публикация, но не заявява конкретното място, на което се е провела описаната среща, респ. не излага факти за инкриминираното място, а в депозираната частна тъжба за такова се твърди гр.София.Съгласно нормата на чл.103 ал.1 НПК доказателствената тежест за всички факти, включени в предмета на доказване, принадлежи на частния тъжител.Т.е. в тази вр. частното обвинение остава недоказано.

Инкорпорираният доказателствен материал обхваща и допуснатата СТЕ и допълнителна СТЕ, като в тази насока липсва спор между процесните страни.Следва да се изтъкне, че тук отново първостепенният съд подробно е анализирал изготвените заключения и обосновано е кредитирал същите.

Изрично са посочени установените на тази база факти – факта на провеждана от подсъдимия комуникация с определени телефонни номера, което обаче не допринася за изясняване на обективната истина; факта на изтрИ.е на един от всички профили с наименование „Y.I.“, като същият не е достъпен; факта на недостъпност към датата на изследването и на самата публикация, което обстоятелство от своя страна възпрепятства и изследването на нейната автентичност, информационен интегритет и автор

Правилно първостепенният съд е изключил от доказателствената съвкупност частта от СТЕ, носеща информация за проведен между в.л. и подс.И. разговор с довод, че в тази й част експертизата не представлява способ за доказване, годен и изготвен по процесуални правила, тъй като в.л. не е разследващ орган и съответно не събира доказателства, в частност даденото пред него изявление на подсъдимия не се ползва с характеристиките на обяснения по см. на чл.277 НПК.

С доказателствена легитимност се ползват и приложените по делото писмени доказателства трудов договор, заповед за налагане на дисциплинарно наказание, справка от ТРРЮЛНЦ, справка за съдимост, справки от различни институции (НАП, Инспекция по труда, ИА АА); КП от 29.01.26г., ведно с разпечатени публикации от интернет, на страницата на Фейсбук, и писмени материали, съдържащи се в пр.пр.№ 36906/25г.На тази база правилно основният съд извежда определени факти за момента на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение между подс.И. и управляваната от тъжителя фирма, за съдебно минало на подсъдимото лице, за наличие на определени подадени от подсъдимия до различни институции сигнали и жалби против тъжителя и представляваната от него фирма, а така също и за съдържанието на самата публикация от Фейсбук с инкриминираното съдържание.