Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 05.02.2024, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 427/2023
Вид
Решение № 27
Подписан
05.02.2024
В сила
05.04.2024
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Сандански, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20231250200427 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. И. М. в качеството и на управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град ***, ул.

“***“ № ***, срещу Наказателно постановление /НП/ № ***/***г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" при Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с което на „***“ ЕООД, ЕИК*** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000, 00 / две хиляди/ лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

В жалба са твърди незаконосъобразност на НП. Излагат се доводи за противоречие между посочена като нарушена материално правна норма и санкционната норма, на основание на която е наложена санкцията. Претендира се и прекомерност на наказанието с оглед липсата на други нарушения, констатирани по отношение на санкционираното лице и сравнително ниския размер на извършената покупка. Претендира се в жалбата и основания за приложение на чл.28 от ЗАННН и ненаказване на нарушителя и предупреждаването му.

Алтернативно се иска намаляване на размера на наложената санкция.

В съдебното заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано не се представлява от законния представител. Явява се процесуален представител, който поддържа жалбата и иска отмяна на НП. В хода на съдебните прения процесуалния представител депозира писмено становище, в което поддържа жалбата по изложените в същата основание. Не се оспорва изложената в НП фактическа обстановка. Не се претендират съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на НП. Иска се неговата отмяна на основание чл.28 от ЗАНН, алтернативно – намаляване на размера на наложената имуществена санкция.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. Не взема становище по жалбата.

1

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14, чл.18 и чл.107, ал.5 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, поради което съдът приема същата за допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На ***г. служители на НАП – свидетелите М. В. и А. Я. – посетили търговски обект – магазин за промишлени стоки, намиращ се в град ***, на ул.“***“ №***. Свидетелят В. извършил контролна покупка на детска блуза на стойност 59 лева, която заплатил в брой на продавач консултанта – свидетелката И. С.. За извършената покупка С. не издала фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство. След извършване на покупката служителите напуснали обекта. Малко след това се върнали, легитимирали се и извършили проверка на обекта , включително на монтираните фискални устройства, касова наличност и отчетни книги. Установили, че обектът се стопанисва от „***“ ЕООД. Установили, че освен че при покупката не бил издаден фискален бон, същата не била отразена във фискалните устройства намиращи се в обекта, съответно – заплатената за контролната покупка сума не била въведена в паметта на фискалното устройство, въпреки депозирането и в касата.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол серия ***, № ***/***г., с който са иззети дневен финансов отчет и опис на парите в касата.

С акт за установяване на административно нарушение № ***/***г., съставен от свидетеля М. И. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП и в присъствието на свидетелите К. и П. е констатирано, че на ***г. в търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в град ***, на ул.“***“ №***, стопанисван от „***“ ЕООД, жалбоподателят не е изпълнил задължението си издаде фискален бон при извършена контролна покупка на детска блуза на стойност 59 лева.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС. Същият е съставен в присъствието на управителя и едноличен собственик на капитала – А. М., която подписана АУАН без възражения и отново срещу подпис получила препис то същия.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/***г. от Началник отдел "Оперативни дейности" при ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС , при идентично възпроизведено с АУАН съдържание и фактически констатации на „***“ ЕООД е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000, 00 / две хиляди/ лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Препис от НП е връчен на ***г. на представляващия дружеството, видно от отбелязването в самото НП, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на ***г., видно от поставения печат върху същата.

При проведения непосредствен разпит на свидетелите В., Я. и П., както и на свидетелката С. съдът не констатира противоречия с установените в АУАН и НП фактически положения.

Показанията на свидетелите - служители на НАП не се опровергават и оспорват от показанията на свидетелката С.. Безспорно се установяват времето и мястото на извършване на контролната покупка, неиздаването на фискален бон и извършената впоследствие проверка и установени при същата обстоятелства. Няма спор относно времето и мястото на съставяне на АУАН – в присъствието на законния представител на санкционираното дружество, при редовно уведомяване и спазване изискванията на ЗАНН относно съставянето на АУАН.

При извършен цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът стига до несъмнения извод относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие лице.

2

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл.40, 42, 43, ал.5, мр.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В конкретния случай административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника "***" ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение почл.118, ал.1 от ЗДС, като на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000, 00 / две хиляди/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на *** г. в търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в град ***, на ул.“***“ №***, стопанисван от „***“ ЕООД, жалбоподателят не е изпълнил задължението си - чрез работещия в обекта продавач консултант – да издаде фискален бон за извършена продажба. С това бездействие въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС,, задължаваща всички регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС търговци да отчитат извършените продажби /доставки в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка /фискален бон/, като причините за това са ирелевантни и не могат да доведат до освобождаване от отговорност.

Посочената разпоредба не предполага изследването на техническата грамотност на физическите лица, експлоатиращи фискалното устройство, респективно вътрешната организация в обекта на контрол, а единствено обективния факт – дали при извършена продажба е издаден или не документ, гарантиращ отчитането на извършената продажба в използваното в обекта фискално устройство.

В контекста на изложеното, правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която изрично предвижда за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС извършено от юридическо лице налагане на административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 до 2000 лева в редакцията на закона към датата на извършване на нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че 3 отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл.83 от ЗААНН/.

В конкретния случай съдът намира, че възраженията на жалбоподателя относно размера на наложената санкция са основателни и административно наказващият орган незаконосъобразно е наложил санкция от 2 000, 00 лв. – максималния предвиден по закон размер, което налага нейното редуциране. Отчитайки липсата на предходни наказания, наложени с влезли в законна сила наказателни постановления, както и на други утежняващи отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливата и съразмерна "имуществена санкция" е в минимален размер на 500, 00 лв.

Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по смисъла на чл.83 от ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /административно нарушение /, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение / от съответния вид". В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид.