Решение № 20976 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20976 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110131117 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба и уточнителни молби от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. П. К. и срещу наследниците на Н. А. К. – М. Н.

К., А. Н. К. и Й. Н. К..

С влязло в сила определение от 21.08.2023 г. е прекратено производството по делото в частта по отношение на ответниците М. Н. К. и Й. Н. К., като същото е останало висящо срещу ответниците В. П. К. и А. Н. К..

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците за осъждането им да заплатят сумите, както следва:

- Срещу В. П. К. за ½ части от процесните задължения, а именно: сумата от 337,55 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата; 90,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., както и главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 7,61 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата о т 1,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.;

- Срещу А. Н. К., в качеството му на наследник на Н. А. К., за ½ части от 1 процесните задължения, а именно: сумата от 337,55 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата; 90,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., както и главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 7,61 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 1,70 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата В. П. К. и с Н. А. К. - наследодател на ответника А. Н. К., в качеството им собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Красно село, ул. „Смилица“ № 9А, вх. А, гараж 1, аб. № 430345. Претендира вземанията от ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.

В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. На първо място оспорват основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между страните. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност правят възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочат, че не са налице предпоставки за присъждане на цена на дялово разпределение. Оспорват факта на доставка на топлинна енергия в соченото количество и размер. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД ангажира становище за основателност на предявените искове. Поддържа, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2 топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото препис от протокол от проведено открито съдебно заседание на 26.12.1990 г. по гр. дело № 2056/1990 г. на четвърти районен съд, гр.

София, се установява, че на посочената дата е одобрена съдебна спогодба, по силата на която в дял на ответницата В. П. К. и нейния съпруг Н. А. К. са поставени два недвижими иматоа, вторият от които е процесният, а именно: Гараж № 1, находящ се в гр. София, ул. „Смилица“ № 9А, вх. А /Дял I от спогодбата/. Определението, с което спогодбата е одобрена, е окончателно, поради което е влязло в сила в деня на постановяването му.

Видно е, че по образувано изп. дело № , е наложена възбрана върху ½ част от притежаваните в съпружеска имуществена общност имоти, собственост на ответницата В. П. К., като единият от имотите, върху който е наложена възбрана, е процесният Гараж № 1. Постановлението за налагане на възбрана е вписано в АВ с вх. № Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници на лицето Н. А.

К., че след смъртта му, настъпила на 09.02.2013 г., същият е оставил четирима наследници – неговата съпруга и ответница В. П. К. и три деца: М. Н. К., Й. Н. К. и ответника А. Н. К. /л. 57-58/.

Установява се, че по ч. гр. дело № 181/2013 г. по описа на РС Чепеларе е уважена молбата на М. Н. К. за вписване на отказ от наследството, останало от покойния й баща Н. А. К., за което е издадено удостоверение с изх. № 181/04.10.2013 г. на РС Ч 3

Установява се, че по ч. гр. дело № 133/2016 г. по описа на РС Чепеларе е уважена молбата на В. П. К. за вписване на отказ от наследството, останало от покойния й съпруг Н. А. К., за което е издадено удостоверение с изх. № 133/27.07.2016 г. на РС Чепеларе /л. 71/.

Установява се, че по ч. гр. дело № 92/2015 г. по описа на РС Чепеларе е уважена молбата на Й. Н. К. за вписване на отказ от наследството, останало от покойния й баща Н. А. К., за което е издадено удостоверение с изх. № 92/18.06.2015 г. на РС Чепеларе /л.

56/.

Налага се извод, че след като трима от четиримата наследници на Н. А. К. са упражнили правото си да се откажат от оставеното им наследство, единствен негов наследник е останал ответникът А. Н. К.. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници /чл. 53 ЗН/. Ето защо, частта от процесния имот, притежавана от наследодателя Н. А. К. е придобита изцяло от ответника А. Н. К..

Видно от данните по делото, имотът е придобит от В. П. К. и нейния починал съпруг Н. А. К.. Бракът помежду им е прекратен с настъпването на смъртта на съпруга.

При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни /чл. 27 от СК от 1985, отм. и чл. 14, ал. 2 от СК от 1968 г., отм./. Независимо при действието на кой от двата отменени семейни кодекса е бил сключен бракът, като данни, че към 1990 г. В. П. К. и Н. А. К. са били в брак /протокол от съдебно заседание по гр. дело № 2056/1990 г./, то след прекратяване на брака помежду им, съпругата В. П. К. е придобила ½ част от имота. По силата на наследственото правоприемство, и след заявения отказ от останалите наследници, другата ½ част от имота е придобита от ответника А. Н. К..

Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са собственици на процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия при равни дялове – по ½ част за всекиго от тях. Същите не проведоха насрещно доказване на направеното в отговорите на исковата молба възражение, че е налице учредено вещно право на ползване на процесния имот в полза на трето лице.

Видно от писмо от 17.01.2012 г., адресирано от „Топлофикация София“ ЕАД до ответника А. К., последният е уведомен, че ищцовото дружество разрешава ползването на допълнителна топлинна енергия за битови нужди /топла вода/ за сервизно помещение, гараж на ул. „