Акт от 15.02.2022, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ №3 гр.Силистра, 15.02.2022 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов

Елена Чернева при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД

№106 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С

Решение №186/12.10.2021г., постановено по АНД №365/2021г.,Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №38-0001487/31.05. 2021г., издадено от директора на РД“Автомобилна администрация“ гр.Русе, с което на Д.А.И. ***, на основание чл.178в ал.5 пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено админи­стративно наказание,по вид „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на същата разпоредба от ЗДвП.

Производството е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Русе, представлявана от директора Венцислав Шахънов, с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и, след произнасяне по същество от настоящата инстанция,да бъде потвърдено процесното пред районния съд НП. Оплакванията в жалбата сочат на довод за неправилно приложение на закона.

Касаторът счита, че изводът на районния съд за накърняване правото на защита на ответника по касация поради непосочване на нарушената материалноправна разпоредба,е неправилен,защото приложената санкционна такава, съдържа и диспозиция,т.е. правилото за поведение, за нарушаване на което е санкциониран деецът.С оглед на изложеното настоява за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на НП №38-0001487/31.05.21г. Не претендира разноски, но заявява изрично възражение за прекомерност по чл.63 ал.4 ЗАНН(в редакцията му към датата на образуване на касационното производство, ДВ,бр.94/2019г.),във вр. с чл.144 АПК и чл.78 ал.5 ГПК, на заплатеното (евентуално) адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответникът по касация - Д.А.И. ***, не се явява и не се представлява в процеса. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа правилност на обжалваното решение на СРС и неоснователност на касационната жалба. Счита, че при призната правоспособност за управление на МПС от съответната категория, не следва да се прилагат противоречащите на ЗДвП правила от Наредба № 36/15.05.06г.и повторно да бъде изискван и издаван документ за същата тази правоспособност на правоспособността.Намира за неправилно нормираното изискване за дублиращо удостоверение за правоспособността,проверена и установена по надлежния ред с издаденото свидетелство за правоуправление на МПС. Ето защо счита, че атакуваното от касатора съдебно решение е правилно, като съдът е дал отговор на всички релевирани пред него въпроси,поради което настоява за потвърждаването му с отхвърляне на касационната жалба.

Производството е по реда на Глава XII /чл.208 u сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационното основание, което е заяве­но пред настоящата инстанция е за неправилно приложение на закона (чл.63 ал.1 ЗАНН,вр. с чл.348 ал.1 т.1 НПК).Административнонаказващият орган

- касатор счита,че отменителното основание,посочено в мотивите на процесния съдебен акт не е осъществено,защото приложената разпоредба на чл.178в ал.5 ЗДвП е съставна- съдържа както диспозиция (правило за поведение),така и санкция при неговото неизпълнение, което сочело на правилно формулирано и предявено административно обвинение. А щом това било така, то в противоречие със закона, при липса на какъвто и да е порок в процесния пред СРС юрисдикционен акт, съдът е постановил оспорения резултат. Настоящият контрол следва да се извърши на терена на касационния довод и в параметрите, зададени с чл.218 ал.2 от АПК.

С процесното пред Силистренския районен съд наказателно постановление на ответника по касация, в качеството му на водач, извършващ превоз на товар - дърва за огрев, е наложена глоба в размер на 500 лева, на основание чл.178в ал.5 ЗДвП,за-това че е осъществявал превоз на товари за собствена сметка, като не е представил при проверка от длъжностни лица при касатора, Удостоверение за психологическа годност.

Решаващият съд е провел законосъобразно съдебното следствие (арг. чл.13 и чл.107 ал.2 НПК),като е изслушал показанията на актосъставителя М.М.и свидетеля Г.М.- ст.инспектор при РД“АА“-Русе,отдел „Контрол“ гр.Силистра и е приобщил по надлежния ред представените писмени доказателства.От същите е установил, че на 12.04.2021г. жалбоподателят пред СРС, е превозвал дърва за огрев, за собствена сметка, с товарен автомобил „ГАЗ 66“,с рег.№ **СС АН, категория

N2, в посока от гр.Добрич за гр.Силистра, с маршрут с.Алеково,Община Алфатар - гр.Силистра.При извършената му проверка от служители на РД“АА“ Русе в 11:50 ч.,не е представил Удостоверение за психологическа годност, каквото, след служебна справка в информационната система на ИА“Автомобилна администрация“ било установено, че към 12.04.2021г. не е било издадено на Д.А.И..

Съдът е обсъдил гласните доказателствени средства, ведно с писмените и е обосновал решаващите си изводи, базирайки ги изцяло на законосъобразно събраната доказателствена съвкупност. Изрично е приел в мотивите на съдебното решение, че в обстоятелствената част на административното обвинение не е посочено кой точно закон или подзаконов нормативен акт вменява задължение на ответника по касация, след като е придобил вече правоспособност за управление на товарни автомобили (автомобилът в случая е от категория N2) - категория „С“ и упражнява това занятие (превоз на товари), да е снабден с въпросния документ,представляващ Удостоверение за психологическа годност. Приел е, че разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН,императивно изискват от АНО изчерпателното изписване на всички правнозначими факти и обстоятелства, както и на съответните на тях материално-правни разпоредби,с чието нарушаване е свързана приложената санкционна норма.След като това не е било направено, е приел че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на дееца, което е неотстранимо в съдебната фаза на производството, защото съдът не може да замести волята на АНО. Ето защо отменил НП.

Преодолявайки по горния начин несъответствието на националните материалноправни норми с правото на

Европейския съюз,съдът е постановил правилно по своя резултат решение. Съгласно официално изявление на Европейската комисия (Решения по процедури за нарушение) в Брюксел, от 15.07.2021г.,достъпно на сайта: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/INF_21_3440>, за сектор Мобилност и транспорт, Автомобилен транспорт, Комисията специално призовава България да премахне изискванията за професионалните водачи да представят свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за управление на МПС, позовавайки се изрично на правилата от Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО. Приложение III към първата съдържа минималните изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване,като няма пречка всяка отделна държава да въведе по-строги (по-високи) такива изисквания,но проверени и удостоверени със Свидетелството за управление на МПС от съответния тип/група, съгласно §1 т.1.3. от същото Приложение.

Действащата в страната Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии (Обн.ДВ,бр.46/06г.,посл. изм.ДВ,бр.36/16г.),в частта ѝ на глава Трета „Условия за провеждане на психологическото изследване“ (чл.5-чл.11), противоречи на европейското право, защото:

Съгласно съображение (8) от преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства,критериите за изпитите за управление на МПС и издаване на свидетелство за управление, следва да бъдат хармонизирани, като в основата на изпитите във всички държави-членки следва да лежат минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства от Директивата. Няма забрана националните законодатели да въведат по-високи изисквания,които обаче да бъдат проверявани по един и същи ред и удостоверявани с един и същи документ.В контекста на Директива 2006/126/ЕО релевантната по делото „психологическа годност“,следва да се разглежда като част (основна) от понятието „умствена годност“,употребено в директивата.В съображение (9) от преамбюла на същата, изрично е предоставена възможността държавите-членки да регламентират периодичен контрол за наличие на минималните стандарти за физическа и умствена годност на водачите,свързан с преиздаване (периодично) на свидетелството за управление на МПС от съответната категория.Това обаче, следва да става посредством медицински прегледи, като гаранция за спазване на минималните стандарти и, тези прегледи да съвпадат по време с периодичността на подновяването на СУМПС, поради което да се определят изцяло от срока на валидност на свидетелството.При тази общностна регламентация очевидно действащата Наредба №36/2006г., в коментираните части,противоречи на нормативни актове от по-висок ранг, в ракурса на базовите принципи от чл.4 и чл.5 АПК. А/ Съгласно чл.8 ал.2

Наредба №36/06г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от 3 години, а когато се издава след навършване на 65 годишна възраст на лицето и в други изчерпателно посочени случаи - удостоверението е валидно за срок от една година.Според ал.4 на с.чл. лицата по ал.1 подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение. Тези срокове са различни (по-кратки) от сроковете на валидност на Свидетелствата за управление на МПС, които се издават от органите на МВР и срокът им на валидност за по-ниските категории (АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ) е 10 години, съгласно чл.51 ал.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). За по-високите (т.нар.“професионални“ категории - С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и T) този срок е 5 години, според чл.51 ал.4 ЗБЛД.

Следователно, проверката и установяването на „умствената годност“,съгласно националното право, не се извършва когато свидетелството се издава и периодично след това (при неговото подновяване), съгласно регламентацията от европейското право, а в съвсем различни и несъвпадащи срокове;

Б/ Според Директивата държавите-членки могат да регламентират извършването на медицински прегледи като гаранция за спазването на минималните стандарти за физическа и психологическа годност на водачите, но Българската държава с чл.5 от Наредба №36/06г. е разпоредила психологическата годност да се установява с психологическо изследване, което не се извършва от медици, а от психолози (чл. 11в от Наредба №36/06г.);

В/ Както стана въпрос по-горе

Директивата предписва минималните стандарти за процесните годности, като дава възможност на държавите-членки да въведат по-строги такива, но според Приложение III към Директива 2006/126/ЕО, същите могат да бъдат въвеждани на национално ниво само и единствено във връзка с първоначалното издаване и последващото подновяване на Свидетелствата за управление на МПС, не и извън тях, изискващи нарочни, допълнителни свидетелства и удостоверения, имащи свое собствено легитимиращо действие наред с валидното СУМПС.В този ракурс поставен спорният въпрос в процеса сочи,че в националното ни право психологическата годност,вместо да бъде само предпоставка за правоспособността за управление на МПС от съответната категория, е въздигната в отделно, успоредно съществуващо с правоспособността, юридическо качество, видно от правилото от чл.7а ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

В обобщение, следва да се приеме, че извън периметъра на позволеното с Директивата въвеждане на по-строги стандарти за физически и умствени годности на водачите да управляват МПС от съответната категория, с релевантната по делото Наредба №36/2006г., такива са разписани в нарушение на изрично въведените ограничения от европейския законодател,както следва - проверката на съответните годности, вкл. умствената („психологическата“ по нашето право), да се извършва изцяло и във връзка с издаването на Свидетелство за управление на МПС; същата проверка да се осъществява чрез медицински прегледи и то само в сроковете (не по-кратки) на валидност на свидетелството за управление на МПС.Горните ограничения не са съобразени в националното законодателство относно изследването на психологическата годност на водачите.

Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ae55ab4-5476-43dd-b63f-394aa48775d6