Определение № 248 от 26.05.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Смолян, 26.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500185 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 960/20.03.2026г. от „И. Ф.“ ЕООД с ЕИК ****** чрез пълномощника му юрисконсулт А. Г. срещу Определение № 84/10.03.2026г., постановено по гр.д.№ 477/2025г. по описа на Районен съд-Златоград, с което е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност, поради необоснованост. Излага се доводи, че неправилно съдът е приел иска за недопустим, тъй като PC Смолян не е последна инстанция, както и че „И. Ф.“ ЕООД не притежава качеството „потребител“.

Като основание за недопустимост е прието, че нарушението трябва да е „достатъчно съществено или „явно квалифицирано“, както и че отговорността за разноски е закономерна правна последица и че актове на съд не могат да се проверяват инцидентно.Жалбоподателят счита посочените аргументите за изцяло несъстоятелни и неотносими към спора. Сочи, че осъдителният иск е подаден срещу PC -Смолян по повод действия на съдията, разгледал ч.гр.д. № 921/2023г. на PCСмолян, по което са уважени всички искания и дружеството-заявител „И. Ф.“ ЕООД не е имало правен интерес да обжалва. В хода на гр.д. № 745/2025г. на PC-Смолян са изложени аргументи, че е трябвало длъжника по ч.гр.д. № 921/2023г. на PC Смолян да си защити правата по заповедното производство, а не в отделно такова,поради това изискването на цитираното определение на ВКС е изпълнено, тъй като последната инстанция е PC- Смолян. Твърди се, че РС-Смолян е нарушил Директива 93/13/ЕИО и решенията на СЕС при издаване на заповедта по ч.гр.д. № 921/2023г. по описа на PC- Смолян, поради което се е стигнало до гр.д. № 745/2025г. на PC- Смолян, по което дело „И. Ф.“ ЕООД е понесло разноски, които не би понесло, ако заповедният съд при издаване на заповедта за изпълнение по гр.д. № 745/2025г. на PC- Смолян бе спазил практиката на СЕС и Директивата. По повод настоящата искова молба качеството потребител не се изисква, доколкото дружеството не претендира права в такова качество. Исковата молба е заведена от “И. Ф.” ЕООД в качеството на пострадал от неизпълнение на заповедния съд на цитираната практика и директива спрямо потребителя в хода на заповедното производство. По повод изискването, дали нарушението е „достатъчно съществено“ и „явно квалифицирано“видно, че е стигнало до 1 последващото гр.д. № 745/2025г. на PC –Смолян, като състава по него е счел, че е налице нарушение и е издал акт обратен на заповедния съд акт. Следователно заповедният съд е допуснал „достатъчно съществено нарушение“, след като се е стигнало до постановяване на акт в обратен смисъл. Относно отговорността за разноски не се оспорва, че е за неизправната страна. В случая обаче „И. Ф.“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважена по ч.гр.д. № 921 /2023г. на PC Смолян. След това са понесли и разноски по гр.д. № 745/2025г. на PCСмолян. Дружеството е потърсило правна защита от PC- Смолян по ч.гр.д. № 921 /2023г. на PC Смолян, като с оглед решението на гр.д. № 745/2025г. на PC- Смолян, то не е получило такава, т.е то не е неизправната страна по гр.д. № 745/2025г. на PC Смолян,тъй като вече са предявили права по договора, предмет на гр.д. № 745/2025г. на PC-Смолян и са получили правна защита от съда.

Обстоятелството, че съда не е приложил задължителната практика на СЕС и Директивата и не е установил, че заявителят е усвоил суми по недействителен договор, това не следва да води отговорност за разноски за дружеството по ново дело. Според логиката на РС-Златоград защитата на правата пред СР-Смолян по ч.гр.д. № 921/2023г. на PC- Смолян превръща заявителя в неизправна страна по гр.д. № 745/2025г. на PC- Смолян. Предявеният иск за вреди не означава проверка на правилността на даден акт. Тъй като дори при уважаване на иска този акт няма да бъде отменен. В случая увреждането е вследствие неспазване на закона, а не опит да се инициира “инцидентна проверка”. С предявената искова молба цели да не се понасят разноски по дело, до които се стига поради неспазване практиката на СЕС от друг съдебен състав. Обжалваното определение е необосновано доколкото не са спазени правилата на правната и формалната логика.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и му бъдат присъдени разноски в размер на 50 евро за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

В срок не е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемата страна РС-Смолян.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подаде в срок , от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено по следните съображения:

По подадено на 15.08.2023г. заявление от „И. Ф.“ ЕООД срещу длъжника Н. Н. В. е образувано ч.гр.д.№ 45700/2023г. по описа на РС-София, което е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Смолян, където е образувано под № 921/2023г.

Със заявлението „И. Ф.“ ЕООД е претендирало да бъде издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. Н. В. общо за сумата от 1697,02 лева, от които 1400 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и 297,02 лева договорна лихва за периода от 23.08.2022г. до 20.05.2023г., дължими по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 400079/23.08.2022г., както и разноски в размер на 50 лева за държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение .

По подаденото заявление от РС-Смолян е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 408/04.10.2023г., с която е разпоредено длъжникът Н. Н. В. да заплати на кредитора „И. Ф.“ ЕООД общо за сумата от 1697,02 лева, от които 1400 лева главница и 297,02 лева договорна лихва за периода от 23.08.2022г. до 20.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и 75 лева разноски, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

2

С Разпореждане № 1665/04.10.2023г. е отхвърлено заявлението в частта за разноските за разликата над 50 лева до 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

След съобщаване на заповедта от длъжника в срок от него са постъпили две възражения, едното с вх.№ 6533/02.11.2023г. по чл.414 от ГПК за недължимост на сумата за договорна лихва в размер на 297,02 лева и другото с вх.№ 6534/02.11.2023г. по чл.414а от ГПК, в което заявява, че е изплатил цялата сума за главница в размер на 1400 лева, като прилага разписка за плащане от 31.10.2023г. чрез И. П. АД.

На заявителя е указано за постъпилите възражения по чл.414 и чл.414а от ГПК, като от същия е постъпило писмено становище с вх.№ 7024/24.10.2023г., в което е заявил, че длъжникът е погасил главницата след депозиране на заявлението, както и че няма да претендира сумата за договорна лихва в последващо производство, поради липса на икономически интерес.

С Разпореждане № 229/05.02.2024г. заповедният съд е приел за основателно възражението на длъжника по чл.414а от ГПК , поради което е обезсилил издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта й за главницата от 1400 лева, като е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя за разноските в размер на 75 лева, както и му е указал , че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си за договорна лихва в размер на 297,02 лева, като довнесе дължимата държавна такса, Предупредил го е, че ако не представи доказателства за предявен иск заповедта ще бъде обезсилена изцяло. Разпореждането е връчено на заявителя на 13.02.2024г. и тъй като заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си за договорна лихва с Определение № 378/04.06.2024г. заповедта е обезсилена, в частта за договорната лихва в размер на 297,02 лева, като е осъден заявителя да заплати на пълномощника на длъжника на основание чл.38,ал.2 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.

С искова молба вх.№ 4601/23.05.2025г. Н. Н. В. е предявил срещу „И. Ф.“ ЕООД иск да бъде признато за установено, че сключения между тях Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 400079/23.08.2022г. е недействителен поради нарушаване на разпоредбите на чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, по която искова молба е образувано гр.д.№ 745/2025г. по описа на РССмолян. Ищецът е изложил твърдения, че клаузата за неустойка по чл.3 от договора, предвиждаща в 3-дневен срок потребителят да представи обезпечение в полза на кредитора-банкова гаранция или двама поръчители отговарящи на множество изисквания, е нищожна, а размерът на неустойката не е включен в ГПР, като при включването му ГПР не отговаря на посочения в договора.

С Решение № 434/17.09.2025г. по същото дело е прогласен за нищожен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 400079/23.08.2022г. на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, поради нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗКП, като е осъден ответникът „И. Ф.“ ЕООД да заплати на ищеца Н. Н. В. направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лева, а на адв. М. О. за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 14.10.2025г. С приложени платежни нареждания от 30.09.2025г. „И. Ф.“ ЕООД доброволно е заплатило дължимите разноски по делото в размер на 50 лева за държавна такса по сметка на РССмолян и 200 лева адвокатско възнаграждение по сметка на адв.О., поради което с молба от 03.10.2025г. моли да не се издават изпълнителни листове за посочените суми.

С настоящата искова молба вх.№ 8734/16.10.2025г. „И. Ф.“ ЕООД е предявило срещу Районен съд-Смолян иск с посочена правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД да бъде 3 осъден ответника да му заплати сумата от 250 лева, представляващи имуществени вреди от неприлагането на задължителната съдебна практика на СЕС по ч.гр.д.№ 921/2023г. по описа на РССмолян. В исковата молба се излагат твърдения, че поради виновното бездействие на заповедният съд при издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 408/04.10.2023г. по ч.гр.д.№ 921/2023г. същият не е приложил задължителната практика на СЕС по дело С- 600/19 и по съединени дела С-693/19 и С-831/19 , както и чл.7,ал.3 от ГПК и чл.411,ал.2,т.2 и 3 от ГПК, като не се е произнесъл за наличието на неравноправни клаузи в Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 400079/23.08.2022г., което е довело до настъпването на имуществени вреди за „И.

Ф.“ ЕООД от уважаването на предявения впоследствие срещу него иск от Н. Н. В. по гр.д. № 745/2025г., по което е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 250 лева, от които 50 лева ДТ и 200 лева адвокатско възнаграждение. Твърди, че е налице причинна връзка между неспазването на задължителната съдебна практика на СЕС по ч.гр.д 921/2023г. и настъпилите за ищеца имуществени вреди от решението по гр.д. № 745/2025г.

При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно производството по гр.д.№ 477/2025г. по описа на РС-Златоград е прекратено като недопустимо.

Правилно районният съд е приел, че посочената от ищеца правна квалификация не е задължителна за съда. Правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се определя въз основа на въведените фактически твърдения и заявеното искане за защита, а не от посоченото от страната правно основание. В този смисъл са Решение № 79/23.06.2022 г. по гр. д. № 2805/2021 г. на ВКС, Решение № 369/17.12.2014 г. по гр. д. № 3038/2014 г. на ВКС, Решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на ВКС и др., в които е прието, че съдът е длъжен сам да даде правната квалификация на предявения иск, изхождайки от твърденията за правопораждащите факти и искането за защита. В случая правилно първостепенния съд е посочил, че правното основание на заявената искова претенция е по чл. чл.2в,ал.1,т.2 от ЗОДОВ.