Решение № 363 от 16.03.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3400/2021
- Вид
- Решение № 363
- Подписан
- 16.03.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 16, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 363 гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503400 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 263647/04.06.2021 г. по гр.д. № 11680/2019 г. на СГС, I -12 състав е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на П. А. Л. сумите 100 000 лева и 14 456.31 лева – обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху първата сума от 29.12.2018 г. до цялостното й изплащане и законна лихва върху втората сума от 05.09.2019 г. до цялостното й изплащане.
Със същото решение искът за заплащане на неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 100 000 лева, а акцесорният иск към иска за имуществени вреди е отхвърлен за периода до 05.09.2019 г.
Ищецът П. А. Л. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лева до претендираните 200 000 лева е отхвърлен. Поддържа, че неправилни и в разрез с установеното по делото се явяват изводите на съда по отношение вида, обема, характера и степента на търпените от ищеца вреди, така и по отношение на болките и страданията, които е преживял понастоящем и в бъдеще ще търпи и съответно справедливото оценяване на тези болки и страдания поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът не обсъдил събраните доказателства относно физическото засягане и емоционалното увреждане на ищеца. Присъденото обезщетение било занижено.
Решението било необосновано и поради това, че съдът не посочил какъв размер съпричиняване е приел, а освен това в производството не се установил конкретен принос на ищеца. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло искът му за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.12.2018 г. до окончателното изплащане.
1
Ответникът ЗД „Бел Инс“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява доводи за нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът П. А. Л. е твърдял в исковата си молба, че на 30.03.2018 г. пострадал при ПТП на бул. „Тодор Каблешков“ в гр. София при управление на мотоциклет, като ПТП било виновно причинено от водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** – П. В. М.. Автомобилът бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при „Бул Инс“ АД.
Ищецът е поддържал, че претърпял множество травми, като лечението му отнело повече от година, а възстановителният период продължавал и сега. Пълната пареза на горен десен крайник изисквала дълго време на постелен режим и изисквала чужда помощ за елементарни дейности. През първите месеци се придвижвал с инвалидна количка, а по-късно с придружител. Била му определена трайна нетрудоспособност от 90% от ТЕЛК. Качеството му на живот било нарушено от пристъпите на болка в главата, световъртеж и нестабилност. Получил явни емоционални травми и силен стрес. Тъй като и лявата му ръка била засегната за елементарни дейности му се налагало да търси помощ, което му се отразявало изключително тежко. Болките, множеството претърпени операции и инвалидизацията се отразили на самочувствието, контактите и външния му вид. Чувствал се непълноценен, разстройвал се от това, че е сакат. От активен млад човек се превърнал в страдащ и апатичен човек. Изпитвал срам от състоянието си и не искал да се среща с приятели. Не можел вече да се занимава с мотоциклетизъм. Налагала му се непрекъснато да е с придружител. Самоизолирал се и бил с понижена активност.
Посочил е и имуществените вреди, които претърпял във връзка с лечението си след ПТП. Искал е да бъде осъден ответникът ЗД „Бул Инс“ АД да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва от 29.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 14 456.31 лева, ведно със законната лихва от 05.04.2019 г. до окончателното изплащане.
ЗД „Бул Инс“ АД е депозирало отговор на исковата молба, в който са заявили, че не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***. Оспорвали са обаче механизма на ПТП, настъпването на сочените телесни увреждания в причинна връзка единствено с действията на водача на застрахования автомобил, като е поддържано възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който се движел с превишена и несъобразена скорост по осевата линия, както и пътувал без каска и протектори. Оспорвали са въобще телесните увреждания да са в причинна връзка с ПТП, както и продължителносттаа на оздравителния процес. Оспорвали са размера на 2 претенцията като прекомерен. Искали са претенциите да бъдат отхвърлени.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Пред настоящата инстанция не е спорно настъпването на ПТП и участниците в него, вината на водача на лекия автомобил П. М. и наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП със ЗД „Бул Инс“ АД; получените от ищеца травми във връзка с ПТП. Не се обжалва първоинстанционното решение в частта за имуществените вреди. Спорен пред настоящата инстанция е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с ПТП, както и дали има съпричиняване от негова страна, а ако има – какъв е размерът на неговия принос за настъпилите вреди.
За установяване претърпените от П.Л. неимуществени вреди, както и за установяването на принос от негова страна за ПТП по делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания, изслушана е КСМАТЕ.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, скица и фотоалбум, изготвени в досъдебно производство по случая, разпитан е свидетеля П. В. М. и е дадено заключение в допуснатата КСМАТЕ.
Въз основа писмените доказателства и свидетелските показания и като е съобразил данните в тях в автотехническата част на КСМАТЕ, заключение е дал вещото лице инж. В. Д.. Същият е посочил, че произшествието е настъпило на 30.03.2018 г. около 08.40 часа в гр. София, на бул. „Тодор Каблешков“ в района на № 69 между лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, управляван от П. В. М. и мотоциклет „Хонда“, управляван от П. А. Л.. Времето е било слънчево и сухо, с нормална видимост. Бул. „Тодор Каблешков“ е с двупосочна организация на движението, с по две пътни ленти във всяка посока, ограничени с пътна маркировка „М3“. От дясната страна на пътя по посока към бул.“България“ има знаци Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и Г2 „Движение само надясно след знака“. Водачът на лекия автомобил е извършвал маневра за завой наляво след преминаване на двете ленти в неговата посока на движение (към бул. „България“, което е и посоката на огледа), като се е движел с около 10 км./ч. Мотоциклетът се е движил с около 67 км./ч. към момента на удара с опасна зона за спиране 44.24 м.
Опасната зона за спиране при движение с 50 км./ч. би била 27.99 м. Предвид уврежданията по мотоциклета и автомобила вещото лице е заключил, че мотоциклетът е изпреварвал колоната от автомобили в лявата лента по посока на огледа, като е бил в насрещната лента за движение. Към момента, в който лекият автомобил е бил пред предния габарит на мотоциклета до удара мотоциклетът е бил на около 33 м. от местоудара, поради което вещото лице е посочил, че ударът е бил непредотвратим за него. При движение с 50 км./ч. отстоянието би било около 25 м. и той би могъл да предотврати удара. Посочено е, че според събраните документи (Епикриза от 3
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“) мотоциклетистът е бил с каска, но и че при наличие на такава тя не предпазва напълно мозъка от увреждане при удар.
Заключение в медицинската част на КСМАТЕ е дал д-р К. С.. Той е посочил ,че въз основа на събраните медицински документи при ПТП на 30.03.2018 г. ищецът е получил травми в областта на главата, дясна раменна става и лява гривнена става. При прегледа в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ са установени следните травми: Тежка черепно-мозъчна травма, проявена с контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, вътремозъчен кръвоизлив в дясна челно-теменна област, които са довели до състояние временно опасно за живота; Разкъсване на десния мишничен нервен сплит с травматична периферна пареза на дясната ръка (горна дясна монопареза); Контузия на дясна раменна става; Счупване на левия шиловиден израстък на лъчевата кост (лява ръка); Счупване на левия шиловиден израстък на лакътната кост (лява ръка); Счупване на ладиевата кост на лява ръка.
На 03.04.2018 г. ищецът е преведен в отделение по неврохирургия. При образните изследвания е установен хематом в десен париетален дял на главния мозък.
На 14 април е изписан с тежка пареза на горен десет крайник и обработена фрактура на лява предмишница. Назначено е медикаментозно лечение. Преведен е в отделение по съдова неврохирургия с данни за съдова малформация в дясно париетално с хеморагия в околния паренхим, Джаксънови епилептични пристъпи, обхващащи лява ръка и периферна пареза на дясна ръка. Насочен е за оперативно лечение на главен мозък. На 09.05.2018 г. постъпва в Секция по ортопедична травматология, Клиника по хирургия на ръка, където му е проведено оперативно лечение на счупването на лява гривнена става. Фрактурата е фиксирана с една воларна заключваща плака и винтове и фиксация с два винта на Хърбърт и фиксация с две трансфикционни К-игли.
На 21.05.2018 г. ищецът постъпва в Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“ за оперативно лечение на увредата на десния мишничен нервен сплит, като е изписан на 28.05.2018 г. без подобрение. На 18.06.2018 г. отново постъпва в Секцията по ортопедична травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ за отстраняване на метална остеосинтеза.
На 16.07.2018 г. постъпва за втори път в Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Софиямед“ за оперативно лечение на увредата на десния мишничен нервен сплит за етапно продължаване на оперативното лечение по повод следтравмената пареза на десен мишничен сплит с обективна невъзможност за активни движения в дясно рамо и ръка.