Определение № 260022 от 20.08.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1509/2020
- Вид
- Определение № 260022
- Подписан
- 20.08.2020
- Състав
- МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА ЧИПОВА, СТЕФКА ТОДОРОВА МИХОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260022 гр. Пловдив, 20.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VII въззивен състав, в закрито заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 1509 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане № 39832 от 11.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 6557/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Н.Н.Д. и А.М.С..
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се отправя молба същото да се отмени и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за всички вземания, претендирани със заявлението.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява частично основателна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжниците Н.Н.Д. и А.М.С. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № ********** от 16.05.2017 г., а именно: главница в размер на 2095,79 лв., договорна лихва за периода 15.11.2018 г. – 27.08.2019 г. в размер на 815,40 лв., възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 1097,10 лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода 30.08.2017 г. – 27.08.2019 г., в размер на 30 лв., лихва за забава за периода 16.07.2017 г. – 27.08.2019 г. в размер на 264,78 лв., както и законна лихва, считано от 27.08.2019 г. до изплащане на вземането. Претендирани са и разноски.
За да постанови обжалваното разпореждане и да отхвърли изцяло подаденото заявление, първоинстанционният съд е приел, че предвиденият в договора ГПР надвишава многократно размера на законна лихва, както и че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, без същите да са изчерпателно изброени и без за всяка от тях да е формирана цени. По тези съображения съдът е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в сключения договор. Посочил е също така, че тези уговорки противоречат на добрите нрави.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор, от своя страна, попада в приложното поле на потребителската защита. В тази връзка първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора.
Настоящият съдебен състав не установи наличие на основание заявлението да бъде отхвърлено в частта относно претендираната главница в размер на 2095,79 лв. Същата представлява заетата сума, задължението за връщане на която е основно и произтича от общата норма на чл. 240 ЗЗД.
На следващо място, следва да се посочи, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер. В настоящия случай страните по договора са уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 41,17 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,89 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по договор за потребителски кредит, част от който е и договорната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В случая уговореният от страните размер на годишния процент на разходите е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като няма и основания да се приеме, че същият противоречи на добрите нрави.
Що се отнася до клаузата от договора за потребителски кредит, в която е предвидено заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, въззивният съд намира, че същата противоречи както на добрите нрави, така и на императивната разпоредба на 10а, ал. 4 ЗПК, а освен това е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Уговореното в договора за потребителски кредит възнаграждение е дължимо за възможността за предоставяне на изброените в допълнителното споразумение услуги, независимо дали някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена на кредитополучателя по време на действието на договора. Подобна уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя. Следва да се посочи още, че съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая допълнителните услуги не са изброени изчерпателно в договора за потребителски кредит и не е формирана цената за всяка от тях поотделно.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че заявлението в частта, с която се претендира заплащане на такси в размер на 30 лева по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, противоречи на закона и правилно е отхвърлено от районния съд. Тези такси са договорени в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а действията по извънсъдебно събиране на задължението безсъмнено са такива по управление на кредита.
Не се констатира наличието на пречки по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на претенцията за обезщетение за забава.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 2095,79 лв. – главница, за сумата от 815,40 лв. – договорна лихва за периода 15.11.2018 г. – 27.08.2019 г., за сумата от 264,78 лв. – лихва за забава за периода 16.07.2017 г. – 27.08.2019 г., както и за законна лихва, считано от 27.08.2019 г. до изплащане на вземането. Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция по отношение на претенциите за възнаграждението за допълнителни услуги и за таксите за извънсъдебно събиране на вземането съвпадат с тези на първоинстанционния съд, в тези му части обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
В жалбата е направено искане за присъждане на разноски в размер на 15 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото на жалбоподателя се следват разноски за настоящата инстанция съразмерно с уважената част на жалбата в размер на 47,97 лв.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане № 39832 от 11.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 6557/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжниците Н.Н.Д., ЕГН: **********, и А.М.С., ЕГН: **********, за следните суми: 2095,79 лв. – главница, 815,40 лв. – договорна лихва за периода 15.11.2018 г. – 27.08.2019 г., 264,78 лв. – лихва за забава за периода 16.07.2017 г. – 27.08.2019 г., както и за законна лихва, считано от 27.08.2019 г. до изплащане на вземането.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, както и за направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 47,97 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 39832 от 11.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 6557/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжниците Н.Н.Д., ЕГН: **********, и А.М.С., ЕГН: **********, за следните суми: 1097,10 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги, и 30 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.