Присъда № 59 от 08.04.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 59/08.04.2025 година по НОХД № 1053/2025г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 3388 - 672/ 2024 година, по описа на Пето РУ при ОД на МВР гр. Бургас, Вх. № 20130/2024 г., Пор.№ 3137/2024 година по описа на РП - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу М. В. К., *, ЕГН: **********, за това, че на 14.11.2024г. в гр. Бургас, ж.к. “*“ , пред блок 67 ,извършил действие с цел да възбуди полово желание ,без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст - К. С. Н., *, като поставил ръката на малолетния на половия си орган- престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.

В качеството на граждански ищец и частен обвинител беше конституиран пострадалия К. Н., като бе приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 5000 лева против подсъдимия.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец- адв. * от АК-Бургас, посочва, че се придържа към казаното от прокурора и моли за уважаване на гражданския иск.

А. Н.- майка на частния обвинител и граждански ищец, заявява, че се придържа към казаното от прокурора.

Защитникът на подсъдимия - адв. Ж. Н. от АК-Бургас, предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния му за разкриване на обективната истина в настоящото производство, счита, че наложеното наказание не следва да се изтърпява ефективно.

Подсъдимият посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник и в пренията и последната си дума заявява, че съжалява за извършеното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. В. К., е * / реабилитиран/; ЕГН: **********.

Подс. К. често употребявал алкохолни напитки.

На 14.11.2024г., подс. К. се намирал в дома си. Същият употребил неустановен в хода на разследването по вид и количество алкохол. Около 13.20ч. на същата дата подс. К. напуснал апартамента си и отишъл в междублоковото пространство, пред входа, в който живеел. Там имало поставени пейки.

Свидетелят К. С. Н., бил роден на * Към инкриминирания момент той бил малолетен, нямал навършени 14 години. Св. Н. бил ученик в ОУ „Св. Климент Охридски“ гр. Бургас.

Той посещавал частни уроци по български език, преподавани от св.*. Уроците се провеждали в дома на последната в гр. Бургас, ж.к „*“, *.

1

На 14.11.2024г., св. Н. имал насрочен урок. Тъй като подранил, около 13.20 ч. на същата дата той бил седнал на една от пейките в междублоковото пространство пред бл. 67 в ж. к „*“. Там той се занимавал с мобилния си телефон, като гледал в него.

Подс. К. забелязал св. Н. да седи на пейката и се приближил до него. Седнал на пейката, близо до момчето, и го погалил по бузата. Св. Н. не реагирал на този жест. Подс. К. започнал да отправя реплики към св. Н., но той не му отговарял, като продължавал да се занимава с мобилния си телефон. Лявата ръка на св. Н. била прибрана в джоба на якето му.

Подс. К. разкопчал колана и панталона си, извадил половия си член. След това дръпнал лявата ръка на св. Н., извадил я от джоба му и я поставил върху половия си член, като при това действие изпитал сексуална възбуда и членът му започнал да еректира. Св. Н. се уплашил, дръпнал ръката си и избягал, а подс. К. се прибрал в дома си.

Св. Н. се обадил на майка си - св.А. Я. Н., която подала сигнал в полицията.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: свидетелските показания на К. Н., А. Н., *, *, комплексна съдебнопсихиатрична- психологическа експертиза, , удостоверение за раждане, протоколи за разпознаване, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал.1 от НК, тъй като на 14.11.2024г. в гр.

Бургас, ж.к. “*“ , пред блок 67, извършил действие с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст - К. С. Н., *, като поставил ръката на малолетния на половия си орган.

От обективна страна е налице деяние, чийто непосредствен обект включва обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, както и тези, които възникват по повод правилното духовно и физическо развитие на подрастващите.

Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, какъвто е и подсъдимият К..

Също така, от обективна страна, пострадал от посоченото престъпление е лице, което не е навършило 14-годишна възраст, като в случая пострадалият Н. е бил на 11-годишна възраст към момента на извършване на деянието.

Изпълнителното деяние на блудството спрямо малолетно лице по чл. 149 НК, може да бъде осъществено по правило само чрез действие, което по своето естество може да възбуди и/или удовлетвори полово желания без съвкупление. В конкретния случай подсъдимият К. поставил ръката на малолетния на половия си орган, които действия от нормална житейска гледна точка безспорно са от естество както да възбудят, така и 2 удовлетворят полово желание, т.е. К. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като К. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На първо място, подсъдимият е съзнавал, че пострадалият не е навършил 14-годишна възраст, като няма как той да не е бил сигурен в това, предвид на обстоятелството, че Н. не е бил навършил дори 12 години към датата на деянието.

Подсъдимият е бил и наясно, че извършените от него действия са блудствени, т.е. са от естество да възбудят и удовлетворят неговото полово желание.

От субективна страна, за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 149 НК, е необходимо деецът да е имал и специална съставомерна цел при извършване на деяниетода възбуди или удовлетвори полово желание, като не е необходимо тази цел да е постигната, за да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност. От доказателствата по делото се установява, че тази цел е била налице в съзнанието на подсъдимия, който е желаел да възбуди половото си желание.

По вида и размера на наказанието:

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 149, ал.

1 НК е „лишаване от свобода” за срок от една до шест години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът взе предвид данните за личността на подсъдимия, като действително същият не следва да се счита осъждан, тъй като се е реабилитирал за предходните си осъждания, но реабилитацията заличава само последиците, които законът свързва със самото осъждане, но не и фактът на извършените престъпления. Следва да се отчете и че деянието е извършено точно по обяд в междублоково пространство. Тук следва да се отбележи, че именно тези обстоятелства, които не са визирани от закона като квалифициращи, могат да се вземат предвид като отегчаващи, а не както посочи защитата. Поради това и не следва да се взема предвид като отегчаващо обстоятелство възрастта на пострадалия, тъй като тя е част от признаците на самото престъпление.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчита изразеното съжаление за стореното. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство и направеното в хода на съдебното производство признание. Съгласно т. 7 на ТР № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. дело № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК, при определяне на наказанието по правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител. Видно от материалите по досъдебното производство, подсъдимият е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото и е съдействал през целия ход на наказателното производство.

При така изложеното, наказанието принципно следва да бъде определено при баланс на отегчаващите обстоятелства и смекчаващите, но съдът отчете и характера на извършените от подсъдимия действия, които не се характеризират с голям интензитет и с много съществено засягане телесната неприкосновеност на пострадалия, поради което съдът намери, че за постигането на целите, залегнали в чл. 36 НК, ще допринесе определяне на наказание под средния размер. Предвид това, най-подходящият размер на лишаването от свобода се явява две години. Този размер на наказанието отчита степента на обществена опасност на извършеното и би въздействал възпиращо, както за дееца, така и за останалите 3 членове на обществото. Тъй като процесът протече по реда на Глава 27 от НПК с признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прилага предвидената в чл. 58а, ал. 1 НК редукция с 1/3 и така определеното наказание от две години лишаване от свобода се намалява на една година и четири месеца. По мнение на настоящия състав са налице всички предпоставки на чл. 66 НК за отлагане изтърпяването на така определеното наказание, като предвид обществената опасност на деянието и дееца, срок от четири години се явява справедлив и достатъчен.

По гражданските искове:

За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно поведение.

По отношение на предявения срещу подсъдимия граждански иск за обезвреда на причинените на пострадалия неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление, съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание, предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и вината.