Решение № 253 от 05.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Десислава Ц. В. в присъствието на прокурора Н. В. В. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223100601085 по описа за 2022 година Предмет на въззивното производство е Решение № 1181 от 05.09.2022г. по Н ОХ Д № 3391/2022 год. по описа на ВРС , образувано по жалба на подсъдимия, подадена чрез процесуалния му представител – адв.М. М. от АК Варна

Обжалвания съдебен акт е осъдителен за подсъдимия Р. Д. Х., който е признат за виновен в това че:

На 18.08.2022 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, както следва – марихуана с нетно тегло 0,19 грама, със съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол – 8,38%, на стойност 1,14 лв.; метамфетамин, с нетно тегло 0,01 грама, без установено съдържание на активен наркотичен компонент – метамфетамин, поради недостатъчно количество за анализ – на стойност 0,25 лв., като общата стойност на наркотичните вещества е 1,39 лева (един лев и тридесет и девет стотинки) и случая е маловажен - престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК.

На основание чл.78а, ал.1 от НК го Х. е освободен от наказателна 1 отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 127,19 (сто двадесет и седем лева и 19 ст.) лева в полза на ОД на МВР - Варна.

С решението съдът се е разпоредил с веществените доказателства запечатан плик с печат на БНТЛ ОД МВР Варна с надпис „ВД – опаковки от наркотични вещества “ , като е постановил да се отнемат в полза на Държавата и след приключване на наказателното производство да бъдат унищожени.

Във въззивната жалба подадена от адв. М. М. като служебен защитник на подсъдимия се иска оправдаването на подсъдимия на основание чл.9,ал.2 НК . В тази насока се твърди, че наркотичното вещество е с ниска стойност , както и че Х. е с чисто съдебно минало, в млада възраст, обосновавайки, че деянието не е обществено опасно. Алтернативно се прави искане наложената глоба от 1000 /хиляда/ лева да бъде намалена до предвидения минимален размер в НК с оглед приложението на чл.78а, ал.5 от НК В съдебните прения прокурорът от ВОП счита, че решението на ВРС е обосновано и законосъобразно и моли да бъде потвърдено, а жалбата на подсъдимия отхвърлена. Изразява становище, че не са налице основания за за приложението на чл.9,ал.2 НК, тъй като в настоящия случай подсъдимият е държал в свое владение, не едно по вид наркотично вещество, а две по своята същност разновидности независимо от ниската им обща стойност. Намира, че не е нарушена и нормата на чл.78а,ал.5 НК, като съдът се е съобразил с нея, налагайки глоба в предвидения минимален размер, явяващ се равен на този предвиден в закона по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 НК

Защитата в лицето на адв. М. М. , поддържа в цялост жалбата, по наведените в нея съображения, посочени по горе.

Подсъдимият, участва в лично и в последната си дума желае да му бъде намалена определената глоба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване указан от ВРС и произхожда от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, но не и на основанията, посочени и поддържани с 2 нея.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че не следва да разглежда в подробности доводите на въззивника за приложимостта на материалния закон, тъй като е необходимо да се изрази ясно становище по не изтъкван в хода на производството, довод за допуснат и съществени процесуални нарушения, сочещи на незаконен състав, ограничение на правата на страна в процеса, наред с категорични данни за липсата на мотиви при постановяване на присъдата /именувана решение/

Следва да се припомни, че легалното понятие за съществено процесуално нарушение е изводимо от разпоредбата на чл. 348, ал. 3, в случая по т. 1, т.2, и т.3 вр. ал. 4 от НПК, като то е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане само, ако не е поправено и е отстранимо по този начин. При това положение, когато се констатира наличието на нарушение, което е довело до ограничаване на процесуални права в съдебната фаза на процеса и поначало е непоправимо, то разумният процесуален подход е да се търси механизъм за компенсиране на негативното му влияние, за да се покрие в максимална степен критерия за ефективност на вътрешноправните средства за защита на правата, обуславящи справедливост на процеса съобразно изискванията по чл. 13, вр. чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ). ВРС е накърнил в значителна степен на правото на защита на подсъдимия постановявайки осъдителен акт само въз основа на самопризнание на обвиненото лице, при съмнение за предубеденост, а след това и пренебрегвайки задълженията си по чл. 305, ал.3 НПК е постановил акт при липса на мотиви.

Горното се обосновава от следните обстоятелства:

1. Съдебното производство е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия с оглед престъпление по чл.354а, ал.5 вр с ал.3 НК По отношение на престъплението е прието, в обвинителния акт и е отразено че подсъдимия е държал без надлежно високорискови наркотични вещества, марихуана и метамфетамин.

Съдът не е изпълнил задължението си по чл.13 НПК да разкрие обективната истина със средствата на НПК. Досъдебното производство е започнало и завършило като бързо производство, очевидно при хипотезата на чл. 356, ал.1, т.1 и т.4 НПК. Първото действие по разследването е разпит на свидетел, поставящ началото на производството. В обвинителния акт е прието, че от фактическа страна подс. Р. Х. е изхвърли „нещо“ пред свидетелите – полицейски служители Г. и К., за което е обяснил, че е марихуана, а в последствие я предал с протокол за доброволно предаване. В последствие в резултат на изготвена СФХ експертиза е обвинен със същия обвинителен акт, че е държал две различни по вид наркотични вещества. Без да изпълни задълженията си по чл.358,ал.3 НПК да разпореди на прокурора 3 да връчи препис и призове подсъдимия, ведно със свидетелите и вещото лице, съдът е насрочил делото с разпореждане по реда на чл.370 и сл. НПК. Тук е мястото да се отбележи, че в глава 27 от НПК бе уредена алтернативна форма на съдебно производство в два варианта, известна и и потвърдена в практиката на много европейски държави, че алтернативните производства служат като превантивно средство за ускоряване на наказателния процес и приключването му в разумен срок, съобразно изискванията по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ , като едновременно с това осигурява максимално ефективно използване на ресурсите на правосъдието от гледна точка на състав и средства. Тези производства са предвидени като алтернатива на стандартния модел съдебен процес - състезателния, който също е известно, че се възприема като единствения, годен да гарантира справедливо разрешаване наказателната съдба на обвиненото лице. Това е така, защото изискването за състезателност разпределя тежестта на доказване, като възлага на прокуратурата да доказва обвинението по несъмнен начин с процесуално допустими средства, като същевременно на обвиненото лице се предоставят всички възможности да се защитава и по този начин се обезпечава адекватното приложение на презумпцията за неговата невинност.

Алтернативните съдебни производства съдържат елементи на отклонение от тези фундаментални правила, като тяхното приложение в повечето случаи е поставено в зависимост от правото на обвиненото лице да се откаже от гарантираното му право на състезателен процес, в Р.България съобразно континенталния вариант - да признае верността на фактите по обвинението, при което не се провежда съдебно следствие, а за подсъдимия е предвидена занижена наказателна репресия. Когато досъдебното производство се е развило като бързо производство /където обвинението се предявява с акта посочен в чл.357,ал.1, т.3 или т.4 НПК/ законодателят е гарантирал пълен в обем съдебен процес дори в кратки срокове за да се покрие критерия за справедлив съдебен процес. Безспорно правилата на гл. 27 НПК дава право на подсъдимия да поиска да бъде съден в такова алтернативно съдебно производство, като съответно признае фактите по обвинението и заяви съгласието си да не се събират доказателства за тях, а в замяна получи по леко наказание. Настоящия случай обаче не е такъв, предвид санкцията за престъплението, а с оглед и личността на обвиненото лице предполагащо задължителното освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а 4

НПК. Изборът как да протече процеса принадлежи единствено на подсъдимия, защото той е този, който се отказва от гарантираното му право на състезателен процес чрез признание на фактите и съгласието му да не се събират доказателства по формалния и условен ред. Ролята на съда е да осигури изслушването му по тези въпроси, като съответно приведе в действие защитните механизми, предвидени да гарантират, че изборът е доброволен, информиран и надеждно охранен чрез проверка за доказателствена подкрепа на признанието с допустими средства ( чл. 372, ал. 1, 2 и 4 от НПК ). Затова, и в текста на чл. 370, ал. 2 от НПК изрично е посочено, че съдът разпорежда предварително изслушване, когато е направено такова искане от подсъдимия.

Отказът да се проведе такова изслушване е недопустим, защото по своята същност прегражда пътя до алтернативно съдебно производство, каквото е предвидено в закона като превантивно средство за ускоряване на наказателния процес и приключването му в разумен срок по инициатива на подсъдимия, в изпълнение на задълженията на държавата по чл. 6, т. 1 , вр. чл. 13 от ЕКПЧ. Съответно, правото на бърз съдебен процес инкорпорира правото на достъп до такава алтернативна формула за разрешаване на наказателната съдба на подсъдимото лице при изявена негова воля за това и не може да бъде препятствано служебно от съда. На тази плоскост, изразът в чл. 370, ал. 1 от НПК, че освен по искане на подсъдимия, то и съдът служебно взема решение за предварително изслушване, може само да бъде интерпретиран като една допълнителна възможност такова производство или във варианта по чл. 371, т. 1 от НПК да бъде инициирано от него (като е очевидно, че ако липсва съгласие на подсъдимия, то не може да бъде проведено), но не и като овластяване по свое усмотрение служебно да откаже такова изслушване. Предварителната оценка на съда за справедливостта на наказанието, като мотив за отказа е в очевиден конфликт с презумпцията за невинност. Единствената възможна формула за отказ се съдържа в текста на чл. 372, ал. 4 от НПК - когато признанието на фактите не се подкрепя от доказателствената наличност, по който начин обаче се охраняват правата на подсъдимия в това производство чрез отдаване на нужното значение на принципа, заложен в чл. 116 от НПК , от който законодателят не се отклонява.

В редица решения ЕСПЧ недвусмислено е заявил позицията си, че найудачното разрешение, гарантиращо ефективното приложение на изискването за процес в разумен срок по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ , е превенцията, която може 5 да бъде реализирана посредством въвеждането на различни механизми за ускоряване на производството, преди то да се е превърнало в неоправдано продължително, когато за държавата се поражда задължение за компенсиране на нарушението чрез други средства в изпълнение на задълженията й по чл.

13 , вр. чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ . В случая като настоящия, когато обаче съдът е инициатор за признание на фактите без да съобрази доказателствената обезпеченост за това, то той нарушава както презумпцията за невиновност, така и правото на справедлив процес, достатъчно основание да се счита за предубеден по делото.