Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1081 от 19.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14342/2024
Вид
Решение № 1081
Подписан
19.02.2026
Състав
Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100514342 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 16553 от 04.09.2024г., постановено по гр. дело № 31542/2023г. по описа на СРС, 174-ти състав е прогласена за относително недействителна по отношение на Държавата по предявения от НАП срещу „БГ АУТО БГ“ ЕООД, „ЮПИ 2016“ ЕООД, А. Д.

М. и П. Ц. М. иск с правно основание чл. 216, ал.1, т. 4 от ДОПК договор за покупкопродажба от 21.05.2021г. на лек автомобил марка и модел „Мерцедес АМГС 63 А4 Матик”, с рег. № **** за сумата от 10 000 лева, сключен между „БГ АУТО БГ“ ЕООД като продавач и „ЮПИ 2016“ ЕООД като купувач и договор за покупко-продажба на лек автомобил марка и модел „Мерцедес АМГС 63 А4 Матик”, с рег. № ****, сключен между „ЮПИ 2016“ ЕООД като продавач и А. Д. М. като купувач. С решението са осъдени „БГ Ауто БГ“ ЕООД, „ЮПИ 2016“ ЕООД, А. Д. М. и П. Ц. М. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплатят на Национална агенция по приходите сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за съдебното производство.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „Юпи 2016“ ЕООД, А. Д. М. и П. Ц. М.. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението. Посочено е, че СРС не бил анализирал липсата на проведено от страна на ищеца доказване съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, както и не бил обсъдил събраните по делото доказателства от страна на ответниците. Твърдят, че от приетия предварителен договор, сключен между „БГ Ауто БГ“ ЕООД и „Юпи 2016“ ЕООД, се установявало, че продажната цена по договора 1 била изплатена още на 20.04.2021г. като двете страни по предварителния договор били констатирали, че автомобилът бил в лошо състояние и за ремонт. Сочи, че ЗД „Бул Инс“ АД били представили извършена от независим оценител оценка на автомобила към 15.04.2021г., в която същият бил оценен на 9900 лева. Твърди, че към датата на извършване на сделката било изготвено удостоверение за застрахователна стойност от 23.02.2023г. за сумата от 9800 лева. Към настоящия момент твърдят, че автомобилът бил собственост на „Ракотелия Лимитид“, Кипър с оглед сключения на 06.10.2023г. договор за продажба на процесното МПС. Сочат, че „Юпи 2016“ ЕООД и П. М. никога не били уведомявани от органи на НАП, че дружеството „БГ Ауто БГ“ ЕООД имало данъчни задължения, не им било известно и да били налагани обезпечителни мерки- запор върху процесния автомобил от органите на НАП. Поддържат, че с отговора на исковата молба от всички ответници била оспорена датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Считат, че не било изпълнено условието на чл. 30, ал. 6, изр. 2 ДОПК и било невъзможно да се установи как, какво и кога било получено и дали въобще се било осъществило получаването на въпросните документи.

Сочат, че сделката не била извършена с цел увреждане на публичния взискател, т.е. не бил налице субективният елемент от състава на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Поддържат, че не била налице каквато и да било свързаност- правна, икономическа или друга, между продавача „БГ Ауто БГ“ ЕООД и „Юпи 2016“ ЕООД, както и че процесното МПС било продадено на неговата действителна стойност. Твърдят, че предварителният договор не бил от 21.05.2021г., а от 20.04.2021г., т.е. преди датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия. На следващо място, сочат че по делото не били събирани доказателства от страна на ищеца относно имущественото състояние на „БГ Ауто БГ“ ЕООД. Поддържат, че в съдебното решение липсвали мотиви защо първоинстанционният съд считал, че следващата сделка с МПС, която била сключена между „Юпи 2016“ ЕООД и А. М., била недействителна, а датата на втората сделка- 23.03.2023г., била почти две години след първата такава. Само този факт доказвал липсата на намерение за увреждане у страните по нея. Считат, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по реда на чл. 216, ал. 1, т.

4 ДОПК. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли предявените искове.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от НАП, с който се оспорва същата. Твърдят, че ревизията на „БГ Ауто БГ“ ЕООД била приключила с установени задължения в размер на 455935,30 лева и лихва в размер на 59068,47 лева.

Сочат, че заповедта за възлагане на ревизия била връчена по електронен път на 19.05.2021г., за което било приложено удостоверение, в което било посочено, че документът бил изтеглен от имейл ****@gmail.com, който бил и декларираният електронен имейл адрес за кореспонденция с дружеството длъжник. Считат, че предварителният договор бил недействителен спрямо Държавата. Съгласно чл. 216, ал. 1 ДОПК недействителни по отношение на държавата, съответно общините, били сключените сделки след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията били установени публични задължения, както било в конкретния случай. Искането към съда е да потвърди решението.

2

Постъпила е и въззивна жалба от „БГ Ауто БГ“ ЕООД, с която се обжалва Решение № 16553 от 04.09.2024г., постановено по гр. дело № 31542/2023г. по описа на СРС, 174-ти състав. В жалбата са изложени идентични съображения, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат, че липсвало намерение у продавача за увреждане, като такова липсвало и у „Юпи 2016“ ЕООД. Твърдят, че предварителният договор бил с достоверна дата и ясно доказвал липсата на намерение у прехвърлителя за увреждане на ищеца. Считат, че в процесния случай били налице безспорни доказателства /неоспорени от страна на ищеца/, че волята на дружеството за продажба на процесния автомобил била изразена поне месец преди да бъде връчена заповед за възлагане на ревизия. Предварителният договор бил нотариално заверен и имал достоверна дата. При сключване на предварителния договор била получена и продажната стойност на автомобила. Искането към съда е да отмени решението на СРС, 174-ти състав. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от НАП, с който същата се оспорва. Посочено е, че се придържат изцяло към изложеното в исковата молба и писмената защита, депозирана по делото. Поддържат, че насрещната страна твърди, че за процесното МПС имало сключен предварителен договор, но това не било известно на НАП към датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, нито към датата на подаване на исковата молба. Твърдят, че важно било да се вземе предвид намерението за увреждане у длъжника към момента на сделката- 21.05.2021г. Искането към съда е да потвърди решението.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че по отношение на ответника П.

Ц. М. решението е недопустимо поради липса на правен интерес у ищеца от насочване на претенция по чл. 135 ЗЗД срещу него. Това е така, доколкото П. М. не е страна по двете атакувани сделки в лично качество, а е участвал като законен представител на „ЮПИ 2016“ ЕООД. Последващата сделка, сключена на 06.10.2023г. /след датата на исковата молба/, с която А. М. и П. М. са прехвърлили автомобила на Ракотелия Лимитед не е включена в предмета на спора по настоящото дело, определен с исковата молба и уточняващите молби.

В конкретния случай ищецът е атакувал първоначалната сделка, сключена между „БГ Ауто БГ“ ЕООД и „ЮПИ 2016“ ЕООД, както и последващата сделка между „ЮПИ 2016“ ЕООД и А. М.. На следващо място във връзка с посоченото от ищеца, че насочват претенцията си срещу П. М. като съпруг на А. М. въззивният съд намира, че павловият иск е облигационен, а не вещен иск и няма вещно действие. Предвид което липсва правен интерес от насочване на иска срещу съпруга, който не е бил страна по сделката. С оглед на гореизложеното 3 поради липсата на правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка на правото на иск, съдебното решение спрямо П. М. е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството по делото срещу този ответник подлежи на прекратяване като недопустимо.

В този смисъл и Решение № 19 от 14.02.2018г. на ВКС по гр. д. № 1766/2017г., III ГО, ГК.

В частта, с която СРС се е произнесъл по предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, решението е валидно и допустимо. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

Предмет на разглеждане по делото са предявени от Държавата чрез Националната агенция за приходите, представлявана от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София конститутивни искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 2 ДОПК за обявяване на относително недействителен по отношение на Държавата на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Мерцедес“, модел „АМГС 63 А4 Матик“, рег. № **** от 21.05.2021г., както и евентуален на исковете по чл. 216 ДПОК конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо Държавата на договор за покупко-продажба на лек автомобил„Мерцедес“, модел „АМГС 63 А4 Матик“, рег. № **** от 23.03.2023г. /посочен в исковата молба като последващата разпоредителна сделка/.

В този смисъл следва да бъде посочено, че с депозираните уточнения с молба от 16.08.2023г. и молба от 17.08.2023г. не са добавени нови искове извън гореописаните, а са посочени от ищеца различни правни квалификации, без да са изложени фактически твърдения по отношение на тях. В уточнителната молба от 18.07.2023г. изрично е посочено, че искът по чл. 135 ЗЗД /отменителният иск/ е под евентуалност. Това е така, доколкото атакуването на последващата разпоредителна сделка е обусловено от уважаването на иска по отношение на първоначалната сделка, сключена между публичният длъжник- „БГ Ауто БГ“ ЕООД, и съконтрахента му- „ЮПИ 2016“ ЕООД. Единствено при уважаване на някои от предявените искове по чл. 216 ДОПК /главен по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и евентуален по чл.

216, ал. 1, т. 2 ДОПК/ ще настъпи вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за относително недействителна спрямо Държавата на последващата разпоредителна сделка.

Ищецът не е длъжен да дава правна квалификация, както на предявения иск, така и на посочените фактически твърдения. Правната квалификация се определя от съда въз основа на фактическите твърдения и естеството на искането, като за първи път тя се посочва в доклада по делото – арг. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, без да е обвързан от дадената от самия ищец правна квалификация на претенцията - /В този смисъл Решение № 55 от 27.04.2015г. по гр.д. № 5558/2014г. по описа на ВКС, І Г.О., Решение № 454 от 03.06.2010г. по гр.д. № 195/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О., Решение № 50/17.02.2011г., по гр.д. № 762/2010г., на III г.о./.

Следователно основанието на иска е не правната квалификация на искането, а фактите, от които то произтича и които ищецът е длъжен да посочи по силата на разпоредбата на чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК.

4

В конкретния случай в исковата молба са изложени ясни твърдения, че ответното дружество „БГ Ауто БГ“ ЕООД има непогасени публични задължения в общ размер от 580 592,55 лева, както и че е сключил договор за покупко-продажба на МПС с „ЮПИ 2016“ ЕООД. Уточнено е, че с отчуждаването на имуществото дружеството е лишило кредиторите си от възможността да се удовлетворят от него и е довело до ощетяване на държавния бюджет. Изложени са твърдения, че са налице две формални предпоставки, заложени в чл.