Определение № 211 от 05.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 211 гр. Благоевград, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно наказателно дело № 20251200600233 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72 от НПК, вр. чл. 396, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частен протест на Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – С., подаден срещу Определение № 51 от 12.02.2025 г. по ЧНД № 81/2025 г. по описа на Районен съд С., с което е оставено без уважение искане на прокурора за допускане на обезпечение чрез налагането на обезпечителна мярка „запор“ върху банкови сметки на И. Л. Т., ЕГН **********, в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 339ЗМ-22/2025 г. по описа на РУ С., за обезпечаване на присъждане на равностойността на автомобила, използван от обвиняемия за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и за обезпечаване изпълнението на предвиденото наказание „глоба“.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Посочва се, че е направено искане с правно основание чл. 72 от НПК – да бъдат взети мерки за обезпечаване на глобата и на евентуалното бъдещо присъждане на равностойността на МПС, което не е изключителна собственост на обвиняемия. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд относно това, че не са събрани доказателства, че без налагането на исканата мярка ще се затрудни или осуети изпълнението на вземанията.

Прокурорът оспорва извода на съда, че не е налице обезпечителна нужда.

Поддържа, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства за виновността на обвиняемия в престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Посочва се, че по време на ДП са приобщени справки от НАП, ТР, Служба по вписванията, справки за притежавани МПС и за притежавани банкови сметки на обвиняемия. Поддържа се, че след анализ на имущественото му състояние е направена обоснована преценка, че като найадекватна, пропорционална и необременителна мярка за обвиняемия, която да съответства на баланса между търсената защита за държавата и правата на обвиняемия, би била именно налагането на запор върху банкови сметки, на 1 които той е титуляр, конкретно посочени в искането по чл. 72 НПК. Оспорва доводите на районния съд, че наказанието „глоба“ може да не бъде наложено, поради възможността да се сключи споразумение. Счита, че от събраните по ДП доказателства може да се направи обоснован извод, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинен, както и че той е титуляр на посочените банкови сметки. Изразява се несъгласие с извода на съда, че липсва обезпечителна нужда. Сочи се, че в случая паричната равностойност на лекия автомобил е в размер на 1 800 лв., както и че същият не е собственост на обвиняемия. Поддържа, че в хода на ДП са събрани доказателства за имуществото на обвиняемия и се изразява становище, че обектът на исканото обезпечение се явява подходящ, с оглед на неговата секвестируемост и ликвидност, както и с оглед на това, че се иска налагането на запор върху банковите сметки само до размера на паричната равностойност на превозното средство – 1800 лв. Навежда доводи, че са налице предпоставките за допускането на исканото обезпечение. Счита, че е налице обезпечителна нужда, тъй като без налагането на обезпечителната мярка би се затруднило осъществяването на правата на Държавата по една бъдеща присъда, понеже обвиняемият може да отчужди своето имущество, респективно да се разпореди с наличността по банковите сметки. Изразява становище, че исканата обезпечителна мярка „запор“ на банкови сметка е адекватна, понеже в имуществото на обвиняемия не са налице други обекти, към които да е възможно да се насочи изпълнението на глобата и на присъдената равностойност на МПС. Затова намира, че исканата мярка е най-адекватна и пропорционална. Моли да се отмени протестираното определение и да се постанови друго, с което да се допусне исканото обезпечение и да се издаде обезпечителна заповед.

От анализа на материалите по делото се установява следното:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК с първото действие по разследването, което е било извършването на оглед.

Събрани са гласни и писмени доказателства. Назначена е оценителна експертиза. Разследването по досъдебното производство все още не е приключило.

С Постановление за привличане на обвиняем от 16.01.2025 г. по ДП № 339 ЗМ-22/2025 г. по описа на РУ - С., И. Л. Т., ЕГН **********, е обвинен в това, че на 15.01.2025 г., около 22:50 ч., в местността „П.“, землището на гр.

С., по бетонен път с посока на движение от Градското сметище на гр. С. към Главен път Е-79, е управлявал лек автомобил, марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № Е **, след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 в Списък 1 на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно – коноп /марихуана/, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда на установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест „Дрегер Драгтест 5000“ със сериен номер № ARLK 0023, проба № 00084 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

На 11.02.2025 г., прокурор при РП-Благоевград, ТО-С., е депозирал по реда на чл. 72 НПК искане до РС С. да се допусне обезпечаване на 2 предвиденото наказание „глоба“ и на бъдещото присъждане на паричната равностойност на МПС, послужило за извършване на престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, в размер на 1800 лв., чрез налагане на запор върху конкретно посочени в искането банкови сметки на обвиняемия до размера на паричната равностойност на процесното МПС – 1800 лв.

С обжалваното Определение № 51 от 12.02.2025 г. по ЧНД № 81/2025 г. по описа на РС С. искането по прокурора е оставено без уважение. Съдът е посочил, че формално са налице предпоставките, предвидени в чл. 72, ал. 1 НК, вр. с чл. 389-403 от ГПК. Намерил е, че по делото не са събрани доказателства, че без налагането на исканата мярка ще се затрудни или осуети изпълнението на наказанието „глоба“ или на вземането на Държавата в размер на равностойността на автомобила. Счел е, че не може да установи наличието на обоснована обезпечителна нужда. Посочил е, че субсидиарно се прилага ГПК и е изразил становище, че молителят в обезпечителното производство следва да обоснове не само вероятността, но и нуждата от конкретно исканата мярка, както и затрудненията, които би имал за удовлетворяването на вземането при нейната липса. Според районният съд дори и формално да се приеме, че вземането е вероятно, не е налице обоснована обезпечителна нужда. Посочил е, че относно искането за обезпечаване на наказанието „глоба“ не е налице дори вероятност, понеже обвиняемият разполага с възможността да сключи споразумение или да поиска провеждането на производство по реда на съкратеното съдебно следствие. Намерил е, че в тези случаи е вероятно кумулативното наказание „глоба“ да не бъде наложено.

Счел е, че мярката е ненужна, понеже при липса на обезпечителна нужда налагането на обезпечение, касае производство, което е свързано с ангажирането на допълнителни разноски за сметка на длъжника. По тези съображения районният съд е намерил искането по чл. 72 НПК за неоснователно.

След преценка на протеста, на обжалвания съдебен акт и на доказателствата, събрани в хода на образуваното ДП № 339 ЗМ - 22/2025 г. по описа на РУ- С., за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, по предвидения ред и в законовия едноседмичен срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК от узнаване на определението, с което не е уважено искането за допускане на обезпечение. Затова следва да бъде разгледан по същество.

Определението е неправилно.

Съгласно чл. 72, ал. 1 НПК по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на ГПК. Според мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК на ВКС в НПК са очертани предпоставките, при които съдът допуска обезпечителни мерки, когато бъде сезиран с искане по чл. 72, ал. 1 от НПК. Регламентирани са органът, който може да отправи искането, компетентният съд и процесуалният ред, по който се произнася. По всички останали въпроси в това производство, а именно основанието за нейното допускане, видовете обезпечителни мерки и възможността за инстанционен контрол субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Предпоставките за допускане на обезпечението са предявеният иск да е 3 допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда (Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС). Същевременно исканата обезпечителна мярка трябва да е адекватна (определение № 91 от 09.02.2009 г. по ч. т. д. № 79/2009 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС).

При субсидиарното прилагане на ГПК изискването за вероятна основателност на иска се превръща в изискването да е налице обосновано предположение за извършено престъплението (виж т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК на ВКС). Според т.

2 от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК на ВКС необходимо е във всички случаи собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание глоба и/ или конфискация.

За да е налице допустим иск, трябва да са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното му упражняване, както и същевременно да не са налице отрицателни процесуални предпоставки /наричани процесуални пречки/, при наличието на които то не може да е налице. С оглед на субсидиарното приложение на гражданскопроцесуалния закон изискването да е налице допустим иск в производството по чл. 72 НПК следва да се разглежда като изискване да липсват пречки за налагането глобата, конфискацията или отнемането на вещи, които са предмет на искането по чл. 72 НПК. Това означава с оглед на етапа, на който се намира наказателното производство, да се прецени дали към този момент липсват пречки за повдигането на обвинението и за постановяването на краен съдебен акт по същество, с който да може да бъде постановено налагането на глобата, конфискацията или отнемането на вещи.

Така например за привличането на обвиняем по реда на чл. 219, ал. 1 НПК следва да не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство. Непълнолетните лица не могат да бъдат наказани с глоба или с конфискация (чл. 62 НК), дори и такава санкция да е предвидена в особената част за деянието, в което са обвинени. Санкцията може да отпадне, ако бъде приет по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК. Вещите по чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК се отнемат само при умишлени престъпления, поради което не следва да се обезпечават по чл. 72 НПК, ако обвиняемият е привлечен за непредпазливо престъпление. Вещите по чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК се отнемат само ако са били предмет на умишлено престъпление и е налице изрично предвиден случай в особената част на НК, поради което не следва да се обезпечават ако обвиняемият е привлечен за непредпазливо престъпление или ако такъв случай не е предвиден. Възможни са и други ситуации, при които в конкретен случай да е налице пречка за налагането на глобата, конфискацията или отнемането на вещи, която следва да обуславя неоснователност на молбата по чл. 72 НПК за тяхното обезпечаване.

Според мотивите на тълкувателното решение систематическото място на чл. 72 от НПК в раздел втори от глава седма на НПК, озаглавен „Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда“, уреждаща законовия статус на обвиняемия и естеството на обезпечителните мерки като допустима от закона намеса в неговата имуществена сфера. Мярката за процесуална принуда, която представлява ограничаване в някаква степен на възможността обвиненото лице свободно да разполага с имуществото си, може да се наложи 4 при повдигнато обвинение. Преди да я наложи, съдът следва да прецени и връзката на лицето, върху чието имущество ще въздейства със своя съдебен акт, с това имущество.

Разпечатката съдържа 32 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2ae3ad04-9dd7-429e-ad54-cf355e3ed72c