Решение № 610 от 07.09.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. София, 07.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20211001000951 по описа за 2021 година

Производството е образувано по 3 броя въззивни жалби против решение №261031 от 28.06.2021 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, постановено по т.д.№ 29/2020 год.

Първата въззивна жалба на ищеца „БР Интернешънъл Холдингс, Инк”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Британските Вирджински острови, с фирмен № 1560507, чрез пълномощника си адв.В.Н., е против горното решение в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени исковете по чл.116,ал.1, т.1 и 4 и по ал.2,т.3 от ЗМГО по отношение на марка на ЕС EUTM рег. № 18075194, BR-комбинирана, цветна и марка на ЕС EUTM рег. № 18075196, BR-комбинирана.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли за отмяна на решението в обжалвана част и уважаване на исковете изцяло така, както са предявени, и по отношение на описаните марки.

Против жалбата в срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице помагач на ответника - „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД”-ЛТД, Обединеното кралство, чрез адв.А. М. и адв.И. Н., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа мотивите на първата инстанция, че по отношение на двете обжалвани марки не съществува вероятност от объркване на потребителя, която да включва 1 възможност за свързване на процесните знаци с тези марки на ищеца. Моли за отхвърляне на тази въззивна жалба като неоснователна.

В срок е постъпил отговор и от ответника в първата инстанция „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА - ТАБАК ” АД чрез пълномощника му адв.П., с който моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и съобразено със закона. В отговора са изложени подробни доводи за неоснователност на исковите претенции по отношение на марка на Е С EUTM рег. № 18075194, BR-комбинирана, цветна и марка на Е С EUTM рег. № 18075196, BR-комбинирана, които моли съда да вземе предвид.

Втората въззивна жалба против горното решение на СГС е на ответника в първата инстанция „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА ТАБАК” АД чрез пълномощника му адв.П.. Обжалва решението в частта, с която са уважени исковете по чл.116,ал.1, т.1 и 4 и по ал.2, т.3 от ЗМГО по отношение на национална марка с рег. № 97299 ( BR BUSINESS ROYALS-комбинирана), регистрирана в Патентното ведомство на Република България. Жалбата е подробно мотивирана, с изложени подробни доводи за неправилност на решението в обжалвана му част, с която исковете са уважени. Моли за отмяната му в тази част и отхвърлянето на исковете и по отношение на посочената марка като неоснователни.

В срока по чл.263 е постъпил отговор от третото лице помагач на ответника - „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД”-ЛТД, Обединеното кралство, чрез адв.А. М. и адв.И. Н., в който напълно се споделят изложените от ответника оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, с която исковете са уважени.Моли за отмяна на решението и отхвърлянето на исковете и за тази марка - национална марка с рег. № 97299 (BR BUSINESS ROYALS-комбинирана).

Постъпил е отговор на жалбата и от ищеца в първата инстанция „БР Интернешънъл Холдингс, Инк” чрез адв.В.Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. В отговора са развити подробни доводи за това.Противопоставя се на доказателствените искания на този жалбоподател, както и на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

Третата въззивна жалба против решението на СГС е подадена от третото лице помагач на ответника - „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД”ЛТД, Обединеното кралство, чрез адв.А. М. и адв.И. Н.. Обжалва се решенето в частта, с която са уважени обективно съединените искове по чл.116,ал.1,т.1, т.2 и т.4 от ЗМГО по отношение на национална марка с рег.

№97299 (BR BUSINESS ROYALS-комбинирана), регистрирана в Патентното ведомство на Република България, както и в частта, с която е уважен иска по чл.116, ал.2, т.3 от ЗМГО - за разгласяване на диспозитива на решението в два всекидневника и по БНТ за сметка на ответника.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната му част е недопустимо, евентуално неправилно поради допуснати съществени 2 процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Твърди, че съдът е игнорирал възраженията на третото лице помагач и въобще не ги е обсъдил.

Излага доводи, че иска е предявен и дружеството е представлявано в процеса от адвокат без представителна власт, тъй като липсвали доказателства дали към момента на упълномощаването – 15.07.2019 г. упълномощителят М. С. Г. е законен представител на дружеството.

Удостоверения за актуалното му състояние били представени с дата от 06.11.2018 г. и от 07.01.2020 г. от които е видно, че М. С. Г. е негов директор, но липсват доказателства дали е такъв към датата на упълномощаването. Като не е съобразил този факт, твърди, че съдът е провел един недопустим процес и съответно постановил недопустимо решение.

Освен това твърди, че превода от английски на пълномощното на адв.Н. е неточен. В буквален превод пълномощното й предоставяло представителна власт за „подаване на опозиции и заявления“, а не както е преведен израза „упълномощеният има право да подава „възражения, искания и заявления“.Твърди, че пълномощното очевидно е било предназначено да послужи пред други органи, пред които се развиват административни по характер процедури в областта на индустриалната собственост, свързани с подаването на специфични по вид и характер документи. В хода на процеса не са потвърдени действията по предявяването на иск от представляваното дружество,както и по подаването на въззивна жалба, поради което и с оглед липсата на надлежно упълномощаване за това, постановеното решение било недопустимо.

В жалбата са изложени подробни доводи, касаещи неправилността на решението в обжалваната част – съществени процесуални нарушения и материална незаконосъобразност. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната му част и отхвърли като неоснователни обективно съединените искове по ЗМГО и за коментираната по-горе търговска марка.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищеца „БР Интернешънъл Холдингс, Инк” чрез пълномощника му адв.Н., в който са развити подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на третото лице помагач. Твърди, че исковата молба е редовна – подадена е от процесуален представител с надлежно пълномощно, като е внесена следващата се държавна такса. Оспорва поддържаните от жалбоподателя процесуални нарушения, допуснати от съда. Твърди, че решението е напълно обосновано в обжалваната му част и съобразено със събраните доказателства.

Моли за потвърждаването му в тази обжалвана част. Противопоставя се на доказателствените искания в жалбата като неоснователни и неотносими към спора.

Постъпил е в срок отговор и от ответника „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАГОРА – ТАБАК“-АД чрез адв.В.П., в който заявява становище за основателност на жалбата на третото лице помагач. Поддържа направените 3 оспорвания и твърдения за неправилността на съдебния акт в обжалваната част и се присъединява към тях. Поддържа и направените доказателствени искания. Моли съда да уважи тази жалба.

Ответникът и третото лице помагач са направили доказателствени искания, които съдът е оставил без уважение с определението по чл.267 ГПК.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение във връзка с оплакванията в жалбите, доводите, развити в отговорите и събраните доказателства, приема следното:

И трите въззивни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По повод възраженията на ответника и третото лице помагач – че ищцовото дружество е представлявано в първата и въззивната инстанция от адвокат без представителна власт, поради което съдът е провел един недопустим процес и съответно постановил недопустимо решение, с определението по чл.267 ГПК въззивният съд е дал указания на пълномощника на ищеца „БР Интернешънъл Холдингс, Инк” - адв.В.Н. да представи доказателства, че е редовно упълномощена от ищеца да подаде от негово име искова молба срещу посочените лица и въззивна жалба против решението, както и дружеството да потвърди извършените от нея до момента процесуални действия. Такива доказателства са представени и с протоколно определение от 08.06.2022г. /л.220-223 от настоящото дело/ съдът е приел, че адв.Н. разполага с редовно учредена представителна власт да представлява ищцовото дружество в производството. В тази връзка са неоснователни всички възражения на ответника и третото лице помагач в тази насока.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове по отношение на нарушаване от ответника на правата на ищеца върху национална марка с pe № 97299

- BR BUSINESS ROYALS , като е отхвърлил исковете за регистрираните и притежавани от ищеца права върху комбинирана национална марка peг. № 107491 - BR, както и на комбинирани марки на Европейския съюз EUTM peг. № 18075194 - BR и EUTM peг. № 18075196 - BR. Съдът е приел, че е осъществен сложния фактически състав на разпоредбата на чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО по отношение на първата комбинирана национална марка с peг. № 97299 BR BUSINESS ROYALS , и след като е приел за основателен този иск, е уважил и обусловените от него искове по чл.116,ал.1,т.2 и т.4 ЗМГО. Приел е, че макар да не е налице фактическо пренасяне на стоките /цигари/ през границата на Република България по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗМГО, то след като са извършени действия, които целят пренасяне на процесните стоки, нарушаващи правото на ищеца върху горепосочената търговска марка, то износът е осъществен. Реално стоките не са напускали територията на Република България поради осъществения митнически контрол, но целта на износителя е била да напуснат същата, което именно е осуетено от действията на митническите органи.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника и третото лице 4 помагач, че в случая е приложима разпоредбата на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО, че заличаването на регистрацията не засяга лицензионни договори, доколкото са изпълнени преди отмяната или заличаването, освен ако е уговорено друго.Този извод е във връзка с представените доказателства, че трето за делото лице – Н. И. К. е притежател на търговска марка BUSINESS ROYALS - словна, с peг. № 90953, заявена на 28.10.2014 г. и срок на действие до 28.10.2024 г., регистрирана на 31.03.2015 г., който е предоставил права върху марката на третото лице помагач ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД, като е сключен и вписан лицензионен договор за посочената марка за изключителна лицензия за всички стоки, за които е регистрирана марката, за територията на Република България, със срок на действие от 01.05.2015 г. до 31.12.2020 г . Представени са и доказателства з а сключен и вписан лицензионен договор за сублицензия за всички стоки, за които е регистрирана марката, за цялата територия на Република България, със срок на действие до 31.12.2019 г., с лицензополучател - ответника „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАЕОРА-ТАБАК” АД . Представено е и сублицензионно споразумение от 11.01.2019 г., сключено между „ВЕНТА ИНВЕСТ ЕНД ТРЕЙД ЛИМИТИД” като сублицензиар и „СЛЪНЦЕ СТАРА ЗАЕОРА-ТАБАК” АД като сублицензиант. Съдът е приел, че видно от решение на Патентното ведомство и постановените във връзка с обжалването му решения на АССГ и ВАС, марка BUSINESS ROYALS - словна, с per. № 90953, заявена на 28.10.2014 г., е заличена А съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗМГО, заличаването на регистрацията на марката има действие от датата на подаване на заявката за регистрация, т.е. считано от 28.10.2014 г. Приел е, че изключението на чл.38, ал.4, т.2 от ЗМГО касае правоотношението между лицензодателя и лицензополучателя по лицензионния договор, като това тълкуване следва и от израза на законодателя „освен ако е уговорено друго”, а друго може да бъде уговорено съгласно принципа на свобода на договаряне по чл.9 от ЗЗД именно в самия лицензионен договор. Това изключение не можело да бъде приложено по отношение на притежателя на регистрираната марка - ищеца, чийто права са самостоятелни и не произтичат от лицензионния договор по заличената марка. И след като марката, въз основа на която е сключено сублицензионното споразумение на ответника, е заличена, то същият е изгубил правата по отношение на нея.