Решение № 128 от 13.05.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. гр. Добрич, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500098 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№12401/07.12.2021г.., подадена от С. Р. М., ЕГН **********, като майка и законен представител на В.Л. Т., ЕГН с **********, двамата с адрес град Д., чрез адв.М.С., срещу решение №590/01.12.2021г. по гр.Д.

№1958/2021г. на ДРС, в частта в която се ОТХВЪРЛЯ предявения иск за изменение размера на месечната издръжка, определена с решение №740 от 04.07.2016г. по гр. д. № 1066/2016г. по описа на ДРС, която Л. В. ТР., ЕГН ********** с адрес с.Д., общ. П., следва да заплаща на детето си В.Л. Т., за разликата от 200 лева до 300 лева месечно.

Решението намира за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, несъобразено с нормата на чл.235 от ГПК въвеждаща задължение за съда да обоснове решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Неправилна била преценката на събраните по делото доказателства относно трудовата заетост на ответника и неговото поведение във връзка със задължението му за издръжка на детето, относно нуждите на детето, вкл.здравословното му състояние. Необсъдени били писмените и 1 гласни доказателства по тези обстоятелства изцяло, поотделно и заедно.

Постановеното решение не защитавало интересите на детето, размерът на издръжката бил определен неправилно. Нуждите на детето изисквали определяне на издръжка в по-висок размер от 200лева. Иска отмяна на решението в отхвърлителната част за разлика от 200лева до 300лева.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден от насрещната страна. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становищата на страните и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено от С. Р. М., ЕГН **********, като майка и законен представител на В.Л. Т., ЕГН с **********, двамата с адрес град Д., срещу Л. В. ТР., ЕГН ********** с адрес с.Д., общ. П., право на иск на малолетното дете по чл.150 от СК за изменение размера на месечната издръжка, дължима от ответника по силата на решение №740/04.07.2016г. по гр. д. № 1066/2016г. по описа на ДРС, чрез увеличаването и от 150 лева на 300 лева, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законови причини за нейното изменяване или прекратяване.

Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд, безспорни и между страните, обстоятелства, ч е родители на детето В.Л. Т. , роден на ***г. са Н.Е.К. и В.А.Г.

/удостоверение №21/22.03.2012г. на Община П. /, че с решение №740 от 04.07.2016г. по гр. д. № 1066/2016г. по описа на ДРС ответникът е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка от 150.

Няма спор, че детето живее при майка си в гр.Добрич, в жилище, собственост на дядото на майката/по данни от социалното проучване, залегнало в представения социален доклад/. Майката не притежава движимо и 2 недвижимо имущество, което да е източник на доходи. Работи по трудово правоотношение със „Зона Арт Принт –1“ ЕООД – гр. Добрич. За периода м. януари 2021г. – м. юни 2021г. е реализирала брутен доход от трудово възнаграждение в размер на 3475.93 лева или средномесечен доход за периода -579.32 лева. Няма задължение за издръжка към други лица.

Детето А.В.Г. понастоящем е на навършени седем години, ученик в първи клас на СУ“Любен Каравелов“гр.Добрич. Посещава уроци по плуване.

Представените медицински документи съдържат данни да е диагностицирано със заболяване „алергична уртикария“. Според твърденията на майката, неоспорени от ответника, потвърдени и от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св. Г.Й.Й. /живееща на семейни начала с бащата на ищцата / и св.М.Н./леля по бащина линия на майката/, заболяването му изисква ежемесечно отделяне на средства за поддържащо лечение/около 30-40лева/, носенето на памучни дрехи и спазване на хранителен режим. Няма данни за конкретен хранителен режим/диета/,изискващ средства над обичайно необходимите за храна на детето.

Бащата Л. В. ТР., работи по трудов договор с „*** „ ЕООД като „общ работник, поддържане на сгради". В периода м. април 2020г. – м.септември 2021г. е реализирал брутен доход от трудово възнаграждение в общ размер 5717.67лева или средномесечен доход за периода - 317 лева. Притежава лек автомобил марка „Форд“,модел „Екскорт“, с дата на първа регистрация 15.09.1997г.. Няма данни за притежаване на друго движимо или недвижимо имущество, което да е източник на доходи. По данни от социалния доклад живее в дома на родителите на партньорката си г-жа Я.В., с която имат общо дете- М.Л. Т.а, р.на 28.07.2016г.

Съгласно разпоредбите на 143, ал. 2 вр. чл. 149 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали с а работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество.

Безусловният характер на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тяхното физическо, психическо и нравствено израстване, прокламирано в чл. 143, ал. 1 от СК като задължение за осигуряване на необходими за развитието на детето условия на живот. Основанието за възникването на правото на издръжка и основните показатели за конкретния размер на издръжката са нуждите на 3 детето и възможностите на родителя. В този смисъл и съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, при определен минимален размер от една четвърт от размера на минималната работна заплата/понастоящем размера на минималната работна заплата е 710лева/. При трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното дете е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, което предпоставя увеличение на присъдената вече издръжка и без да е налице изменение във възможностите на задължения родител, тъй като промяната в нуждите на издържания и промяната във възможностите на задълженото лице са алтернативно посочени предпоставки. В конкретния случай дължимата от бащата издръжка от 150лева е постановена през 2016г. при отчитане нуждите на почти двегодишното към него момент дете. Понастоящем нуждите на детето са нараснали, тъй като е нараснала възрастта му, променени са потребностите му и интересите му с оглед не само възрастта, но и постъпването му в учебна форма на обучение, променени са и социалноикономическите условия на живот в страната. Налице е и промяна в здравословното му състояние –наличното алергично заболяване с давност от около година. Следователно, констатираното изменение в нуждите на търсещия издръжка е достатъчно основание съгласно чл.150 СК за изменяване размера на дължимата издръжка, а именно за нейното увеличаване, а възможностите на родителя следва да бъдат съобразени при определяне конкретния и размер.

При данните по делото относно потребностите на детето и настоящата инстанция приема, че за осигуряване на издръжка, адекватна на нуждите на детето съобразно неговата възраст и потребности, свързани със здравословното му състояние/лекарства, медицински изследвания и т.н./, физическото му израстване /храна, облекло и т.н./, интелектуалното му развитие /книги, пособия, играчки и помагала и т.н./, възможностите на родителите/и двамата нямат високи доходи, като майката е в по-добро финансово състояние от бащата, който има задължение за издръжка и към друго малолетно дете/, отчитайки и факта, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето се поемат от майката, счита, че бащата следва да участва в месечната издръжка на детето със сумата от 4

200лева, а разликата до пълният размер на минимум необходимите 380лева месечни средства за издръжка следва да се поемат от майката.

Като е обосновал същият правен извод относно спорното материално право първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №590/01.12.2021г. по гр.Д.№1958/2021г. на ДРС, в частта в която се ОТХВЪРЛЯ предявения иск за изменение размера на месечната издръжка, определена с решение №740 от 04.07.2016г. по гр. д. № 1066/2016г. по описа на ДРС, която Л. В. ТР., ЕГН ********** с адрес с.Д., общ. П., следва да заплаща на детето си В.Л. Т., за разликата от 200 лева до 300 лева месечно. .

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5