Решение № 1374 от 23.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. ***, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430104698 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“АД против Ж. И.

Ж..Твърди се, че на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и съобразно Разпореждане рег. № 8 528 от 25.06.2025 г. по ЧГД № 20254430101219 по описа за 2025 г. на РС ***, Х1 гр. с-в, получено на 09.07.2025 г., от името на „***" АД предявява в срок настоящия иск срещу ответника Ж. И. Ж., ЕГН **********.Твърди се, че с Договор за потребителски кредит FL1457023, подписан на 09.02.2024 г., „***" АД, с ЕИК **********, в качеството й на кредитор („Банката“), е разрешила на Ж. И. Ж., с ЕГН **********, като кредито-получател, потребителски кредит за текущи нужди, в размер общо на 6 345,60 лв. (шест хиляди, триста четиридесет и пет лева и 60 ст.), с краен срок за ползване и погасяване на кредитната сума 09.02.2028 г. и при други условия на ползването и връщането на кредита, съгласно условията на същия Договор („Договора за кредит“).Кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си за погасяване на кредита, в съответствие с уговореното в 1

Договора за кредит, като погасителна вноска с падеж 09.07.2024 г. не е заплатена. Следват още няколко неплатени погасителни вноски, с оглед на което банката предприема действия по обявяване на дълга по кредита за предсрочно изискуем, чрез възлагане на адвокатско дружество „В. и партньори" да извърши всички необходими правни и фактически действия по присъждане на задълженията по договора за кредит. От името на кредитора е изготвено уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено за връчване чрез ЧСИ Т.К., с рег. № *** в регистъра на КЧСИ и с район на действие ОС ***.Към датата на изпращане на уведомлението за обявяване на дълга по договора за кредит за предсрочно изискуем, е настъпила забава по отношение на 6 (шест) бр. погасителни вноски за главница и също толкова погасителни вноски за лихви. Съгласно чл. 14, ал. 1 на Договора за кредит, Банката има право да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, при просрочие в плащането на вноска по кредита. В чл. 14, ал. 3 на Договора за кредит е предвидено, че в случай на предсрочна изискуемост, Банката има право да предприеме всички допустими от закона мерки за принудителното събиране на дължимите суми.Уведомлението до Кредитополучателя за обявяването на задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, е връчено чрез ЧСИ Т.К. на адресата по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване, като срокът за получаване книжата е изтекъл считано от 09.02.2025 г.С оглед на горепосоченото, предсрочната изискуемост на задълженията по кредита настъпва на 09.02.2025 г.

За обявяване на предсрочната изискуемост по договора в цялост, ищецът е направил разноски в общ размер от 200 лв. (двеста лева), от които 60 лв.

(шестдесет лева) с ДДС за адвокатско възнаграждение и 140 лв. (сто и четиридесет лева) с ДДС за такси и разноски по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост от ЧСИ Т.К..

Чрез писменото уведомление, на задълженото лице е предоставен 7 (седем) дневен срок за заплащане на описаните в уведомлението вземания, но от негова страна не са извършени каквито и да било плащания за погасяване на задълженията по кредитната сделка.

Със заявление по чл. 417 ГПК от името на „***” АД е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Ж.

И. Ж. за заплащане на следните суми:

2

Главница: 5 901,82 лв. (пет хиляди деветстотин и един лева и 82 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 18.02.2025 г.;

Възнаградителна лихва: 398,18 лв. (триста деветдесет и осем лева и 18 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 09.02.2025 г.;

Мораторна лихва: 128,96 лв. (сто двадесет и осем лева и 96 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 18.02.2025 г.;

Договорни такси: 68,50 лв. (шестдесет и осем лева и 50 ст.), начислена за периода от 11.07.2024 г. до 18.02.2025 г.;

Разноски за уведомяване: 200 лв. (двеста лева), начислени за периода от 11.07.2024 г. до 18.02.2025 г.;

Претендирани са и сторените по заповедното производство съдебни разноски.

Моли въз основа на изложеното съдът да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че по С Договор за потребителски кредит FL1457023, подписан на 09.02.2024 г., в полза на ищецът „***” АД, с ЕИК **********, съществуват следните вземания срещу ответника Ж. И. Ж., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. ***, общ. ***, с. ***, ул. „***, а именно:

Главница: 5 901,82 лв. (пет хиляди деветстотин и един лева и 82 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 18.02.2025 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 26.02.2025 г. до оконачателното плащане;

Възнаградителна лихва: 398,18 лв. (триста деветдесет и осем лева и 18 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 09.02.2025 г.;

Мораторна лихва: 128,96 лв. (сто двадесет и осем лева и 96 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 18.02.2025 г.;

Договорни такси: 68,50 лв. (шестдесет и осем лева и 50 ст.), начислена за периода от 11.07.2024 г. до 18.02.2025 г.;

Разноски за уведомяване: 200 лв. (двеста лева), начислени за периода от 11.07.2024 г. до 18.02.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, назначеният особен представител е депозирал отговор.Прави се възражение за ненастъпило предсрочна изискуемост и неравноправни клаузи.

3

Съдът, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

От приложеното ч.гр.д.№1219/2025г. по описа на ПлРС се установява, ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва:

Главница: 5 901,82 лв. (пет хиляди деветстотин и един лева и 82 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 18.02.2025 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 26.02.2025 г. до оконачателното плащане;

Възнаградителна лихва: 398,18 лв. (триста деветдесет и осем лева и 18 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 09.02.2025 г.;

Мораторна лихва: 128,96 лв. (сто двадесет и осем лева и 96 ст.), начислена за периода от 09.07.2024 г. до 18.02.2025 г.;

Договорни такси: 68,50 лв. (шестдесет и осем лева и 50 ст.), начислена за периода от 11.07.2024 г. до 18.02.2025 г.;

Разноски за уведомяване: 200 лв. (двеста лева), начислени за периода от 11.07.2024 г. до 18.02.2025 г. Длъжникът не е открит и съдът е разпоредил на кредитора да предяви установителни искове на основание чл.422 от ГПК за главницата.

От представените доказателства е видно, че на 09.02.2024 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит FL1457023, подписан на 09.02.2024 г., „***" АД, с ЕИК **********, в качеството й на кредитор („Банката“), е разрешила на Ж. И. Ж., с ЕГН **********, като кредитополучател, потребителски кредит за текущи нужди, в размер общо на 6 345,60 лв. (шест хиляди, триста четиридесет и пет лева и 60 ст.), с краен срок за ползване и погасяване на кредитната сума 09.02.2028 г. и при други условия на ползването и връщането на кредита, съгласно условията на същия Договор („Договора за кредит“).

С разпоредбата на чл. 19 от Договора за кредит, страните са се споразумели, че заемополучателят е длъжен да уведомява за всяка промяна на адреса, в противен случай, връчените книжа на посочения в договора адрес се считат за валидно връчени, т.е. налице е фингирано връчване, поради и което 4 при неплащане на вноските , съгласно чл.14 банката е обявила договора за предсрочно изискуем и длъжникът се приема, че е надлежно уведомен.От приложените доказателства към ч.гр.д. , е видно, че ЧСИ е извършил процедурата по призоваване и е събрал доказателства от лице , живущо на адреса, че длъжникът живее в чужбина.Правилото да бъде търсено лицето три пъти, не е задължително, ако са събрани данни, че лицето не живее на адресав какъвто смисъл е ориентирана и съдебната практика. Индиция, че лицето не може да бъде открито, е и че към настоящи момент същият е р.пр. при условията на чл.47 от ГПК и е назначен особен представител.

По делото е направено възражение за неравноправни клаузи, за които съдът има и служебно да извърши проверка,тъй като се касае за потребителски кредит. Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно утвърдената практика на съда е, че договорните клаузи следва да бъдат уговорени и формулирани по ясен и недвусмислен начин, а потребителят да е наясно без да има специални знания.В случая е предвидено и едностранно увеличаване на лихвения процент, което е описано и в заключението на ВЛ, как се извършва.По този начин е налице скрито изменение на лихвения процент и потребителят не е бил наясно как се променя същият, а това води неяснота на договора и нищожност на същия.

Съдът приема, че е налице едностранно въздействие от страна на банката, което също води до нарушаване на равнопоставеността на страните и то в ущърб на икономически по – слабата страна.

От изложеното потребителят при подписване на договора не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради 5 това, договор за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.Независимо, че в случая съгласно заключението на ВЛ е посочено, че в рамките на законовия установен минимум, то неговата неяснота за изчисление, също води до нищожност на договора-чл.143 т.12 от ЗЗП.

Това е особено съществено за интересите на потребителите, тъй като оказва влияние и върху ГПР, като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето- чл. 22 от ЗПК.

При това положение следва да се обяви договора за нищожен поради противоречие с ЗПК и ЗЗП, като съгласно чл.23 ЗПК се дължи само чистата сума от договора. В този смисъл е и утвърдената практика на съда.

Отделно практиката е и че претенцията на нотариалните такси и разноски е неоснователна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПКне са такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит а се касае за допълнителни услуги по чл.60, ал.12 от ЗКИ и не е допълнителна дейност по договора, а за извънсъдебно събиране на задължението /Р№345/09.01.2019г. по т.д.№1768/2018г. на ВКС- второ г.о. От друга страна съдът намира разноските за прекомерни.