Определение № 106 от 19.03.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. ХАСКОВО, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20245600600104 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от К. И. В., като баща и законен представител на К. К. В., против Определение № 11/21.01.2024 г., постановено по ЧНД № 792/2023 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно Постановление от 13.12.2023 г. на С. С. - прокурор при Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение - Свиленград, с което, на основание чл.

243, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП № 536/2022 г. по описа на РУ - Свиленград, прокурорска преписка с вх. № 5003/2022 г. по описа на Районна прокуратура - Хасково, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

В жалбата се твърди, че потвърденото постановление е издадено незаконосъобразно в разрез с вменени задължения на разследващите полицаи и прокурора за събиране и оценка на всички доказателства, нужни за всестранно, пълно и обективно разкриване на обективната истина. Превратно били анализирани доказателствата освен от прокурора, така и от PC – Свиленград. Аргументира се, че като приел немотивирано и необосновано прекратително постановление за правилно и законосъобразно, с обжалваното определение, което също страдало от непълнота на мотиви, PC - Свиленград е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, в който механично са пренесени пороците на проверяваното постановление. Моли настоящата инстанция да отмени като незаконосъобразно Определение № 11/21.01.2024 г., постановено по ЧНД № 792/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград 1 и върне делото на прокурора за отстраняване на непълноти в дължимия анализ в етапа на финализиране на ДП.

Настоящата инстанция, като провери изцяло правилността на обжалваното определение, по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства намира, че жалбата е допустима, но неоснователна.

ДП № 536/2022 г. е образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 130, ал. 2 от НК, а именно: за това че на 01.11.2022 г. в гр. С., област Х. на К. К. В., роден на **.**.**** г., малолетен, е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в страдание, без разстройство на здравето кръвонасядане на дясна длан и контузионен оток в тилната област на главата, като деянието е извършено от длъжностно лице.

По ДП са извършени множество процесуално-следствени действия разпити на голям брой свидетели, както и допълнителни такива на няколко от свидетелите, разпит на детето К. в „Синя стая“, огледи на веществени доказателства, назначени са и са изготвени съдебно-психологична и съдебномедицинска експертизи, проведено е полиграфско изследване, за което е изготвен Протокол, като в хода на наказателното производство са събрани и множество писмени доказателства. По ДП не е привличано обвиняемо лице.

Свидетелят К. И. В. е баща на К. К. В., роден на **.**.**** г., малолетен. Родителите били разделени. Детето се отглеждало от бащата, подпомаган от бабата по бащина линия.

През 2022 г. малолетният К., към онзи момент *-годишен, бил записан в детска градина (ДГ) „Р.“, находяща се в град С. (където живее заедно с баща си), в първа възрастова група „П.“ с учители свидетеля Т. Д. Д.

– на длъжност ***** ***** и свидетеля А. Ф. Т. – на длъжност *******, и ****** – ******* на групата свидетеля К. Д. М.

На 01.11.2022 г. около 10:00 часа К. В. бил доведен от неговия баща в детската градина, като бил оставен на учителката в групата на детска градина „С.“ (ползваща към онзи момент сградата на ДГ „Р.“). Около 11:15 часа, свидетелите Д. и Т., заедно с останалите деца от първа група „П.“, се върнали в сградата на ДГ „Р.“ след репетиция в спортната зала в град С. във връзка с подготовката за предстоящ празник. Двете учителки взели К. в първа група „П.“. След това децата обядвали. Преди децата да легнат за следобеден сън Т.

Д. – ***** ******, си тръгнала, тъй като по график била първа смяна и същата била приключила. Децата били сложени да спят следобед, като по време на следобедния сън К. се напикал. К. В. бил взет от своя баща К. В. малко след 16:00 часа.

На 03.11.2022 година сутринта свидетелят К. В. дошъл в двора на ДГ „Р.“, придружен от двама негови приятели и ******** К., като обвинил работещите в градината, че на 01.11.2022 г. детето му е удряно от една от тях.

Възникнал словесен конфликт между бащата и персонала, прераснал във физически такъв между К. В. и свидетеля Т. Х. – ******* на ДГ „Р.“.

2

За случая били подадени сигнали до ЕЕН 112, РЦ - Кърджали от К.

В., от свидетеля Т. Х. и от трето лице от мъжки пол, което не се представило.

На място пристигнали полицейски служители, на които К. В. съобщил, че детето му К. е бил малтретиран от служители на градината, като посочил Т. Д. и А. Т., и твърдял, че К. бил ударен, следствие на което паднал от столче и се напикал. При посещението на детската градина полицейските служители не забелязали никакви видими следи от травматични увреждания върху детето К.

На 15.11.2022 г., К. В. посетил ДГ „Р.“, за да иска обяснение от работещите там защо на детето му е поставена инжекция. Отново възникнал словесен конфликт, прераснал във физически такъв, като отново бил подаден сигнал до ЕЕН 112, РЦ - Кърджали.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, извършена по писмени данни, се установява вида на уврежданията, получени от К. В. – кръвонасядане на дясната длан и контузионен оток в тилната област на главата, като му е причинено страдание, без разстройство на здравето.

Уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат от удар в терена при падане от стол. Увреждането е в резултат на падането, без значение дали падането е предизвикано от блъскане или е самостоятелно, без чужда намеса.

От заключението на извършената съдебно-психологична експертиза се установява, че К. В., с оглед възрастта си, не е в състояние към датата на деянието - 01.11.2022 г., да възприема правилно фактите, имащи значение по делото, и да дава достоверни показания за тях, защото краткосрочната и дългосрочна памет са в процес на развитие, а мисловните операции, необходими за осъзнаване, не са развити на необходимото ниво.

В постановлението на прокурора е изложена подробна хронологична фaктическа обстановка, възприета за доказана въз основа на събраните гласни доказателствени средства, писмените доказателства, както и заключенията по изготвените съдебно-психологична и съдебно-медицинска експертиза. За да прекрати наказателното производство, в мотивите си от 13.12.2023 г., прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК. Формирал е извод, че не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 130, ал. 2 от НК както от обективна, така и от субективна страна или за друго престъпление от общ характер и е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не съставлява престъпление.

С обжалваното определение, първоинстанционния съд, сезиран от К.

В., в производство по реда на чл. 243 ал. 5 от НПК, е приел изцяло описаната в постановлението на прокурора фактическа обстановка. Въз основа на целия събран доказатествен материал, първоинстанционният съд възприел, че са извършени всички възможни и допустими процесуално - следствени действия на фазата на ДП и че не са допуснати процесуални нарушения на ДП. Съдът 3 на свой ред, след анализ на доказателствената съвкупност, приел, че постановлението на прокурора е правилно и обосновано и като такова го потвърдил. Този извод се споделя от настоящата инстанция.

Въззивният съд счита, че следва да се посочи спецификата на производствата по чл. 243 от НПК, които съобразно закона са за обоснованост и законосъобразност на изводите на прокурора. В тази проверка се включва и проверката дали разследваното на ДП е обективно, всестранно и пълно за разкриване на обективната истина. Както в правомощията на първоинстанционната проверка, така и на въззивната проверка на определението на първоинстанционния съд, когато се установи, че разследването е в отклонение на чл. 14, ал. 1 от НПК, съдът разполага с правомощия, съответно като първа инстанция, да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, указвайки причините за неговата незаконосъобразност.

Съдебният контрол е ограничен в посочените рамки на текста в закона и няма за цел да предопределя или обосновава бъдещи действия по разследването. Самото постановление за прекратяване следва да е недвусмислено и да е максимално обосновано по отношение изводите на прокурора дали се касае за недоказаност или за липса на престъпление.

Същевременно съдът, проверявайки обосноваността и законосъобразност- та на изводите на прокурора, следи служебно и за спазване на материалния закон. Ако са налице отклонения от разследването, имащи отношение към задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, то съдът следва да укаже какви доказателства да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. По-късно, при въззивна проверка, въззивният съд също е обвързан с доказателствата от ДП и преценявайки обосноваността и законосъобразността на първоинстанционното определение, по същество следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В конкретният случай прокурорът е постановил обжалвания акт след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

При проведеното разследване по делото са събрани множество гласни доказателствени средства, относими към твърденията на въззивния жалбоподател за причинени телесни увреждания на К. В. от лице, работещо в ДГ „Р.“, гр. С. Разпитани са в качеството на свидетели както служители в детската градина, така и полицейски служител, посетил градината на 03.11.2022 г. във връзка с възникналия конфликт и голям брой родители на деца в първа група „П.“ на градината, част от която е бил и К. Събрани са също така множество писмени доказателства, отнасящи се до предполагаемия инцидент в градината на 01.11.2022 г.

В изпълнение на задълженията си съобразно чл. 14, ал. 1 от НПК, органът на досъдебното производство е назначил и по-късно обсъдил в 4 мотивите си и заключенията по назначените експертизи. Те касаят както вида и характера на установените на съответни дати телесни увреждания, така възможността К. В. да дава показания в качеството на свидетел.

Прокурорът е изложил съображенията си защо формира извод, че въпреки проведените множество действия по разследването не е установен нито един от обективните елементи на извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Видно от заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза К. В., с оглед възрастта си, не може да възприема правилно фактите, имащи значение по делото, и да дава достоверни показания за тях, защото краткосрочната и дългосрочна памет са в процес на развитие, а мисловните операции, необходими за осъзнаване, не са развити на необходимото ниво. Съобразно разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от НПК настоящата инстанция няма как да изгради представа за относимата фактическа обстановка въз основа на показанията на детето, а именно какво конкретно се е случило на 01.11.2022 г. в сградата на ДГ „Р.“.

По тялото на К. В. са установени обективни находки - кръвонасядане на дясна длан и контузионен оток в тилната област на главата. Тоест констатирано е, че по отношение на детето К. е налице телесна лека повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2, предложение второ от НК. Настоящата инстанция формира извод, идентичен с този на първата такава - не може да се установи механизмът на причиненото телесно увреждане, включително и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между конкретно деяние на определено лице и настъпилото увреждане на здравето на детето.