Решение № 14142 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14142 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110124409 по описа за 2023 година

Производството по делото е по иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ от „ФИРМА“ ЕАД срещу ****** община с искане спрямо ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1147,73 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по щета № ******* по застраховка „Каско+“, застрахователна полица № ************* за нанесени щети на МПС „Инфинити“ с рег. № ******, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.06.2021г. /ПТП/ в гр. АДРЕС, ведно със законната лихва от 09.05.2023г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 14.06.2021г. /ПТП/ в гр. АДРЕС, водачът на МПС „Инфинити“ с рег. № ******, управлявайки автомобила, попада в необезопасена и несигнализирана по нормативно установения ред неизправност на пътното платно-дупка, в резултат на което на МПС-то са причинени щети. Поддържа, че ПТП-то е настъпило на пътно платно, което е общинска собственост и ответникът е задължен да осигури безопасността му.

В исковата молба е посочено, че за процесния автомобил към момента на ПТП има валидна застраховка „Каско+“, а причинените щети били оценени на 1 стойност 1132,73 лв., заплатени от ищцовото дружество. Към ответника била предявена регресна претенция за възстановяване на горепосочената сума на 13.12.2021г. , както и на ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но плащане не последвало, като ответникът е този, който отговаря за поддръжката и обслужването на пътя. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ****** Община. Оспорва иска като недоказан и неоснователен.

Твърди, че не е налице застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС-то. Поддържа, че не се установява мястото на ПТП, респ. че това е участък, за който общината не отговаря. Оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка, настъпилите вреди и техният размер. Сочи, че застрахованият има заведена щета и на 16.06.2021г., т.е. два дни след завеждане на процесната, като не може да се установи дали с процесната претенция не се претендират и суми по втората заведена щета. Навежда доводи за съпричиняване, като водачът не бил съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Моли съда да отхвърли иска, евентуално-да намали размера на обезщетението. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди п о чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във 2 връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия случай посочените предпоставки са налице.

Видно от представената по делото застрахователна полица, между „ФИРМА“ЕАД и „ФИРМА“ЕАД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „Инфинити“, мод. Q30S, рег. № ******, със срок на покритие 05.04.2021 г. – 04.04.2022 г. Представено е заведено в ищцовото дружество уведомление за щета по посочената полица, в което като водач на автомобила при настъпване на ПТП е вписан А. Т. Д..

Предвид ангажираните от ищеца писмени доказателства съдът намира за доказано, че между него и „ФИРМА“ЕАД е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза , неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява наличиетона причинна връзка между описания в исковата молба механизъм на произшествието / установен от писмените доказателства по делото/ и настъпилите вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.Като причина за настъпване на произшествието вещото лице е посочило преминаването на автомобила , управляван от водач А. Д., през дупка на пътя с размери около 40 на 10см. с десните колела на автомобила. Повредите на автомобила по предна дясна и задна дясна лята джанта съобразно заведената щета / описани в опис-заключение по щета *******/17.06.21г. – л.11/ според вещото лице отговарят да са получени в резултат на описания механизъм , като действителната стойност на щетите към датата на ПТП вещото лице е определило по средни пазарни цени на 1132,73лева.

Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на клауза „Каско+”, при която покрит риск е пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия случай. Противно на изложеното от ответника увреждането на предна и дясна лята джанта на автомобила , настъпило вследствие на ПТП, е покрит риск съобразно „специални условия“ по застраховка „Каско+“ , сключена с ищеца . Ето защо, възражението на 3 ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е неоснователно. Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение.

Пътят , на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, чл. 2 ал.1, т.2 от ЗОС , вр. пар.7, ал.1 , т.4 от ПЗР на ЗМСМА , поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът, който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.

31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо, съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника. Същевременно ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване релевираните с отговора правоизключващи възражения.

Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите, причинени на процесното МПС, без прилагане на коефициент на овехтяване възлиза на 1132,73 лева. Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.

Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.

Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря за него понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната 4 отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера на действителните вреди, определен по горепосочения начин 1132,73лева , то в полза на ищеца възниква вземане в размер платеното обезщетение от 1132,73 лева и 15лева- ликвидационни разноски в обичаен размер за определянето му, или предявеният иск за сума в общ размер на 1147,73лева с включени ликвидационни разноски следва да бъде изцяло уважен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 814,77 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и и възнаграждение за адвокат/. Плащането на адвокатското възнаграждение се установява от фактурата на л. 103 от делото, в която изрично е посочен размерът на уговореното за водене на настоящото дело възнаграждение, и от платежното нареждане на л. 104 от делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ****** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ ФИРМА“ЕАД , ЕИК ********** на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1147,73 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по опеделянето му по имуществена застраховка „Каско+” за вреди на лек автомобил марка „Инфинити“ , рег, № *****, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 14.06.2021 г. на ул. „*****“ в гр. София, заедно със законната лихва от 09.05.2023 г. до погасяване на задължението.

ОСЪЖДА ****** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ ФИРМА“ЕАД , ЕИК ********** на основание чл 78, ал.1,ГПК сумата от 814,77 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 5 двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6