Решение № 93 от 12.08.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Търговище, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. И.

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500154 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 165 от 02.04.2026 година, постановено по гр.дело № 1416/25 година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е прекратил брака между М. А. И. с ЕГН ********** от гр. ********, ул. „**********”, № ** и С. И. И. с ЕГН ********** от гр. *******, бул. „**********”, №**, вх.

**, ет. **, ап. **, сключен на 12.12.2022 г. с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, на осн. чл. 49,ал.1 от СК, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето на страните С.

С. И., на неговата майка, определена е издръжка за детето, която ще се заплаща от неговия баща. С решението е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата и детето, като е определен и месечен наем, който тя да заплаща на съпруга. Съдът се е произнесъл и по останалите съединени искове относно режима на лични контакти с детето и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. Присъдени са и разноски.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от С. И. И. от гр. *********, ЕГН **********, действащ чрез своя процесуален представител адв. Ц. И., адвокат при АК *******, ********, ул. „*******" **, 1 ет. **, против решението в частта, в която съдът е определил издръжка за детето в размер на 380 евро на месец, както и в частта, в която е определил дължимия месечен наем. Във въззивната жалба се твърди, че постановеният съдебен акт е необоснован, постановен в противоречие със събраните доказателства, при допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане на спора, без посочване на конкретно нарушение. Твърди се още, че съдът не е изложил мотиви защо приема определения размер на издръжката за справедлив. Не е съобразил задължителната в тази насока практика на ВКС и не на последно място при определянето не е съобразил доходите на двамата родители. Поради горното, моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде присъдена издръжка за ненавършилото пълнолетие дете, в размер на 255.65 евро. С допълнителна молба е изложил доводи относно неправилността на решението в частта, в която е определен дължимия от съпругата месечен наем за ползването на семейното жилище. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице, но данните относно пазарните цени на наемите не са актуални.

Освен изложеното, вещото лице не е дало заключение и оценка на обзавеждането в имота и то не е включено в наемна цена. Моли решението и в тази обжалвана част да бъде отменено.

Депозирана е въззивна жалба и от М. А. И. с ЕГН ********** от гр.

*******, ул. „********”, № **, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Н. Л., АК- *******, съдебен адрес гр. ******, ул. „******” № **, ет.

**, офис ***. Със жалбата се атакува решението в частта, в която е определен размер на дължимия от наем, който тя следва да заплаща за ползването на семейното жилище, в размер на 122.55 евро. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като при определяне на припадащата се част от наема за жилището, съдът не е съобразил каква част от цялото жилище се ползва от детето, която съответно се изключва от наемната цена, каква част е на ответника и съответно каква част се ползва лично от ищцата. Дължимият наем следва да бъде определен именно върху ползваните лично от нея части от жилището. След този анализ, размерът на дължимия от нея наем за жилището възлиза на 61.25 евро. С оглед на това моли решението да бъде отменено в частта, в която е определен размера на наема за ползването на семейното жилище и постановено друго, с което да бъде определен дължимия наем за ползваната от нея част на семейното жилище в размер на 61.25 евро.

2

Претендира разноски

В срока по чл.263 от ГПК М. И. е депозирала отговор на въззивната жалба на С. И. И.. С отговора се твърди, че определената за детето издръжка е съобразена с неговите нужди, възраст и потребности. Съдът е съобразил и доходите на двамата родители, както и това, че майката осъществява непосредствените грижи по отглеждането на детето.

Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл. 262 от ГПК, констатира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и се явяват допустими.

По фактите съдът съобрази следното:

Пред РС – Търговище е било образувано гр.д.№ 1416/25, по депозирана искова молба на М. А. И. с ЕГН **********, с която са предявени против С. И.

И. с ЕГН ********** иск за прекратяване на брака и присъединените такива за предоставяне на родителските права по отношение на детето на страните, определяне местоживеенето му, упражняването на родителрските права по отношение на него и издръжката му, определяне на режим на лични контакти с другия родител и предоставяне ползването на семейното жилище. Предявен е и иск за промяна на фамилното име на съпругата след прекратяването на брака. С отговора на исковата молба С. И. е предявил иск за заплащане на наем за ползването на семейното жилище от страна на съпругата.

Спорът по делото е относно размера на дължимата за детето издръжка, както и относно размера на присъдения наем по реда на чл. 57, ал. 1 от СК. С решението е определена обща издръжка по чл. 143 от СК, в размер на 380 евро, от която бащата следва да заплаща 300 евро, а останалите 80 евро са възложени в тежест на майката. Съдът е определил и месечен наем, който съпругата ще заплаща за ползването на семейното жилище, в размер на 122.50 евро, считано от влизане на решението в сила.

За да стигне до тези извод съдът е обсъдил всестранно и в тяхната съвкупност събраните пред първата инстанция доказателства.

При определяне на издръжката е обсъдил нуждите на детето, както и доходите на двамата родители. Настоящата инстанция изцяло споделя, възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съгласно която е установено следното:

3

От брака си съпрузите имат родено едно дете С. С. И. с ЕГН **********.

Детето е на три години и посещава детска ясла № ** „*****“, гр.********. В периода м.юли 2024 г. до м. юни 2025 г. вкл. Майката е получавала обезщетение от ТП НОИ ********, в размер на по 780 лв.- 398.80 евро. В периода 01.04.2025 г. до 26.09.2025г. съпругът е превеждал на съпругата си всеки месец суми между 300 лв. и 700 лв., а след раздялата им е превеждал суми за издръжката на детето. Писмените доказателства относно доходите на бащата сочат, че последният в периода м.септември 2024 г. до м. август 2025 година е работил на длъжността „управител“ в „*******“ ЕООД гр.******, с трудово възнаграждение в размер средно на 993 лв. месечно. Едноличен собственик на капитала е и на дружеството „*******“ ЕООД, ЕИК *******, гр.*******, а видно от справка от СлВп ******** освен семейното жилище притежава и други недвижими имоти.

По делото е била назначена и икономическа експертиза, която е определила, че месечният пазарен наем на семейното жилище, е в размер на 245 евро (480 лв.).

Пред въззивната инстанция бяха представени и писмени доказателства във връзка със здравословното състояние на детето и установеното му заболяване „Атопичен дерматит“.

С оглед установените факти по делото, съдът прави следните изводи:

По предявения иск за заплащане на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, настоящата инстанция намира следното:

Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получи издръжка от своите родители е безусловно. Размерът на тази издръжка следва да е съобразен преди всичко с нуждите и потребностите на детето, като при определянето му се вземат предвид всички относими обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, включително и здравословното състояние на детето и произтичащите от него допълнителни нужди. Нуждите на детето се предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства. Всичко това е съобразено от първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер.

Правилно съдът е приел, че бащата на детето е с много по-високи доходи, които са в рамките на средната за страната работна заплата. Отчел е и това, че майката полага непосредствените грижи по отглеждането на детето. Имайки 4 предвид изложеното и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че за пълното задоволяване нуждите на детето на страните, с оглед правилното му отглеждане, възпитание и хармонично развитие, следва да се определи издръжка общо в размер на 380 евро, до какъвто извод е достигнал и районният съд. С оглед доходите на двамата родители, както и с оглед на това, че майката е тази която осъществява непосредствените грижи по отглеждането му от фактическата раздяла на родителите, то на бащата е възложена по- голямата част, в размер на 300 евро.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че съдът се произнесъл свръхпетитум, присъждайки издръжка в размер на 380 евро. Това всъщност е издръжката, която съдът е определил за задоволяване на нуждите на детето и която се дължи от двамата родители. По-голямата част от нея, а именно в размер на 300 евро е възложена на бащата. С исковата молба, майката е претендирала издръжка от бащата в размер на 357.90 евро, поради което съдът не е присъдил повече от претендираното. При определяне на издръжката съдът не е обсъдил здравословното състояние на детето, доколкото пред него не са били представени доказателства във връзка с това.

Представените пред въззивната инстанция доказват единствено наличието на здравословен проблем на детето. В каква степен е развито заболяването, води ли то до необходимост от непрекъснато лечение, какви средства са необходими за това, хранителен режим или други последствия, които да обуславят присъждане на издръжка в по-голям размер, не беше доказано.

С оглед горното, постановеното решение, в частта в която е определена, дължимата за детето на страните издръжка е правилно и следва да бъде потвърдено.

По предявеният иск за заплащане на наем по реда на чл. 57, ал. 1 от СК, съставът намира следното:

Семейното жилище, находящо се в гр.*******, бул. „*******", **, вх. **, ет.**, ап.** е собственост на съпруга С. И.. С решението за прекратяване на брака, ползването му е предоставено на съпругата М. И. и детето. Ето защо и съгласно чл. 57, ал. 1 от СК между бившите съпрузи възниква наемно правоотношение. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК предвижда, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, 5 предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. Под жилищна площ се разбира площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня. Съдебната практика по този въпрос е категорична, като част от нея е Решение № 123 от 04.04.2013 година, постановено по гр. дело № 526/2012 година на IV г.о. на ВКС. Практиката на ВКС е безпротиворечива и по отношение на начина на изчисляване на дължимия наем. Когато имотът е собственост на съпруга, на когото не е предоставено семейното жилище, след като бъде изчислен дължимият наем за целия имот, се определя пропорционална част (напр. 1/2 или 1/3) според броя на обитателите (родител + деца), като от крайната сума се приспада делът на децата. В случая имотът ще се обитава от майката и детето, след като се приспадне делът на детето, майката ще дължи наем в размер на 1/2 от определения от вещото лице наем за целия имот. В този смисъл е Решение № 627 от 08.03.2011 година, постановено по гр.д. № 176/2009 на IV г.о. на ВКС. Съгласно заключението на вещото лице, дължимия за целия имот месечен наем е в размер на 245 евро и след приспадане на дела на детето, съпругата следва да заплаща месечен наем в размер на 122,50 евро.