Решение № 182 от 15.11.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Разград, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело № 20233300500247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.267 и сл.от ГПК.

С решение №101 от 02.05.2023 година, постановено по гр. д. № 165/2022 г. по описа на Районен съд – Исперих, съдът е осъдил на основание чл.45 от ЗЗД О. С. М. от гр.Исперих да заплати на К. Д. П. от гр.Варна, сумата от 363.11 лева - обезщетение за демонтираните през есента на 2016 г. два броя метални гаражи с обща площ от 38 кв.м., подробно индивидуализирани, като отхвърлил иска на П. срещу ответника М. над присъдената сума, до първоначално претендирания размер от ½ ид.ч. от 1250.00 лв., като неоснователен и недоказан. С решението съдът е отхвърлил исковете предявени отново на осн.чл.45 от ЗЗД от К. Д. П. и И. И. И., против О. С. М. за заплащане на обезщетение за ползите от които е лишил ищците , отнемайки им възможността да ползват/отдават под наем собствения си жилищен имот по предназначение/, поради това, че са били лишени от водоснабдяване и канализация на жилищната сграда, отредена в дял на ищеца К.

П. (съгласно съдебната спогодба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г. на Районен съд - Исперих) след неправомерно премахване от страна на ответника на съществуващо по одобрен проект външно водопроводно отклонение, за периода, както следва: от 07.09.2016 г. - до 07.03.2018 г., както и иска, предявен само от К. П. за лишаването му от възможността да ползва за жилищни нужди или отдаване под наем на собствената му жилищна сграда: при месечна сума от 248.88 лева за период от 18 месеца, а именно в общ размер от 4480.00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на иска - до окончателното и изплащане; - за периода: от 07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. - за невъзможността за ползването и по предназначение за жилищни нужди от ищците К. П. и И. И., както и за невъзможността да отдават за ползване същата на трети лица, с квота за всеки от 1/3 ид.ч., да заплати на същите обезщетение в размер на пазарният наем за ползването на процесният имот - при месечна сума от 302.62 лева за период от 35 месеца, а именно в общ размер от 10 591.72 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на иска - 20.03.2013 г. до окончателното й изплащане, платима на всеки от ищците при равни квоти от ответника, като неоснователни и недоказани. Произнесъл се е по дължимостта на разноските, съобразно уважената, съответно отхвърлена част от исковете.

Недоволни от постановеното решение са останали само ищците в отхвърлителната част по предявените искове, като обжалват решението чрез пълномощник.

1

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд – Исперих, поради необоснованост, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваните части и постановяване на ново такова по спора, с което ищцовите претенции за бъдат уважени в пълен размер.Правят се доказателствени искания. Отправено е искане до съда за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, с който счита същата за неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Възразява срещу направените от ищците доказателствени искания, като счита същите за преклудирани.

При насрочване на делото съдът в разрез със заявеното във въззивната жалба е намерил, че при разглеждането на делото от районния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с изготвяне на доклада по делото, както и ,че районния съд е дал правилна правна квалификация на предявените искове, като е разпределил правилно и доказателствената тежест между страните, като с определението по чл.140 от ГПК им е дал възможност в първото по делото заседание да конкретизират своите доказателствени искания, като всяка от страните е била във възможност да го направи.По тези съображения е оставил и без уважение искането на жалбоподателите К. Д. П. и И. И. И. за изготвяне на нов доклад по делото и за сочене на гласни доказателства.

В съд.заседание въззивниците, от които К. П. лично , а двамата и чрез пълномощник адв. Д. поддържат въззивната жалба, така както е предявена с искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваните части с присъждане на сума в по-висок размер в полза на К. П. за съборените от ответника гаражи, съобразно правото му на собственост и уважаване на претенцията за лишаване от право на ползване в цялост.Претендират разноски за въззивната инстанция, съобразно представени договори за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.

Въззвиаемата страна, при редовност в призоваването не се представлява.Пълномощникът депозира писмена молба, в която поддържа подадения отговор, с искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Атакуваното решение въззивната инстанция намира за валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от ищците К. Д. П. и И. И. И. , представлявани от адв.М. Д. от гр.Варна, с която са предявени два осъдителни иска с посочена обща цена от 9930.00лв.С първият иск се претендира от К. Д. П. против О. С. М. заплащане на обезщетение за демонтирани от ответника през есента на 2016 г. два броя метални гаражи с обща площ от 38 кв.м., подробно описани в размер на 1 250 лв., която сума съответства на стойността на ½ идеална част от тези гаражи, като ищеца по този иск претендира да е собственик към датата на премахването им именно на такава идеална част от същите.

С втория иск, предявен от майката и сина, И. И. и К. П. се претендира от същия ответник заплащане на обезщетение за ползата от която са били лишени да ползват техен собствен имот, жилище в гр.Исперих, подробно описано, лично или чрез отдаването му под наем в съответни периоди,поради неправомерното премахване от страна на О. М. на външно водопроводно отклонение, съществувало по одобрен проект, както следва: 1/В полза само на К. П. заплащане на обезщетение за периода от 07.09.2016 г. - до 07.03.2018 г. месечна сума от 210 лева за период от 18 месеца, а именно в общ размер от 3780 лева.

2/ за периода: от 07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. - за невъзможността за ползването и по предназначение за жилищни нужди от ищците К. П. и И. И., както и за невъзможността да отдават за ползване същата на трети лица, с квота за всеки от 1/3 ид.ч., да заплати на същите обезщетение в размер на пазарният наем за ползването на процесният имот при месечна сума от 140 лева за период от 35 месеца, а именно в общ размер от 4900 лева, като и за двете посочени главници се претендира законна лихва от датата на завеждането на иска до окончателното и изплащане, платима на всеки от ищците при равни квоти от ответника.

По отношение на двата броя гаражи ищецът по тях поддържа ,че той К. П. е притежавал 1/2 идеална част от същите, като те заедно с останалите сгради, находящи се в *** в ** по действащия към 2016 г. ПУП на гр.Исперих, са били предмет на съдебна делба по гр.д. № 19/2006 г. , който имот е бил допуснат до делба с влязло в сила на 07.03.2018 г. решение № 24/02.02.2018 г.

2 на ИРС посоченото гр.дело между тях двамата ищци и трето за настоящия спор лице И. И. Д.а при права по 1/3 ид.част за всеки от тях, но въпросните метални гаражи не са били допуснати до делба , поради това ,че вече са били съборени, видно и от признанията на ответника, заявени по посоченото дело за делба. Пазарната стойност на притежаваната от К. П. ½ идеална част ,той като ищец е определил на сумата от 1250 лв. По отношение на другите две претенции, заявени с исковата молба, ищците са заявили твърдение, че през 2016 г. ответникът О. М., като е ползвал жилището си, описано в НА № 93, том 4, рег.№ 3594, дело № 398/2009 г. на Нотариус рег.№ *** – Р. А., при изграждането на новия воден цикъл на гр.Исперих е прекъснал неправомерно захранването с вода и канализацията на поземления имот от съществуващото по одобрен проект външно водопроводно отклонение (изградено в средната част на лицето на УПИ към улицата) и го е изградил в крайната югоизточна част на УПИ, като е извършил захранване на дворното място с ВиК не по трасето на законово одобрения проект на външното водопроводно отклонение, а по свое усмотрение само до своята част от постройката в УПИ – жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., находяща се в североизточния край на масивна жилищна сграда, като по този начин е лишил от водоснабдяване и канализация другата част от жилищната сграда, отредена в дял на К.

П. съгласно съдебна делба по Протокол от 14.09.1976 г. по гр.д. №187/1976 г. на РС – Исперих, а след влизане в сила на решението по гр.дело №19/2006г. на ИРС съсобствена между ищците и И.

Д.а при квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях.С тези си действия ответникът бил лишил ищците от възможността да ползват по предназначение тяхната част от жилищната сграда, както и от възможността да я отдават под наем, с което те обосновават претенцията си за заплащане на обезщетение в размер на пазарния наем. В съдебно заседание на 30.06.2022 г., на основание чл.

214, ал. 1 ГПК, ищците са направили изменение на размерите на исковете за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи , като за първия период от 07.09.2016 г. до 07.03.2018 г. претенцията е увеличена от първоначално претендираните месечна сума от 210 лева за период от 18 месеца, или в общ размер от 3780.00 лв., на месечен наем от 248.88 лв. и обща сума в размер на 4 480.00 лв.; а за втория период от 07.03.2018 г. - до 07.02.2021 г. претенцията е увеличена от първоначално претендираните месечна сума от 140 лева за период от 35 месеца, или общ размер от 4900.00 лв. на месечен наем от 302.62 лв. и обща сума в размер на 10 591.72 лв.

Ответникът О. М. е депозирал в срок отговор на исковата молба чрез пълномощник, като е оспорил основателността на предявените искове, вкл. И чрез възражение за погасяването им по давност.

При съобразяване на доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното: На 14.09.1976 г. по гр.д. № 187/1976 г. по описа на РС – Исперих е сключена и одобрена съдебна спогодба за делба на наследствено имущество, останало от наследодателя Д. И. П. (И.), включващо дворно място от 741 кв. м., съставляващо парцел ***, с построените в него сгради и празно дворно място от 680 кв.м., съставляващо парцел *** по плана на гр.Исперих, одобрен със Заповед №685/19.05.1962 г., между наследниците му – преживялата съпруга И. И. И. и двамата му сина – И. Д. И. (П.) и К. Д. П..

Съгласно тази съдебна спогодба в дял на И. И. е поставено правото на собственост на жилищна сграда, състояща се от три стаи и два салона, маза и клозет на един етаж, застроена в парцел *** по плана на гр.Исперих, ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 741 кв.м. и празно дворно място от 680 кв.м., съставляващо парцел *** по плана на гр.Исперих. В дял на К. П. е поставено правото на собственост на жилищна сграда, състояща се от две стаи, салона, килер, кухня и клозет, на един етаж, застроена в парцел *** по плана на гр.Исперих и ½ ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 741 кв.м. И. И. получава парично уравнение на дела си в размер на 1000.00 лв. поотделно от сънаследниците.

С протокол № 7/07.05.1988 г. за определяне на строителна линия и ниво и Разрешение за строеж № 21 от същата дата на двамата братя И. И. и К. П. е било разрешено да поставят два сглобяеми гаража в общия им парцел № *** по тогава действащия регулационен план на гр.Исперих, одобрен със Заповед № 318/25.06.1979 г. На 31.08.1995 г. на името на двамата братя е одобрен проект за изграждане в същия имот на два масивни гаража със застроена площ от 46.50 кв.м., като е издадено и съответното разрешение № 33/07.09.1995 г. Четирите гаража – 2 бр. сглобяеми метални и 2 бр. масивни тухлени били изградени от съсобствениците в общия им имот.