Определение № 1565 от 22.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1565 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

ИвА. П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300501148 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „КРЕДИСИМО” ЕАД ЕИК:

175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 сграда А, Бизнес център България, чрез юрк. И., против решение, имащо характер на определение, с рег. №85 от 20.02.2025 г., постановено по гр.д. №94/2024 г. по описа на РС-Асеновград, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение №23 от 13.01.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение на 150 лв.

Ответната страна по жалбата- адв. Д. Б., в качеството му на пълномощник на ищцата А. М. П., ЕГН**********, в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна. С постановеното по делото решение, поправено с решение от 20.02.2025 г. съдът е уважил предявения от А. М. П., ЕГН********** против „КРЕДИСИМО” ЕАД, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3412лв. недължимо платена в периода от 30.01.2019г. до 03.01.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –16.01.2024г. както и разноски по производството в размер на 137,48лв. Тъй като ищцата е била представлявана безплатно по делото от адв. Д. Г. Б., то съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на адвокатското дружество сумата от 600 лв.адвокатско възнаграждение.

1

По реда на чл.248 от ГПК „КРЕДИСИМО” ЕАД е поискало изменение на решението в частта му за разноските, като се намали присъденото възнаграждение от 600 лева на 150 лева. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата.

Така постановеното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

Поради това при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. Б. правилно и законосъобразно са присъдени 600 лева за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищцата. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд, VII в.гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение, имащо характер на определение, с рег.№85 от 20.02.2025 г., постановено по гр.д. №94/2024 г. по описа на АсРС, IV-ти гр.с. в частта, с която е оставено без уважение искането на „КРЕДИСИМО” ЕАД ЕИК: 175330437 за изменение на Решение № 23/13.01.2025г. в частта за 2 разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3