Решение № 37 от 03.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20255001000618 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 46 от 17.04.2025 г., постановено по т. д.№ 204/2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик е осъдено дружеството "ЗАД Далл Богг:

Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление:

*** да заплати на С. В. С. с ЕГН:********** и на К. Ц. И. с ЕГН:********** двамата от **** сумата в р-р по на 200 000лв. /двеста хиляди/ лева за всеки един от тях, като частичен иск от по 220 000лв. за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди болки и страдания вследствие смъртта на сина им Ц.

К. И., настъпила в резултат на ПТП от 18.05.2023г. ведно със законната лихва от 07.10.2023 г. до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ,.

Против така постановеното решение е постъпила на 14.05.2025г. въззивна жалба от С. В. С., ЕГН:********** и К. Ц. И., ЕГН:********** двамата от ***, с която се обжалва решение № 92/ 10.07.25г. постановено по дело № 204/23г. по описа на ОС Пазарджик В ЧАСТТА МУ, в която предявените от ищците искове за мораторна лихва върху присъдените обезщетения са отхвърлени за периода от 25.05.2023г. до 07.10.23г., като се моли съда да отмени атакувания съдебен акт в тази му част и вместо него се постанови друго решение, с което се присъди законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от 25.05.23г. до 07.10.23г., като 1 евентуално се желае присъждане на лихвата за периода от 07.07.2023г. до 07.10.23г. В жалбата се излагат подробни мотиви относно неправилността на решението на ОС Пазарджик в обжалвана му част. Моли се да се попредели и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателите по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с ДДС.

Ответникът по жалбата "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: *** моли същата да се отхвърли по съображения изложени в отговора.

Постъпила е в законния срок на 03.06.25г. въззивна жалба и от "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М.Димитров" № 1 против решение № 92/ 10.07.25г. постановено по дело № 204/23г. по описа на ОС Пазарджик, с което на С. В. С., ЕГН:********** и К. Ц. И.

,ЕГН:********** двамата от *** са присъдени обезщетения в размер на по 200 000лв. /двеста хиляди/ лева за всеки един от тях , като исковете са предявени, като частични от общия размер от 220 000лв. за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди болки и страдания вследствие смъртта на сина им Ц.

К. И., настъпила в резултат на ПТП от 18.05.2023г. ведно със законната лихва от 07.10.2023 г. до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ, В ЧАСТТА МУ за разликата от 150 000 лева до присъдените размери на обезщетенията в размер на 200 000 лева.

Твърди се, че първоинстанционният акт е неправилен в обжалваната му част поради определяне на прекомерно завишени размери на обезщетенията.

Според жалбоподателя е нарушен принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и трайно установената съдебна практика по аналогични случаи. С оглед на това се моли да се отмени решение № 92/ 10.07.25г. постановено по дело № 204/23г. по описа на ОС Пазарджик, в обжалваната му част и се постанови от настоящата инстанция решение, с което предявените искове на от С. В. С., ЕГН:********** и К. Ц. И., ЕГН:********** двамата от *** се отхвърлят за разликата от 150 000 до 200 000 лева. Моли се също така да се присъдят на жалбоподателя сторените в настоящата съдебна инстанция разноски в размер на внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на жалбата от С. В. С., ЕГН:********** и К.

Ц. И., ЕГН:********** двамата от ***, в който по подробни съображения се аргументира теза, че същата следва да се остави без уважение, като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Постъпила е и частна въззивна жалба от "ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. "Г. М.Димитров" № 1 на 06.08.25г. против определение № 299/ 10.07.25г. постановено по дело № 204/23г. по описа на ОС Пазарджик, с което на адв. К. е присъдено възнаграждение по чл.38, ал., т.2 от ЗА в размер на 30 360 лева. В частната жалба подробно се обосновава тезата, че това възнаграждение на процесуалния представител е прекомерно, противоречи на решенията на СЕС и актовете на ВКС на РБ. Поради това се 2 моли съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и необосновано, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение на 12 650 лева.

В срок е постъпил отговор на частната въззивна жалба от С. В. С., ЕГН:********** и К. Ц. И., ЕГН:********** двамата от ***, в който подробно се обосновава тезата, че жалбата е неоснователна.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№10070/15.11.2023г. на С. С. и К. И.,чрез адв.П.К. против ЗАД“Дал Бог Живот и здраве“ гр.София с правно осн.чл.45 от ЗЗД ,във вр. с чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на сина им Ц.

И. ,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.05.2023г. до окончателното изплащане на сумите и присъждане на направени по делото съдебно-деловодни разноски. Съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.

Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

3

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

Съобразно съдържанието на въззивната жалба на застрахователя очевидно атакуваното решение е влязло в сила за сумата от 150 000 лева за всеки от ищците, представляващи дължимо обезщетение за неимуществени вреди, поради което и е налице сила на присъдено нещо относно наличието на изискуемия фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя.

Ето защо и не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия правен спор относно размера на дължимото обезщетение. В конкретния казус спорът е центриран около този правно релевантен въпрос и приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и страдания. Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от 4 конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.

В конкретния случай са разпитани пред първата инстанция свидетели, които излагат показания изцяло в унисон с тезата на ищцата за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в страдания по починалото лице.

От съвкупния анализ на събрания гласен доказателствен материал може да се заключи, че настъпилата смърт е интверенирала по съществен начин в психоемоционалната сфера на С. С. и К. И.. Съдът намира, че следва да кредитира изложенията на свидетелите С. К. и Б.Р., като последователни, непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Поради това следва да се приеме за установено по делото, че смъртта на сина на ищците се е отразила по изключително неблагоприятен начин в тяхната неимуществена сфера. Съдът отчита обстоятелството, че починалият е живеел с ищците в едно домакинство към момента на смъртта си, което е факт с правно значение обосноваващ по – висок инетнизтет на негативните преживявания за неговите родители. По повод съдържанието на жалбата от застрахователя следва да се посочи, че е естествено разпитваните пред съда свидетели обективиращи психологическото състояние на пострадалите да е от техния най – близък родствен кръг по обясними причини. Това обаче не може да постави под съмнение показанията на свидетелката К., тъй като същата възпроизвежда свои непосредствени и лични впечатлени, като показанията й кореспондират напълно на изнесените сведения от свидетелката Р. и останалия събран по делото доказателствен материал.

При така обективираните доказателства следва да се направи окончателния извод, че първоинстанцинното решение е правилно и законосъобразно. За да направи този извод съдът отчита обстоятелството, че настъпилото вредоносно събитие, а именно загуба на син, би могло да бъде окачествено, като едно от най- травматичните събития в живота на всеки родител. Тази констатация се обляга на съдържанието на българския семейно – психологически модел, който се отличава, в обичайния си статут, с изключителна близост и обич между членовете на семейството. В случая не се установяват отклонения от това обичайно статукво, като следва да се подчертае, че в общия случай родителите продължават дълбоката си емоционална връзка с децата си далеч след навършване тяхното пълнолетие, което в конкретния случай се подсилва от факта на живеенето в едно домакинство. В този аспект и съдът не отчита, като фактори за намаляване на обезщетението изведените от жалбоподателя обстоятелства, че починалият син е имал приятелка приживе. Това обичайно развитие в неговия емоционален живот не може да се противопостави на очевидно силната връзка с неговите родители. Наред с това следва да се отбележи, че 5 присъденото обезщетение е в рамките на установената съдебна практика за аналогични случаи, при което е спазена мярата между интересите на страните и са взети под внимание стандарта на живот в страната, социалния статус на пострадалите, семейно положение, здравословно състояние, възраст и т.н. С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалвана му част.