Решение № 403 от 28.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Перник, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720106217 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу Г. Ц.

Г. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството си на наследник на длъжника Ц. Г. Б. дължи на ищеца сумите в размер 11061,25 лева – главница по Договор за кредит за текущо потребление от ******, ведно със законната лихва, считано от ****** до окончателното изплащане на вземането; 2743,43 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода ******;

1340,05 лева – обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода ******, 51,73лв. - законна лихва след датата на настъпване на изискуемост за периода ****** до 06.03.2025 г., за което суми са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 977/2025 г. на Районен съд Перник.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и Ц. Г. Б. – наследодател на ответницата, бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от ******, по силата на който на кредитополучателя била отпусната заем сума в размер на 15000 лв., платима на 84 анюитетни месечни вноски, с падеж на 7-мо число на месеца, съгласно погасителен план. Посочва се, че кредитът е с променлив лихвен процент, който към датата на сключване е 6,50% годишно (0,02% дневно), формиран от референтен лихвен процент и фиксирана преференциална надбавка от 6,320%, приложима при изпълнение на условията по програма „ДСК Партньори плюс“, като при неизпълнение на тези условия преференцията отпада изцяло или частично и лихвата се увеличава.

Годишният процент на разходите е 7,58% и може да се променя при условията на Общите условия. Погасяването се извършва чрез разплащателна сметка на кредитополучателя, като се твърди, че кредитът е усвоен изцяло по тази сметка.

Обезпечението е залог на вземания в лева. При забава на месечна вноска главницата се олихвява с договорната лихва, увеличена с 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако плащането се извърши до 7 дни след падежа.

Твърди се, че поради допусната забава над 90 дни, на ****** в Банката била 1 осчетоводена предсрочна изискуемост при условията на чл. 18.2 на всички задължения, като към тази дата били налице 44 неплатени месечни вноски.

Установено било, че кредитополучателят е ******, а ответницата изрично е приела наследството му, като изявлението било вписано по ч.гр.д. № 1179/2024 г. на ПРС. Ответницата била поканена да заплати цялото задължение, но това не било сторено. В тази връзка за вземанията ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, срещу които срочно е постъпило възражение от длъжника.

С оглед изложените твърдения моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва изцяло предявените от Банка ДСК АД искове както по основание, така и по размер. Поддържа се, че исковете са недопустими като преждевременно предявени, евентуално недоказани, неоснователни и изцяло погасени по давност, като поддържа, че ищецът не е доказал валидно облигационно правоотношение, изискуемост на вземането, точния му размер, нито основанията за начисляване на лихви, такси и разноски.

Оспорват се предпоставките относно настъпването на предсрочна изискуемост, на конкретна дата и основание за това, както и че нито кредитополучателят, нито тя самата са били уведомени за обявяване на предсрочна изискуемост. Оспорва се към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането да е било изискуемо в пълен размер, а евентуално са били дължими само отделни месечни вноски.

Оспорва се и валидността на договора за кредит и общите условия, като се твърди, че не са спазени императивните изисквания на ЗПК, включително относно формата, съдържанието, подписването и яснотата на клаузите, както и методиката за формиране на ГПР. Поддържа се, че редица клаузи са неравноправни и нищожни – в частност тези за променливия лихвен процент, надбавките за забава, предсрочната изискуемост, таксите и комисионите.

Въвежда възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания – както главница, така и лихви и обезщетения, като се позовава на приложимата съдебна практика и твърди, че давността е започнала да тече от падежите на отделните вноски, респективно от евентуално настъпила предсрочна изискуемост много преди 2025 г. Оспорва се и начисляването на различни видове лихви за едни и същи периоди като недопустимо.

Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени като недопустими, неоснователни и погасени по давност.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се представляват като поддържа вече изложената теза с писмена молба.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание 2 чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищецът е да установи пълно и главно 1) валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит с наследодателят на ответника, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно – настъпване предпоставките на предсрочната изискуемост и нейното обявяване; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията. В тежест на ищеца е също да установи прекъсването на давността в смисъла, заложен в чл. 116 ЗЗД.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.

Съгласно чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Съгласно ал. 2 от тук посочената разпоредба заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, а ал. 3 изисква договорът за банков кредит да е в писмена форма. Доколкото кредитополучателят е физическо лице приложно поле намират и разпоредбите на ЗПК.

По делото е представен Договор за за кредит за текущо потребление, сключен между ищеца и Ц. Г. Б. на ****** От приетото удостоверение за наследници се установява, че кредитополучателят е ****** на ****** като има двама наследници по закон. В рамките на производство по чл. 51 ЗН е вписан мълчеливия отказ от наследството на кредитополучателя на един от наследниците, както и изрично приемане на наследството от страна на ответника. Ето защо съдът приема, че ответникът е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.

Представеният по делото Договор, Общи условия, погасителен план и др. съпътстващи документи носят подписите на страните, чиято формална доказателствена сила не е оспорена и обвързва съда по правилото на чл. 180 ГПК.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение, адресирана до ищцата в качеството на наследник на кредитополучателя, връчена на ******, с която и се определя седем дневен срок за погасяване на задълженията, след което Договорът се обявява за предсрочно изискуем.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че 3 императивно определеното съдържание на договор за банков кредит е налице, поради което за ответника, в качеството му на единствен правоприемник на кредитополучателя е възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при условията на Договора, поради което възраженията на ответника за недействителност на същия са неоснователни.

Същевременно, съдът намира, че клаузата на чл. 18, ал. 2 от ОУ е недействителна поради пряко противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК. Съгласно тук посочената разпоредба - при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В конкретния случай чл.

18, ал. 1 и 2 от ОУ предвижда друга санкция, назована надбавка, но определяема единствено като неустойка – олихвяване на просрочените вземания с надбавка, определена като сбора на договорната лихва (6,5 %) и надбавка (10 %) - общо 16,5 %.

Предвид недействителния характер на тази разпоредба, същата не намира приложения между страните, като на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД тя обаче не обосновава нищожност и на самия Договор, както ответникът поддържа.

Ищецът е твърдял настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита по Договора, както и че е обявил такава. Съдът приема, че това право е надлежно упражнено с поканата, връчена на ******, тъй като Договора предвижда наличие на забава над 90 дни, а в ССЕ се установи, че тя е с начална дата 07.07.2021 г.

(3.5 години), поради което и това възражение на ответника е неоснователно.

Относно усвояването на кредита, размера на задължението и изпадане в забава е допусната и приета ССЕ по въпроси на ищеца и съда, неоспорена от страните, която съдът кредитира като надлежно изготвена от лице със специални знания в съответната област. От нея се установяват, че кредитът е усвоен, както и задълженията по Договора към различни дати и периоди, тъй като задачите са зададени при съобразяване изложеното в исковата молба и конкретните възражения на ответника.

Едно от тях касае погасяване на сумите по давност, като е въведено и с възражението по чл. 414 ГПК и подлежи на разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане (изрично уговорени 84 погасителни вноски), началният момент на давностния срок е денят след настъпването на падежа им - така Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК, което преодоля колебанията в съдебната практика, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането. По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.03.2025 г. За падежирали вземания се прилага кратката тригодишна погасителна давност - по отношение на възнаградителните лихви /решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/, респективно петгодишна погасителна давност - по отношение на главницата /решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/. По отношение на обезщетението за забава разпоредбата на чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД е повече от ясна - с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви.