Решение № 1648 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1648 гр. С, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110116059 по описа за 2022 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД, искова молба насочена против М. А. М., ЕГН **********, представляван на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от своя законен представител М. Т. К., ЕГН ********** /майка/, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 959.49лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с абонатен № 207861, представляващ ап. * находящ се в гр. С, (адрес), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 142.17лв. – мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г. и 2.80лв. – лихва върху стойността на дялово разпределение /платено преди завеждане на иска/ за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът, като собственик на процесния апартамент, има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от “ Т.“ Е., в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 950.00лв., от които 150.00лв. – държавна такса, 700.00лв. – депозит за възнаграждение за вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, представляван на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от своя законен представител М. Т. К., ЕГН ********** /майка/, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С, (адрес), на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 959.49лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с абонатен № 207861, представляващ ап. * находящ се в гр. С, (адрес), ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2022г. до окончателно изплащане на сумата, 142.17лв. – мораторна лихва върху стойността на топлинната енергия за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г. и 2.80лв. – лихва върху стойността на дялово разпределение за периода 15.09.2019г. – 21.02.2022г.

ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, представляван на основание чл. 28, ал. 4 ГПК от своя законен представител М. Т. К. , ЕГН ********** /майка/, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 950.00лв. – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.“ Е..

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2