Решение № 153 от 13.10.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Е.П., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20261820200203 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Н. И. С., ЕГН ********** с адрес: гр.С-я, ул. „В.“ № 16Б чрез адв.М.-САК със съдебен адрес – гр.С-я, ул. „К.Б. I“ № 51, ап.1 срещу Наказателно постановление № 26-0262-000183/09.07.2026 г. издадено от началник група в ОД МВР С-я, РУ Е.П., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба № Iз2539/17.12.2012 г. са отнети общо 10 точки. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Моли се да бъде отменено изцяло.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С писмена молба депозирана чрез пълномощника адв.М., поддържа жалбата.

Административно-наказващият орган – началник група в ОД МВР С-я, 1

РУ Е.П. редовно призовани не изпращат представител.

РП Е.П. редовно призовани не изпращат представител.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 26-0262000183/09.07.2026 г. на началник група към ОД на МВР С-я, РУ Е.П., същото е издадено срещу жалбоподателя Н. И. С., ЕГН ********** и с него на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, за това че: „На 04.04.2026 г. около 13,45 ч. в Община Г.М., на път първи клас № I-6, като водач на лек автомобил – ПЕЖО 206, СВ****ХО, България, при обстоятелства: НП се издава на основание Постановление на РП Е.П. № 676/07.07.26 г. за това, че на 04.04.2026 г. около 13,45 ч. при извършена полицейска проверка от мл.автоконтрольор З. Д. и мл.инспектор Д. Д. – служители на РУ Е.П. е установено, че на ПП I-6, в района на 153+300 км с.Д.К. в посока на движение към гр.П-п е управлявала собственият си лек автомобил Пежо 206 Плюс с регистрационен номер СВ **** ХО, който не е регистриран по надлежния ред съгласно Наредба I-45/2000 г. и водачът управлява горепосоченото МПС със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП на 24.03.2026 г.. На водача С. е съставен АУАН серия GA № **********/2026 г. по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който е прекратен на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и е изпратен на РП Е.П.. Настоящото административно-наказателно производство е образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Деянието е установено в хода на проверка по преписка с рег. № 676/2026 г. по описа на РП Е.П. образувана по повод преписка № 262р-7606/2026 г. по описа на РУ Е.П., по която е отказано образуване на наказателно производство с Постановление № 676/07.07.2026 г. на прокурор Г.Р. от РП Е.П., който е дал указания на Началник РУ Е.П., като компетентен орган за образуване на административно-наказателно производство срещу Н. С.. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В конкретния случай се касае за непредпазливо деяние, доколкото не са събрани доказателства, че водача не е знаел, че регистрацията на МПС е прекратена, но като правоспособен водач и собственик на автомобила е би следвало да знае, 2 че не е сключила договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Деянието не е маловажен случай по чл.28а от ЗАНН. При индивидуализация на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН.

От приложения по делото АУАН серия GA № 4963220/04.04.2026 е видно, че същият е съставен от З. В. Д. в присъствието на свидетеля Д. М. Д. срещу Н. И. С. за извършено деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Представено е постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 676/2026 г. на РП Е.П. от 07.07.2026 г., в което е отбелязано, че не са налице данни за осъществен състав на деяние по чл.345, ал.2 от НК или друго престъпление от общ характер, поради което и на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК производството по делото е прекратено като е отказано образуването на досъдебно производство и изпратено на началника на РУ Е.П. с оглед евентуално реализиране на административно-наказателна отговорност спрямо водача Р..

Представена е справка за моторно превозно средство Пежо 206 Плюс с регистрационен номер СВ **** ХО, в която е отбелязано, че е собственост на Н. И. С..

От представена справка от масивите на МВР се установява, че моторно превозно средство Пежо 206 Плюс с регистрационен номер СВ **** ХО, собственост на Н. И. С. е с прекратена регистрация от 24.03.2026 г..

От справка за нарушител водач се установява, че Н. И. С. е правоспособен водач и има налагани наказания за нарушения на ЗДвП.

По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. по описа на МВР, актове за встъпване в длъжност удостоверяващи компетентността на служителите в ОД МВР да издават АУАН и Наказателни постановления.

В хода на проведеното съдебно производство е разпитан свидетеля Д.

М. Д. – свидетел по съставянето на АУАН № 4963220/04.04.2026 г., който заявява, че към момента на проверката заемал длъжността младши инспектор Охрана на Обществения ред в РУ Е.П.. На посочената в АУАН дата бил на работа в екип с младши автоконтрольор З. Д. за контрол на пътното движение и охрана на обществения ред. Поддържа изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка. Заявява, че очевидно в случая, водача който е управлявал лекия автомобил не е имал сключена задължителна застраховка 3 гражданска отговорност на МПС, поради което след проверка с таблета, колегата му Д. е съставил процесния АУАН. Твърди, че по принцип, щом като се установи на място, че лицето управляващо автомобила няма сключена застраховка гражданска отговорност и МПС е дерегистрирано се съставя акт на водача. Сочи, че е очевидец и свидетел на цялата проверка по случая и по съставянето на АУАН. Потвърждава, че подписа положен в АУАН изхожда от него.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което съдът я намира за допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество, като се извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, досежно неговата законосъобразност.

Не е спорно между страните по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място, жалбоподателката е управлявала лек автомобил – ПЕЖО 206 Плюс, с държавен регистрационен номер СВ****ХО, както и че превозното средство е нейна собственост. Няма спор и кой е управлявал моторното превозно средство по време на проверката – а именно водача Н. И.

С..

Спорен е факта известно ли е било на жалбоподателя обстоятелството по прекратяване на регистрацията или не.

Съгласно чл.7 от ЗАНН, за да бъде едно деяние обявено за административно нарушение е необходимо то да е извършено умишлено или непредпазливо. В случая вмененото на жалбоподателя деяние по чл.140, ал.1 от ЗДвП е от категорията на умишлените и може да бъде извършено с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която норма се прилага субсидиарно и в административно-наказателното производство по силата на чл.11 от ЗАНН. В конкретния случай обаче по делото липсват каквито и да било доказателства, които да сочат по несъмнен и категоричен начин, че на жалбоподателя е било известно, че управлявания от нея лек автомобил към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация. Липсват доказателства, които да установяват, че служебното прекратяване на 4 регистрацията на автомобила извършено на 24.03.2026 г. е било известно на жалбоподателя. Административно-наказващият орган не представя доказателства в тази насока, нито към административната преписка, нито в хода на съдебното следствие, които да удостоверяват, че е уведомил собственика на автомобила за това обстоятелство и към момента на извършената проверка, той е имал съзнанието, че управлява моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация. Предвид така установените обстоятелства не би могло да се приеме, че вмененото деяние на жалбоподателя е съставомерно от субективна страна, тъй като не се установи по какъвто и да било начин, че към момента на проверката водача С. е съзнавала, че управлява нерегистрирано МПС. Липсата на умисъл при извършване на едно деяние, означава, че деецът не го е извършил, поради което не би могло да носи и административно наказателна отговорност.

Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че е налице неяснота относно начина по който е започнало административнонаказателното производство, тъй като в прокурорската преписка са изложени обстоятелства, че нарушението е констатирано въз основа на съставен АУАН № 4963220/04.04.2026 г. и такъв е представен с административната преписка.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление обаче, административно-наказващият орган е приел, че нарушението е констатирано от актосъставителя З. Д. и свидетеля Д. Д. – служители в РУ Е.П., като за случая е съставен АУАН серия GA № **********/2026 г., какъвто не се представя по делото. Констатираното противоречие води до нарушение на императивната норма на чл.57, ал.1 т.3 от ЗАНН, като внася неяснота и съмнение относно доказателствата, които потвърждават вмененото на жалбоподателя нарушение.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че при издаването на процесното наказателно постановление са били допуснати обсъдените съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност, поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0262-000183 /09.07.2026 г. издадено от началник група в ОД МВР С-я, РУ Е.П..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С-я област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________ 6