Решение № 11892 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11892 гр. С.., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110158198 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Б. Х. срещу „Ф Б“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 28.06.2022 г. сключили с ответника договор за паричен заем № ..., по силата на който получил сумата от 3000лв. при ГЛП от 35,00% и ГПР 49,66%. Сумата следвало да бъде върната на 18 месечни вноски. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава от „ФБк“ в полза на дружеството, като бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по който ищецът трябвало да заплати такса от 2970лв., дължима на месечни вноски. Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушение чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 20 и ал. 2. ГПР бил посочен само като абстрактна величина, без да се посочат конкретните разходи, включитлено скритата договорна лихва по договора за гаранция.

Релевират се доводи за нищожност на договора за потребителски кредит, поради неспазена форма. Твърди се, че погасителния план не отговаря на изискванията на чл.

11 ЗПК за индивидуализиране на дължимата главница, лихва и такса гарант. Сочи се, че не е спазено и законовото изискване на чл. 11, ал.1 , т. 10 ЗПК относно годишния процент на разходите. Обръща се внимание, че сумата в размер на 2970 лв. не е включена в ГЛП и ГПР. Навеждат се възражения, че по този начин се заобикаля закона.

Претендира се, че на посочените основания договорът за кредит е нищожен. В условията на евентуалност се претендира нищожност на чл. 5 от договора за потребителски кредит, възгалгащ заплащането на такса за поръчител/гарнат в размер на 2970 лева. Претендират се разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови изисквания относно договора и неговото съдържание.

Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението по тази сделка не следва да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за неоснователност на претенциите и моли за тяхното 1 отхвърляне.

Ответникът е предявил и насрещен иск, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство. Твърди, че по договора за кредит има неплатена главница в размер на 1780 лева. Съобразно изложеното, моли за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 1780 лв., представляваща незаплатена главница по договора за потребителски кредит № ..., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова молба (16.02.2024 г.) до окончателното плащане. Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска по размер и моли за неговото отхвърляне.

Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който заявява, че искът е допустим, но частично основателен като релевира възражение за нищожност на договора за заем и твърди, че дължима по него е само чистата главница. С молба от 07.06.2024 г. признава предявения насрещен иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК, евентуален установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.

В тежест на ищеца по първоначалните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на посочените клаузи, които се намират в противоречие с императивни норми на закона, имат неравноправен характер и противоречат на добрите нрави.

В тежест на ответника по първоначалните искове е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

В тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание; предоставяне на заемната сума; настъпване изискуемостта на вземанията или обявяването им за предсрочно изискуеми и уведомяване на длъжника; размера на вземанията.

В тежест на ответника по насрещните искове е да докаже погасяване на задълженията чрез плащане или по друг начин, за което не сочи доказателства.

С оглед становищата на страните, съдът е отделили за безспорно, че между тях е сключен сочения договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на първоначалния ищец е отпусната заемна сума от 3000лв.

По делото е безспорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 28.06.2023г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ..., по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател. Според договора, размерът на кредита, който ответникът се задължава да отпусне на ищеца, възлиза на 3000лв. Предвидено е, че същият следва да бъде плащан на 18 вноски според погасителен план, който е неразделна част от договора, с първа погасителна вноска на 18.03.2023г. В чл. 3 е предвидено, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ размер от 4050лв., представляваща сбор от отпуснатия кредит от 3000лв. и 1050лв. лихва при лихвен процент от 23,33%. В чл. 4 е уговорено, че общият разход по кредита възлиза на 1050лв. и включва дължимата възнаградителна лихва. В изречение второ е посочено, че ГПР е в размер на 49,66, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

2

В чл. 5 е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Предвидено е, че „със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата за кандидатстване“. Не е спорно по делото, че между ищеца и „Ferratum Bank“, в качеството на гарант, е сключен договор гаранция, с който гарантът предоставя гаранция на клиента, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит № № ..., сключен с „Ф Б“ ЕООД. За поемането на това задължение, клиентът дължи „такса“ в общ размер от 2970 лв.

От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебно[1]счетоводна експертиза се установява, че ищецът е извършил плащания към „Ф Б“ ЕООД на суми в общ размер от 1220,00 лв., с които са осчетоводени като погасени лв. главница по договора за кредит, 132,92лв., 290,60лв. договорна лихва по договора за кредит, 50,00лв. такса за забавено плащане и 746,48лв. възнаграждение по договора за поръчителство. С оглед на това, вещото лице посочва, че са останали незаплатени по договора за кредит главница от 2867,08лв. и договорна лихва от 759,40лв., такса гаранция в размер на 2223,52 лева и такса напомнителни писма в размер на 200лв.

Експертът посочва, че ако по договора за кредит като разход се включи само договорната лихва, ГПР възлиза на 49,66%, но ако се добави и възнаграждението за поръчителство, възлиза на 256,75%.

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 10, ал. 1 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по[1]малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Съдът намира, че в случая формата на договора е спазена, като шрифтът е с достатъчна големина и е четим. От двете страни са представени еднообразни екземпляри на същия, което показва, че всяка от тях разполага с такъв.

Съдът намира обаче, че в договора липсват задължителни реквизити, което го прави недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 7-12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 9. лихвения процент по 3 кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните 3 вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12. информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В представения по делото договор за кредит липсва описание на условията за усвояването му. В същия въобще не се съдържа информация по какъв начин ще бъде усвоен от страна на потребителя, което е нарушение на т. 7, пр. 2 от чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Също така, в процесния договор за потребителски кредит и преддоговорната информация за неговото сключване е посочен процент на ГПР 49,66%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.