Решение № 1957 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1957 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н. като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110101487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 28.01.2025 г., подадена от „Т..“ ЕАД срещу Ц. С. Ц., В. С. Ц. и С. Н. Ц., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответниците дължат на дружеството, при условията на разделната им отговорност за погасяване на дълга, сумата от 872,67 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на доставената от дружеството топлинна енергия в имот, с адрес: гр. София, .., в периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г., както и сумата от 11,12 лв. – лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., при квоти от по 1/6 част от дълга за ответниците Ц. С. Ц. и В. С. Ц. и 4/6 части от дълга за ответницата С. Н.

Ц..

Ищецът излага, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответниците заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61665/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла изцяло в законна сила. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито 1 клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок, като ответниците изпаднали в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „.“ ООД, поради което ответниците следвало да заплатят цената на предоставената услуга.

Сочи, че издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила в частта относно претендираните главници за цената на доставената от дружеството топлинна енергия и за цената на услугата за дялово разпределение, като ответниците оспорили дължимостта на претендираните акцесорни вземания. В тази връзка, ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящите искови претенции. С оглед изложеното, моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат сумите, както следва: Ц. С. Ц. – 1/6 част от дълга, а именно: сумата от 145,45 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на доставената от дружеството топлинна енергия в имот, с адрес: гр. София, .., в периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г., както и сумата от 1,85 лв. – лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г.; В.

С. Ц. – 1/6 част от дълга, а именно: сумата от 145,45 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на доставената от дружеството топлинна енергия в имот, с адрес: гр. София, .., в периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г., както и сумата от 1,85 лв. – лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г.; С.

Н. Ц. – 4/6 части от дълга, а именно: сумата от 581,77 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на доставената от дружеството топлинна енергия в имот, с адрес: гр. София, .., в периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г., както и сумата от 7,42 лв. – лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г.

2

Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК ответницата С. Н. Ц., чрез адв. Л., е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва потребителското си качеството, както и наличието на облигационно отношение с дружеството. Излага съображения, с които оспорва да е изпаднала в забава за плащане на задължения към дружеството. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва размера на претендираните акцесорни вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ц. С. Ц., чрез адв. С., е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва потребителското си качеството, както и наличието на облигационно отношение с дружеството. Излага съображения, с които оспорва да е изпаднала в забава за плащане на задължения към дружеството. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва размера на претендираните акцесорни вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът

В. С. Ц., чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва потребителското си качеството, както и наличието на облигационно отношение с дружеството. Излага съображения, с които оспорва да е изпаднал в забава за плащане на задължения към дружеството. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва размера на претендираните акцесорни вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „.“ ООД не е изразило становище.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№61665/2024г. на СРС, 169 състав.

Предмет на настоящото производство са само вземанията за лихва за забава 3 върху сумите за главница за потребена топлинна енергия и и лихва върху такси за услуга дялово разпределение, поради което и възраженията за липса на облигационна връзка не следва да бъдат изследвани. Ответниците в настоящото производство, конституирани като длъжници по ч.гр.д. №61665/2024г. на СРС, 169 състав, не са възразили срещу дължимостта на сумите за потребена топлинна енергия и такси за извършване на услуга дялово разпределение, поради което в тази част заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Само за пълнота следва да се отбележи, че от представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил придобит от ... и . Н. Ц. с договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти с номер СВС-С-16/06.05.1988г., като с нотариален акт от 07.09.2022г. В. С. Ц. е продал собствената си 1/6 от процесния имот на ... Видно от удостоверение за наследници изх. №../3 от 13.02.2023г. ответниците са наследници на ... като негова съпруга и деца. Доколкото имотът е придобит от . Ц. и С. Ц. по време на сключения между тях брак, квотите при които имотът е останал в съсобственост между нея и децата й В. Ц. и Ц. Ц. е 4/6 за С. Ц. и по 1/6 за В. Ц. и Ц. Ц. на основание чл.5 и чл.9 ЗН. . Ц. е починал на 12.11.2020г., т.е. преди процесния период, поради което по отношения на него ответниците са имали качеството потребители като собственици на топлоснабдения имот. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че стойността на законната лихва за забава за 4 периода от 15.09.2022 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на доставената от дружеството топлинна енергия в имот, с адрес: гр. София, .., в периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2022 г., е в размер на 872,67 лева, както и че размерът на дължимата лихва за забава за периода от 15.11.2021 г. до 03.10.2024 г., начислена върху главницата за цената на услугата за дялово разпределение, за периода от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г., възлиза на 11,12 лв.

Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да установят, че са платил на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не са ангажирали доказателства за извършени плащания.

Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на "Т.." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Основателна е предявената от ищеца претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата. Съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. ответниците са изпаднали в забава след изтичане на 45-дневния срок, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Следва да бъде уважен искът до пълния предявен размер от 872,67 лева при квоти 4/6 за С. Ц. и по 1/6 за В. Ц. и Ц. Ц..

По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на делото. Следва да бъде отхвърлена исковата претенция за пълния предявен размер от 11,12 лева.