Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2366/2025
Вид
Решение № 184
Подписан
23.02.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270 ал. 3 изр. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 574 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.576 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.578, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 ал. 4 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.41 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 41 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.5 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 130 ал. 3 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100502366 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 68638/05.08.2025г. от Е. П. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: Република България, област В., община В., гр.В., ул.“К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, срещу решение № 2594/09.07.2025г., постановено по гр.дело № 20243110107607 по описа за 2024година на Районен съд - Варна, 51 състав, В ЧАСТТА, с която съдът:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. П. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: Република България, област В., община В., гр.В., ул.“К.“ № **, вх. *, ет.

*, ап. ** срещу П. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: Република България, област В., община В., гр. В., ул. „Ц. И. А.“ № * и С. А. М., ЕГН **********, адрес: с. Б., общ. А., обл. В., ул. „С.” № * искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване за нищожна до размера на 1/6 ид.ч. на покупко-продажба на недвижим имот обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим 1 имот № 191, том I, peг.№ 4441, дело № 208 от **.**.**** г. по описа на нотариус В. П. с peг.№ *** на Нотариалната камара, вписан с акт № 176, том XXXVII, вх.рег. № 12433, дело № 916 от 11.05.2007 г. в Служба по вписванията – Варна, с който П. К. М., починал на **.**.**** г. и С. А. М., двамата чрез своя син пълномощник Н. П. М., продават в полза на П. Н. М. недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Ц. И. А.“ № * и представляващ жилище, построено откъм ул. „Ц. И. А.“, състоящо се от входно антре, коридор, кухня, две стаи, стопанска сграда и тоалет, както и 84,8 кв.м. в идеални части по документ за собственост, а съгласно скица - 70 кв.м. в идеални части от ПИ № ***, от квартал 10 по плана на 29 микрорайон на града, целият с площ 360 кв.м.

/само в частта за нищожност, основана на: 1. поради противоречие със закона, и в условията на евентуалност: 2. противоречие с добрите нрави, съгласно УМ от 07.08.2025г./

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: Република България, област В., община В., гр.В., ул.“К.“ № **, вх. *, ет.

*, ап. ** срещу П. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: Република България, област В., община В., гр. В., ул. „Ц. И. А.“ № * и С. А. М., ЕГН **********, адрес: с. Б., общ. А., обл. В., ул. „С.” № * иск с правно основание, чл.576 вр.чл.578, ал. 4 ГПК, за прогласяване за нищожно по отношение на 1/6 ид.ч. на нотариалното удостоверяване извършено от нотариус В. П. с рег.№ 205 в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191, том I, peг.№ 4441, дело № 208 от **.**.**** г. по описа на на Нотариалната камара, вписан с акт № 176, том XXXVII, вх.рег.№ 12433, дело № 916 от 11.05.2007 г. в Служба по вписванията - Варна поради липса на представителна власт на Н. П. М., учредена от П. К. М., починал на **.**.**** г.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице нищожност поради противоречие със закона. Съгласно законодателното изискване въведено с разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗННД, нотариусът представя подлежащите на вписване актове в службата по вписванията в деня на тяхното извършване. Вписването на атакуваната сделка с Нотариален акт за продажба 2 с Акт № 191, том 1, рег. № 4441 от **.**.**** г. на нотариус В. П. е представена за вписване и вписана едва на 11.05.2007 г. Първоинстанционният съд несъстоятелно е формирал извод, че с атакуваната сделка не е налице накърняване на добрите нрави. От обясненията на ответницата С. М. в о.с.з. на 28.04.2025 г. се установява, че към датата на подписване на пълномощното съпругът й П. М. не е бил в състояние да формира воля, да я изразява вербално или невербално, както и да осъзнава последиците на извършваните правни и фактически действия. Атакуваната сделка като прикриваща дарение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Сделката за покупкопродажба с дата **.**.**** г. е сключена при накърняване на добрите нрави и предвид, че е сключена при записана продажна цена повече от три пъти под пазарната стойност на имота. При разглеждане на предявения установителен иск с правно основание чл.576 вр. чл.578, ал 4 от ГПК, съдът неправилно е приел, че липсата на пълномощно в нотариалното производство по атакуваната сделка е ирелевантно за съдебното производство, тъй като в акта се съдържа изявлението на нотариуса - кои са явилите се лица и е извършена от него проверка на самоличността им. Освен самоличността в нотариалното производство, нотариусът следва да се убеди и в представителната власт на лицата.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочените части и да постанови друго, с което да бъдат уважени исковите претенции. Моли за разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна П. Н. М., в който излага становище, че постановеното решение е правилно, като не страда от твърдените в жалбата пороци. Поддържа се, че противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД има, когато съществува обективно несъответствие на договора с правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, когато страните са уговорили нещо различно от предписаното в императивната норма. В настоящия случай въззивницата не излага такива твърдения, нито в исковата си молба, нито във въззивната си жалба. Позовава се на действия на нотариуса по администриране на един действителен договор между страните, който е произвел своето действие още в момента на полагане подписите на страните по него пред нотариуса. Правилен е и извода на съда за липса на нищожност на сделката, обективирана в нотариалния акт, поради нарушаване на добрите 3 нрави. Не е налице твърдяното противоречие между атакуваната сделка и волята на прехвърлителите, предвид валидната упълномощителна сделка. Не бяха ангажирани никакви доказателства, че атакуваната сделка прикрива дарение. Не е налице и твърдяната значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която да води до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Трайна е константната практика на ВКС, че тя би била налице, само когато насрещната престация е практически нулева. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че описването на пълномощното в текста на нотариалния акт е безспорно доказателство, че в правния мир е съществувала упълномощителна сделка с която пълномощникът се е легитимирал пред нотариуса в деня на изповядването на сделката. Дали копие от пълномощното се съдържа в нотариалното дело е без правно значение, още повече, че след определен срок от време нотариалните дела подлежат на унищожаване.

Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна С. А. М., в която се излага становище за основателност на въззивната жалба. Сочи, че П. не бил съгласен да се прехвърля имота, че една седмица преди да почине не можел да говори, храчел кръв и не му достигал въздух. Тя желаела прехвърлянето, защото се надявала да бъде гледана, но сега съжалявала, тъй като отношението на Н. към нея било лошо. Пари не била получавала. Счита, че със сделката са накърнени добрите нрави.

При преценката си по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд констатира следното:

С определение № 5029/05.11.2025г. по в.г.д. № 2366/2025г. е направен опит за изправяне на нередовностите на исковата молба /в обжалваните части/, като е оставено БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото и е дадена ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника/ищец в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани следните нередовности на исковата молба:

1. да уточни на какво основание твърди, че оспорвания договор е в противоречие със закона. /Доколкото в исковата молба твърди, че поради липса на правен субект /смъртта на прехвърлителя/, пълномощникът не е 4 могъл да прехвърли валидно имота, което е порок на сделката, свързана с упълномощаването, а с въззивната жалба навежда различни твърдения./ За целта да се посочи конкретна правна норма, която е нарушена със самото сключване на атакуваната сделка!

2. да уточни по третия иск, обект на въззивната жалба, какво твърди и какъв петитум предявява:

А. Дали твърди, че към датата на съставяне на пълномощното от 03.07.2007г., П. М. не е бил в състояние да формира валидна правна воля, предвид тежкото му физическо и ментално състояние в деня на смъртта си /по ИМ/. В този случай да формулира адекватен на твърденията си петитум по чл.

31 от ЗЗД по отношение на пълномощното.

Б. Дали твърди, че договорът за покупко-продажба се намира в състояние на висяща недействителност предвид факта, че към момента на изповядване на сделката, пълномощието е било прекратено със смъртта на упълномощителя, като в този случай да формулира адекватен на твърденията си петитум по чл. 42 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 41 ал. 1 от ЗЗД /Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014г., ОСГТК, докладчик съдията Боян Цонев/

В. Дали твърди, че е налице порок при нотариалното удостоверяване по чл. 576 от ГПК и ако е налице такъв, какъв е порокът в действията на нотариуса - дали нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2. Да формулира адекватен петитум.

Въпреки дадените указания, е преповторена исковата молба в частта по въззивната жалба и същата е останала нередовна. Посочено е по иска с правно основание чл. 26 ал. 1 изр. 1 пр. 1 от ЗЗД, че пълномощникът не е могъл да прехвърли валидно имота, тъй като представителната власт е прекратена със смъртта на упълномощителя, поради което процесният договор е сключен в нарушение на чл.41 от ЗЗД. По иск с правно основание, чл.576 вр.чл.578, ал. 4 ГПК е уточнено, че нотариусът не е имал право да извърши удостоверяването, предвид че П. К. М. /упълномощителят/ е бил починал към датата на сделката.

Към момента на изповядване на сделката нотариусът не е имал право да 5 извърши нотариалното удостоверяване по смисъла на чл. 574 ГПК.

Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Независимо от избраната форма на защита обаче, всеки иск се явява единство между основание и петитум. Не е допустимо да се навеждат фактически твърдения за един иск, а да се търси защита чрез петитум по друг иск. Разминаването между основание и петитум, в случай, че не бъде отстранено по реда на чл. 129 ал. 2 от ГПК, вкл. и по чл. 267 ал. 1 от ГПК от въззивната инстанция, се санкционира чрез прекратяване на производството, на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК.

В конкретния случай в исковата молба се навеждат следните твърдения:

Ищцата Е. П. Ц. е дъщеря и наследник по закон на П. К. М., ЕГН **********, бивш жител на с.Б., община А., област В..

П. К. М. починал на **.**.**** г., за което е съставен Акт за смърт № 0007 от **.**.**** г. и е издаден препис-извлечение от Община А..

Наследници по закон са съпругата му С. А. М., дъщеря му Е. П. Ц. и сина му Н. П. М..

По силата на договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт от **.**.**** г. на нотариус В. П. с район на действие PC- Варна, П. К. М., починал на **.**.**** г. и съпругата му С. А. М., двамата чрез своя син и пълномощник Н. П. М., са се разпоредили възмездно в полза на П. Н. М. /син на пълномощника/ със следния недвижим имот, намиращ се в гр. В., на ул. „Ц.