Решение № 172 от 26.10.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Сл., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100343 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Ц. Д. В., ЕГН **********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетния А.Т. М., ЕГН ********** срещу Т. К. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 СК. В исковата молба е изложено, че страните са живели на съпружески начала, от което имат родено едно дете – малолетния А.Т. М., род. на 01.09.2009 г., като с Протокол-спогодба по гр.д. № 503/2011 г. по описа на РС Сл. родителските права били възложени на майката, като бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер на 70 лв. месечно, с протоколспогодба по гр.д. № 191/2018 г. месечната издръжка била увеличена на 140 лв. от 26.03.2018 г., но заявява, че понастоящем са настъпили промени и нуждите на детето се увеличили значително, като присъдената издръжка се явява абсолютно недостатъчна за покриването им. Заявява, че с възнаграждението което получава не може да осигури покриването на нуждите на детето, тъй като цените на стоките и услугите във всяко едно отношение са се увеличили, предвид което за нея възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск за изменение на присъдената издръжка, като моли съдът да постанови решение с което същата да бъде увеличена на 230 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2023 г., ведно със законната лихва до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, водещи до промяна. Претендира разноски, представя доказателства, прави доказателствени искания.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че не оспорва иска и се съгласява издръжката да бъде увеличена на 230 лв. месечно. Сочи, че не следва да заплаща разноските по делото, тъй като същия се съгласява в искането на ищцата.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Обстоятелството, че от съвместното си съжителство, Ц. Д. В. и Т. К. М. имат родено дете, малолетния А.Т. М., ЕГН **********, и че с постигнато споразумение, одобрено от съда по гр.д. №191/2018г. по описа на РС-Сл., са определили размер на издръжка, който ответникът следва да заплаща на сина си, а именно - по 140,00 лева месечно, не се оспорват от тях.

Ответникът, Т. М., изразява съгласие с размера на търсената издръжка.

Заявява, че от подаване на иска, заплаща на сина си издръжка в търсения размер от 230,00лв.

При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с субективно съединени искове с правно основание чл.143 и чл.150 от Семейния кодекс, с които се иска увеличение на издръжката на малетното дете - А.Т. М., ЕГН **********.

По своята същност искът е осъдителен и в тежест на доказване на ищцовата страна е доказването наличието следните предпоставки: Ищецът да е правоимащо лице, в която връзка са представени доказателства. Налице е влязла в сила спогодба, с която е определен размера на издръжката, която ответника дължи, а именно по 140,00лв. месечно. Настоящият състав намира, че така предявеният иск е основателен. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че действително от момента на определянето на предходната издръжка в размер на 140,00 лв. е изминал значителен период от време – пет години. От тогава съществено са се изменили условията на живот и са се увеличили нуждите на детето. Ноторно известно е, че икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство за което е и увеличението на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на тази издръжка е била 510 лева (ПМС № 316/20.12.2017 г.), а към датата на приключване на съдебното дирене по делото е 780 лева (ПМС № 497/29.12.2022г.). За посоченият период и нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетния А.Т. М. несъмнено е нараснала, трайно и съществено, както с нарастването на възрастта му, така и с оглед установените по делото обстоятелства, че понастоящем е ученик, за което несъмнено са необходими парични средства, не само за учебници, пособия и помагала, но и за заплащане, ученически стол, джобни и извънкласни занимания. А всички тези обстоятелства, са достатъчно основание съдът да приеме, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената на А.Т. М. издръжка е доказан напълно в своето основание. Защото разпоредбата на чл.

150 СК предвижда изменение на издръжката му при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е случая, или пък на възможностите на дължащия издръжка родител (т. V III от ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата от издръжка на детето съдът определи с оглед на обикновените условия на живот за него, като взе предвид възрастта му и обстоятелствата, че е ученик и във възраст на израстване. А възможностите на родителите му да му осигуряват издръжка съдът определи според техните доходи, имотно състояние и квалификация . Най-вече, съдът се съобрази със 2 съгласието на ответника да заплаща издръжка на сина си в претендирания размер.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на непълнолетния ищец, с оглед възрастта му, правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 4 50 лева месечно, от която ответникът, с оглед получаваните от него доходи и обстоятелството, че е работоспособен и работи, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за малолетното си дете в размер от 230 лева месечно, а останалата част от сумата, до необходимите за същото дете общо 4 50 лева месечно, следва да се поемат от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).

Този си извод съдът вади от посочените по-горе факти. Ето защо, размер на издръжка в близост до определения законов миниммум е постижима за него без затруднения, още повече че и към момента същият е внасял издръжка над определеният от съда размер. Следва да се посочи, че при определяне на размера на дължимата издръжка, съдът се съобразява с фактите релевантни към момента на постановяване на решението.

При това положение, предявеният иск за увеличение размера на присъдената на малолетния А.Т. М. издръжка, следва да бъде уважен, като основателен, до сумата от 230,00 лева месечна издръжка, като увеличението й се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането в същата, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й (т. 21 от ППВС № 5/1970 г., чл. 150 и чл. 146, ал. 1 СК).

Предвид изхода на делото, и въз основа на направените изявления от страните по производството, съдът намира, че разноските по делото, следва да бъдат възложени, като следва:

Дължимата се държавна такса за производството з а същото такава в размер на 129,60 лева, върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК), следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 6 ГПК).

В настоящото производство, ответникът е поискал да не му бъдат възлагани разноските по водене на делото. Приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. В конкретния случай, ответникът признава иска и заявява, че е започнал изплащането на издръжка за сина си от момента, в който е получил исковата молба, факт, който не се оспорва от ищеца. Липсват данни, ответникът да не е изпълнявал задължението си за изплащане на издръжка на сина си до момента или за влошени отношения между страните. Житейски 3 обяснимо е желанието на ищеца в настоящото производство да осигури издръжката на детето си, като единстквения свариант да притежава правото да я претендира, при неизплащането й е да има изпълнимо право. Т.е., за да има правото да събира дължимата издръжка принудително, е необходимо, признаването на това право от съда. Това допълнително обезпечаване на дължимото поведение, не следва да се тълкува в тежест на ответника – т.е. той да е дал повод за завеждане на делото. Ето защо, в конкретния случай, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските за адвокатски хонорар, направени от ищеца, следва да останат в негова тежест.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка с одобрена спогодба по гр.д. №191/2018г. по описа на РС-Сл., като:

ОСЪЖДА Т. К. М. , ЕГН: **********, от гр.Сл., ул.“**, да заплаща на детето А.Т. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц. Д. В., с ЕГН **********, от гр.*** ежемесечна издръжка, в размер на 230.00 (двеста и тридесет) лева, считано от 16.05.2023 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на настоящото решение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Т. К. М. , ЕГН: **********, от гр.Сл., ул.“**, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Сл., сумата от 129,60 (сто двадесет и девет лева и 60 ст.) лева за дължима се за производството държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от узнаването му от страните.

Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________ 4