Определение № 4136 от 04.09.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4136 гр. София , 04.09.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110131634 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 10163 от 04.06.2021 г. /с дата на пощенско клеймо 31.05.2021 г., с която от името на СП. КР. СТ., ЕГН ********** против „............., са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 150 вр. с чл. 262 КТ, чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, чл. 222, ал. 1 КТ и чл.

224, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6464,53 лева, представляваща дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г. ; 2/ сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.; 3/ сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е останал без работа и 5/ сумата от 2260,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г., 10 дни през 2019 г. и 8 дни през 2020 г.

Съдът намира, че исковата молба, в частта относно иска с правно основание чл. 150 вр. с чл. 262 КТ и относно иска с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, е нередовна и на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности. Във връзка с иска с правно основание чл. 150 вр. с чл. 262 КТ, следва да бъдат дадени указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни претенцията си за положен и незплатен от работодателя извънреден труд, като посочи твърдения в исковата молба извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., дали е положен през работни дни, през 1 официални празници или през дните на официалните празници. Във връзка с иска с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО да посочи изрично периода, за който счита, че работодателят му дължи обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.

Независимо от гореизложеното и за процесуална икономия, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника в производството.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Ищецът е направил искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи посочени в исковата молба, което е основателно и следва да бъде уважено.

Страните са направили искания за допускане събиране на гласни доказателства в настоящото производството, чрез разпит на по двама свидетели, при режим на довеждане, във връзка с установяване на обстоятелства относно полагания от ищеца извънреден труд през заявения в исковата молба период и във връзка с явяването на работа от страна на същия, през времето, за което ответникът твърди, че ищецът е бил в неплатен отпуск, които са основателни и следва да бъдат уважени.

Искането на ищеца да бъде допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, при режим на призоваване, а именно: Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград – г-жа .............., следва да бъде оставено без уважение, доколкото не е конкретизирано, с оглед обстоятелството, че не се сочат конкретни обстоятелства се цели да се установят в производството, чрез разпита на този свидетел, респективно какво би било значението им за правилното решаване на спора между страните в настоящото производство.

Ответникът е направил искане да му бъде издадено съдебно удостоверение по силата на което да се снабди от НАП със справка относно подадената от ответното дружество към НАП информация, свързана с осигуряването на ищеца, което е допустимо и следва да бъде уважено.

Следва да бъде разглеждане на делото. насрочено открито

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

2 съдебно заседание за

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 10163/04.06.2021 г.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни претенцията си за положен и незплатен от работодателя извънреден труд, като посочи твърдения в исковата молба извънреден труд, положен през периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., дали е положен през работни дни, през официални празници или през дните на официалните празници.

УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни претенцията си с правно основание чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, като посочи изрично периода, за който счита, че работодателят му дължи обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА В ЦЯЛОСТ И В

СРОК ИСКОВАТА МОЛБА В ТЕЗИ ЧАСТИ ЩЕ БЪДЕ ВЪРНАТА, А

ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ТЕЗИ ИСКОВЕ – ПРЕКРАТЕНО.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2021 г. от 11.45 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника за периода от м.09.2018 г. до 10.08.2020 г. по силата на сключен трудов договор. Твърди, че за месец март 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва обстоятелството, че е ползвал неплатен отпуск през месец март 2020 г. в размер на 7 работни дни. Твърди, че за месец април 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва обстоятелството, че е ползвал неплатен отпуск през месец април 2020 г. в размер на 20 работни дни. Твърди, че за месец май 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва обстоятелството, че е ползвал неплатен отпуск през месец май 2020 г. Твърди, че за месец юни 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение, като оспорва да е получил полагащото му се трудово възнаграждение срещу подпис. Твърди, че за месец август 2020 г. не е му е изплатено в цялост дължимото трудово възнагражение. Поддържа, че от страна на работодателя не му е заплатено, дължимото от последния обезщетение за временна неработоспособност през м. юли 2020 г., в размер на 288 лева. Твърди, че за периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г. е положил 568 часа извънреден труд, 3 както следва: през месец юли 2019 г. – 144 часа; през месец август 2019 г. – 80 часа; през месец септември 2019 г. – 72 часа; през месец октомври 2019 г. – 64 часа; през месец ноември 2019 г. – 48 часа; през месец декември 2019 г. – 8 часа; през месец февруари 2020 г. – 32 часа; през месец март 2020 г. – 8 часа; през месец май 2020 г. – 56 часа и през месец юни 2020 г. – 56 часа.

Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му е изплатено полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на отработеното време, като счита, че полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 2260 лева, за полагащи му се 35 дни платен годишен отпуск за 2018 г. /17 работни дни/, 2019 г. /10 работни дни/ и 2020 г. /8 работни дни/.

Поддържа, че на основание чл. 222, ал. 1 КТ, при уволнение поради намаляване обема на работа, ищецът има право на обезщетение, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, което твърди, че е в размер на 2500 лева и не му е заплатено от работодателя.

Моли се, се уважаване на предявените искове и за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6464,53 лева, представляваща дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г.; 2/ сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.; 3/ сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е останал без работа и 5/ сумата от 2260,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г., 10 дни през 2019 г. и 8 дни през 2020 г.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените за разгелждане в настоящото производство искове. Ответникът не оспорва, че през периода м. септември 2018 г. – 10.08.2020 г., страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 22 от 10.09.2018 г., по силата на който ищецът заемал при ответното дружество длъжността „Директор“. Оспорва се, че ответното дружество дължи на ищеца претендираното с исковата молба незаплатено трудово възнаграждение за периода м.03.2020 г. – м.08.2020 г. В тази връзка се поддържа, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за периода от м.март 2020 г. до месец юли 2020 г., е изплатено от работодателя, с изключение на дните, през които ищецът не се е явявал на работа, поради ползван разрешен от работодателя неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ. Оспорва се обстоятелството ищецът 4 да е полагал извънреден труд през време на действие на сключения между страните трудов договор. Оспорва се, че работодателят е възлагал на ищеца полагането на извънреден труд, било в работни дни, в почивни дни или на официални празници. Оспорват се и претенциите с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, като се оспорва, че на ищеца се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в твърдения в исковата молба размер. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски в настоящото производство.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 150 вр. с чл. 262 КТ, чл. 162 ал. 3 КТ вр. чл. 40, ал. 5 КСО, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6464,53 лева, представляваща дължими и неизплатени суми за трудово възнаграждение за месеците март 2020 г., април 2020 г., май 2020 г., юни 2020 г. и август 2020 г.;

2/ сумата от 8449,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.; 3/ сумата от 288,00 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за временна неработоспособност за месец юли 2020 г.; 4/ сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение при уволнение поради намаляване обема на работа за времето, през което работникът е останал без работа и 5/ сумата от 2260,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 35 дни, от които 17 дни през 2018 г., 10 дни през 2019 г. и 8 дни през 2020 г.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че през периода 10.09.2018 г. – 10.08.2020 г., страните в настоящото произвдство са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 22 от 10.09.2018 г., по силата на който ищецът заемал при ответното дружество длъжността „Директор“.