Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 562 от 17.09.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1195/2025
Вид
Решение № 562
Подписан
17.09.2026
В сила
17.09.2026
Състав
Бонка Дечева, Атанас Кеманов, Ваня Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002101195 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 7980/27.12.2024г. на М. С. Н., чрез процесуалния си представител адвокат К. Б. от АК-Перник и касационна жалба вх. № 8002/30.12.2024 г. на С.

И. Ц. и В. И. Ц., чрез процесуалния им представител И. Б.-Ц. от АК-София, срещу решение № 349 от 10.11.2024 г. по в.гр.дело № 396/2024 г. на Пернишкия окръжен съд.

М. С. Н., обжалва въззивното решение, в частта му, с която като е отменено първоинстанционното решение №2 от 01.03.2024г. по гр.д.№116/2023г. на Районен съд – Трън, са уважени предявените от С. И. Ц. и В. И. Ц. срещу касатора, положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки от правото на собственост върху празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***, при граници на парцела от изток - парцел ***, от запад - улица, от север - парцел *** и от юг - парцел ***, а по кадастралния план е отреден имот с планоснимачен № ***с площ от 307 кв.м. при граници: от изток - имот планоснимачен № ***на наследници на В. К., от запад - улица, от север имот с планоснимачен № ***на наследници на М. С. Ц. и от юг - имот с планоснимачен № ***на И. С. Ц. и е отменен на основание чл. 537 ал.2 ГПК нотариален акт № 114 том I, рег.

1

№ 155, дело № 128/2002 г. на нотариус В. М. при РС - Трън за общо 1/4 идеална част от собствеността.

С. И. Ц. и В. И. Ц. обжалват въззивното решение, в частта му, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 2 от 01.03.2024 г. по гр. д. № 116/2023 г. на Районен съд – Трън, са отхвърлени предявените от касаторите срещу :

- И. М. С., М. М. С. и С. М. С. положителни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ищците притежават по 1/8 идеална част за всеки /1/4 идеална част общо/ от правото на собственост върху дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел ***, кв. ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, при граници: наследници на С. Ц., Л. В., улица и М. М. ; отхвърлено е искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 161 том I, дело № 237/1989 г. на районен съдия Б. М. при ТРС ;

- М. С. Н. : положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32кв.м., представляващ парцел ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965г. ; негаторен иск с правна квалификация чл.109 от ЗС за осъждане на М. С.

Н. да премахне незаконно изградената ограда в парцел ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965г.

В касационната жалба на М. С. Н., са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговото отменяване, в обжалваната му част, и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.

Ответниците по касационната жалба – С. И. Ц. и В. И. Ц., чрез процесуалния представител адвокат И. Б.-Ц. от АК-София, са депозирали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който са изразили становище за неоснователност на касационната жалба.Претендират присъждане на направените в производството разноски.

В касационната жалба на С. И. Ц. и В. И. Ц. са изложени доводи за неправилност на постановеното въззивно решение, в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени изцяло със законните последици.

В срок е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. С. Н., чрез процесуалния си представител адвокат К. Б. от АК-Перник, в който се оспорва касационната жалба на насрещната страна и се изразява становище за правилност на въззивното решение в тази му обжалвана част.

С постановеното определение №731/17.02.2026г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : следва ли въззивната инстанция да обсъди 2 всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани па делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че наследодателите на страните по делото са били съсобственици на спорните имоти, като след смъртта на общия им наследодател С.

Ц. К. /починал на 21.03.1967г./ неговите деца са инициирали делба, като е било образувано гр. д. №152/1968г. по описа на Трънски народен съд. Съгласно приложена скица от 05.06.1969г. в имот №***са били обособени три парцела: ***, *** и ***, които към настоящия момент имат изменена номерация, но като площ и разположение са идентични на имотите обособени по време на съдебната делба.Установено е, че наследствените колена са били четири : Н. С. Ц. /починал на 05.07.1988г./ с наследник внука си ответника М. С. Н., М.

С. Ц./починал на 01.12.1992г./ с наследници ответниците И. М. С., М. М. С. и С. М. С., Л. С.

Т./починала на 05.03.1999г./ с наследници К. М. А., Й. М. Т. и М. М. К., и И. С. Ц. /починал на 04.11.2007 г./ с наследници С. И. Ц. и В. И. Ц..

С решение №139/21.12.1970г. от допуснатия за делба имот са образувани три дяла, а съделителите са били четирима на брой, всеки с по 1/4 идеална част, поради което имотът е счетен за реално неподеляем, поради което са изнесени на публична продан: парцел *** с намиращата се в същия къща, парцел ***, заедно с намиращите се в същия кошара и плевня, както и парцел *** - празно дворно място. Установява се, че единственият имот реално изнесен на публична продан е парцел ***по плана на [населено място], общ.Т.

С решение на ИК на ОНС, гр.Трън от 25.08.1980г. за купувач на парцел ***- празно дворно място по плана на [населено място], окр. П. е определен И. С. Ц., като за продажбата не бил съставен нотариален акт или договор за покупко-продажба на недвижим имот, нито постановление за възлагане на недвижим имот.Определената продажна цена е била внесена на 02.10.1980 г. от И. С. Ц., съгласно заверително писмо от същата дата. Впоследствие наследодателят на ищците И. С. Ц. се е снабдил с документ за собственост на парцела на основание извършена обстоятелствена проверка по наследство и давностно владение по нотариално дело № 120/2002г. на нотариуса при ТРС, обективирана в нотариален акт № 106 том 1 рег.№ 147 дело № 120/2002 г. на нотариус при ТРС, като собствеността върху този имот не е оспорена в производството.

Констатирано е, че спорна е собствеността на останалите два съсобствени имота - *** и ***, за които се твърди, че се ползват единствено и само съответно от И. М. С., М. М. С. и С. М.

С. и преди това от техния наследодател М. С. Ц. - за имот *** и от М. С. Н. и преди това от неговите наследодатели С. Н. С. и Н. С. Ц. - за имот ***.

Посочено е, че ищците са изложили твърдения, че и трите имота са използвани първоначално от бащата на ищците И. С. Ц., а след неговата смърт /2007г./ и до настоящия момент и от ищеца С. И. Ц..Правният си интерес от воденето на иска са мотивирали с твърдението, че през лятото на 2022 г. в имот *** се е нанесъл един от съсобствениците ответникът М. Н., като е заявил на С. И. Ц. да изнесе личните си вещи от имота, а през майюни 2023г. е поставил и ограда между двата парцела, както и с наличието на издаден нотариален акт за собственост на основание наследство и давностно владение върху 3 поземлен имот с площ 290 кв.м., за който по регулационен план на [населено място] е отреден парцел ***, кв. ***, при граници на парцела от изток - парцел ***, от запад - улица, от север - парцел ***и от юг - парцел ***.

Въпреки наличието на влязло в сила решение за делба, с което страните в настоящото производство са признати за собственици на двата спорни имота, ищците, обосновават правния си интерес за предявяване на установителни искове за собственост против останалите ответници И. М. С., М. М. С. и С. М. С. с наличието на издаден констативен нотариален акт за собственост по отношение на дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел ***, кв. ***.

Посочено е, че по делото е категорично установено, че И. С., М. С. и С. С. владеят парцел ***, кв. ***и са ограничили достьпа на останалите страни до него.

Във връзка със събраните по делото гласни доказателства е прието, че не следва да кредитират показанията на свидетеля С. К. С., според които при извънсъдебната подялба преди смъртта на един от братята - Н. С. Ц., се е приело, че сестрата Е. С. Т. няма претенции по отношение на наследствените имоти - предмет на делото, тъй като тя рано се пренесла да живее в [населено място], които изявления не кореспондирали с останалите показания на този и другите свидетели за евентуалното доброволно разделяне на имотите между братята.Със свидетелските показания, както на ищеца, така и на ответниците едностранно е установено, че И. С. Ц. и впоследствие С. И. Ц. са ползвали фактически и без прекъсване и имот ***, заедно със С. Н. С. /починал на 09.11.1994г./, респективно ответника М. С. Н..

Показанията в тази насока са подкрепени от събраните писмени доказателства - жалби във връзка със собствеността и ползването на имота, както и изложените твърдения и от самия ответник М. С. Н. в отговора на исковата молба.

Прието е, че не е установено ответникът М. С. Н., респективно неговите наследодатели, да са придобили по наследство и давностно владение недвижим имот, представляващ празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***.От събраните писмени и гласни доказателства е установено, че ищците С. И. Ц. и В. И. Ц. са собственици на по 1/8 идеална част от процесния имот, представляващ празно дворно място от 290 кв.м., за което е отреден парцел ***, кв. ***.

Прието е, че наследниците на М. С. Ц. - И. М. С., М. М. С. и С. М. С., се явяват единствени собственици на недвижим имот, представляващ дворно място от 318 кв.м., за което по регулационен план е предвиден парцел ***, кв. ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда, на твърдяното от тях основание - наследство и давностно владение.Този извод е основан на база събраните по делото свидетелски показания, в т.ч. и на тези на свидетеля М.К..

По иска за признаване за установено по отношение на М. С. Н., че С. И. Ц. и В. И. Ц. притежават правото на собственост върху заградената от М. С. Н. част от поземлен имот, с площ от 32 кв.м., представляващ парцел ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], Т. община от 1965 г., 530 кв.м., е прието, че съгласно заключението на вещото лице границата между парцели ***и *** в кв. ***не е изменяна.Има изменение между сега действащия план и предходния план.Тази промяна е извършена с влизане в сила на новия 4 сега действащ регулационен план.Към парцела на М. С. Н. няма придадени части от друг парцел и не се дължи уреждане на регулационни сметки.Промяната е извършена по силата на новия регулационен план.От тези изменения се променя и реалната площ на притежавания от ищците имот.Съгласно т. 5 от заключението на вещото лице измерената на място ограда между т. 1 и 3 е поставена по регулационната линия между двата УПИ по сега действащия план, поради което няма навлизане в имота на ищците, нито нарушение на регулационната граница между двата имота, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.