Решение № 12464 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12464 гр. С., 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110107149 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от "Топлофикация С." ЕАД срещу П. С. Д. за заплащане на следните суми, а именно: сумата от 4038,90 евро - главница за използвана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ****, кв. Я., бл. **, вх. *, ет. първи над партер, Аб.

№: *****, за периода от 05.2023г. до 04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 17.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 395.53 евро - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 30.01.2026 г., сумата 30.60 евро- главница - за дялово разпределение за периода от 05.2023г. до 04.2025г., ведно със законната лихва за период от 17,02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 7.12 евро - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 30.01.2026 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на 1 общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Д. е подал отговор на искова молба, с която оспорва изцяло предявените установителни искове за главница от 4038.90 евро за топлоенергия и 30.60 евро за дялово разпределение за периода м. 05.2023 г. - м. 04.2025 г., ведно с претендираните лихви, както по тяхното основание, така и по размер.

Ответника твърди, че макар да е собственик на топлоснабдения имот, жилището е било напълно необитаемо през целия исков период. Поради това реално не е консумирана топлинна енергия и начислените суми не отговарят на действителното потребление. Твърди се, че процедурата по отчитане е била нарушена от страна на топлопреносното дружество – ответникът никога не е бил уведомяван за датите за отчет, не му е искан достъп до уредите в имота и не са поставяни съответни обявления в сградата. Изтъква, че начисленията са правени само на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, без да е извършван реален отчет на топломерите.

Освен това ответникът посочва, че преди завеждането на делото е липсвала каквато и да е комуникация с ищеца – не са му изпращани и не е получавал фактури, покани за плащане или уведомления за дължимите суми.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже 2 положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т. е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Представен е Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 168, том I, рег. № 3031, дело № 187 от 03.08.1999 г. на нотариус с рег. № 034, действащ в района на СРС, като се установява, че П. С.

Д. е придобил собствеността върху апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „Я.“, бл. **, вх. **, ет. първи над партер като прехвърлителите П. Д. П.ев и Ж.Г.

П.ева са запазили пожизнено право на ползване върху имота.

Видно от представения препис от Удостоверение за наследници с изх. № 481 от 14.06.2000 г. /л. 15/, издадено от община Средец, П. Д. П.ев е починал на 18.05.2000 г. и е оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга Ж.Г. П.ева и децата си Д. П.ева Т. и ответникът П. С. Д..

Видно от служебно извършената справка НБД „Население“ Ж.Г. П.ева е починала на 16.02.2011 г.

От представения като доказателство по делото договор №**** от 25.10.2001 г., сключен между „Далсия” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „Я.“, бл. **, вх. *, * и *, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

По делото са представените и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители в гр. С., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Топлофикация С.” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

3

Като доказателства по делото са приети справки за използвана топлинна енергия, от които се установява, че задълженията за абонат с инсталация № **********, са както следва: за периода от месец май 2023 г. до месец април 2024 г. са в общ размер на 2705,78 лв., а за периода от месец май 2024 г. до месец април 2025 г. са в общ размер на 3885,49 лв.

Доколкото запазеното правно на ползване върху имота на Ж.Г. П.ева и П.

Д. П.ев е погасено със смъртта им и обстоятелството по отношение наличието на правото на собственост не се оспорва от ответника, съдът намира, че същото и безспорно между страните.

Следователно между страните безспорно се установява, че е налице възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за процесния имот и за процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от „Далсия” ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно 4 заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за периода от м.05.2023г. до м.04.2025 г., размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки възлиза в размер на 4038,89 евро, до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявения размер от 4038,90 евро, следва да се отхвърли като неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от м.05.2023г. до м.04.2025 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 30,60 евро.

Така искът се явява основателен и доказан в пълен размер.

По исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.86,ал.1 ЗЗД:

Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

За процесния период са приложими ОУ на "Топлофикация С" ЕАД от 2016 г., публикувани през м. 07. 2016 г. и влезли в сила през м. 08. 2016 г. /арг. от чл.150 ,ал.2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат 5 обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на "Топлофикация С" ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за отчетните периоди 2023/2024 г. и 2024/2025 г., мораторната лихва се полага за периода от 15.09.2024 г. до 30.01.2026 г., върху главницата от 4038,89 евро и служебно изчислена от съда, задължението възлиза в размер на 714,10 евро, предявената претенция за мораторна лихва е в по-нисък размер на 395,53 евро. Поради което сумата от искът следва да бъде уважен до размера на претендираната сума от 395,53 евро.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото производство.