Определение № 783 от 18.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 783 гр. София, 18.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Атанаска Китипова

Вера Чочкова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601008 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Н. А., служебен защитник на осъдения С. К. А., против определение №4038 от 04.08.2025г., постановено по чнд №3587/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, не е изследвано и взето предвид цялостното поведение на осъдения, който е дал достатъчно доказателства за поправянето си. По време на изтърпяване на наказанието осъденият е награждаван четири пъти, не е наказван, режимът му за изтърпяване на наказанието е изменен на „общ“, провежданата корекционна дейност е имала позитивно влияние, той има положително отношение и е съдействал на администрацията. Твърди се, че оставянето без уважение на искането е в противоречие със задължителната съдебна практика в ППВС №7 от 27.06.1975г., изм. с ППВС№7 от 06.07.1987г.

Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за УПО.

САС в настоящия състав, след като се запозна с жалбата, доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок, от лице с 1 активна процесуална легитимация за това, по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

Осъденият А. е постъпил в Затвора гр.София на 09.03.2022г., изтърпява наказание, определено по нохд №2566/2018г. на СГС, за срок от 7 години лишаване от свобода, наложено за престъпление по чл.152, ал.4 от НК.

До 19.05.2025г. е изтърпял всичко 4 години, 6 месеца и 29 дни, остатъкът от наказанието е бил 2 години, 5 месеца и 1 ден. Производството пред СГС е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, в този срок се е поправил, като се оспорва доклада в частта, че не са постигнати целите на прогресивната система. В доклада за оценяване на осъдения във връзка с промяна на режима е изразено становище, че той не показал положителна промяна, награждаван е четири пъти, не е наказван, няма конфликти и е с положително отношение към администрацията.

Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана поради липса на достатъчно и категорични доказателства за изпълнение на втората предпоставка по л.70, ал.1 от НК, което е установено от документите. Съгласно доклада не са изпълнени целите на наказанието, има дефицитни зони, поради което съществува риск от извършване на друго престъпление, ако лицето бъде освободено.

В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска от рецидив е понижена от 55 на 48 точки, отчетени са дефицитни зони – отношение към правонарушението, образование и обучение, междуличностни проблеми, умения за мислене.

Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента осъденият А. не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на средни стойности на риска от рецидив от 48 точки, като се 2 отчете, че намаляването от 55 на 48 точки е за срок повече от 4 години обща корекционна работа, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.

Предпоставката да е изтърпял повече от половината на предвидения по чл.70, ал.1, т.2 от НК срок, безспорно е налична, видно от справката от Затвора, но не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата. Съгласно изготвения доклад, все още липсва основание да се приеме, че е настъпила трайна и необратима нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения. Рискът от рецидив е среден, рискът за обществото не е непосредствено, но заради контролираната среда, корекционно-възпитателната работа не е приключила, има общо четири групи дефицити. Изрично е посочено от администрацията на затвора, че за постигане на заложените в плана на присъдата в цялост е необходимо работата с него да продължи, препланирането е от 15.05.2025г. и заложените цели със срок от една година. Доводите в жалбата, че не е било съобразено цялостното поведение на осъдения са неоснователни, защото съдът е съобразил всички позитивни промени, но предвид стойностите4 на риска от вреди и рецидив в рамките на средните и непреодоляването на зоните на дефицит правилно е приел, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по делото. Поведението на осъдения и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично становището на съда по тези въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав. Конкретно са били обсъдени цялостното поведение на осъдения и необходимостта индивидуалната корекционна работа да продължи до преодоляване на дефицитите и постигане на набелязаните в плана на присъдата цели. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че първоинстацинонният съд обосновано е отказал уважаване на молбата Затова настоящият състав също приема, че действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна, устойчива и необратима нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън 3 границите на затвора, каквато е необходимо да бъде доказана съгласно задължителната съдебна практика, цитирана в жалбата.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №4038 от 04.08.2025г., постановено по чнд №3587/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на С. К. И. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4