Решение № 5417 от 22.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5417 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц„А З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от Ц„А З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110205796 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от С. Г. Л. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-003754/22.03.2022 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени кумулативно административни наказания “глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който твърди, че НП е незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че не е участвал в твърдяното ПТП на въпросната дата и място, нито го е напуснал.

Сочат се процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно моли за прилагане на чл. 28 ЗАНН, в случай, че се докаже извършеното административно нарушение. Моли за отмяна на НП изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител - адвокат П. К., която поддържа жалбата и представя писмени бележки в тази насока. Пледира за отмяна на НП и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП – СДВР - редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител.

1

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.04.2021 г. около 18:45 в град София, по бул. „Акад. Иван Евстатиев Гешов“ с посока на движение към бул. „България“ жалбоподателят С. Г. Л., с ЕГН: ********** управлявал личния си лек автомобил, марка „Волво”, модел “ХЦ 90“, с рег. № CB **** AB и срещу блок 122, поради отклонение на дясно по платното за движение реализирал ПТП с движещия се от дясно лек автомобил марка и модел „BMW X5” с рег. № CB **** BB, управляван от свид. Ц., след което напуснал ПТП, като не спрял да установи нанесените щети и не изчакал пристигането на контролните органи от МВР. В тази връзка втория участник подал сигнал на тел 112.

Вследствие на подадения сигнал, на 13.04.2021 г. екип на ОПП - СДВР посетил местопроизшествието и мл. автоконтрольор С.К. съставил протокол за ПТП, в който изложил обстоятелства съобразно твърденията на свид. Ц..

Докладна записка по случая е подадена от мл. автоконтрольор Е.В.. Била попълнена и декларация от свид. Ц.. Бил призован собственика на лекия автомобил с рег. № СВ **** АВ - С. Л., който написал и подписал декларация във връзка с изложените от свид. Ц. твърдения, в която отрича да е участвал в ПТП, което напуснал и изобщо да е удрял автомобила на последния.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по изготвената докладна записка и приложените към нея документи, при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 060208/02.03.2022 г срещу жалбоподателят, че е осъществил нарушения на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, връчен на жалбоподателя на същата дата. При предявяването на акта жалбоподателят Л. е вписал възражение - изразено несъгласие. В законоустановения срок по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило допълнително възражение.

Въз основа на АУАН, административно-наказващият орган е издал атакуваното НП на 22.03.2022 г., връчено на 06.04.2022 г., а жалбата е подадена на 20.04.2022 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: гласни доказателства - показанията на свидетелите Ц.Ц., Ц„ Ц., писмени доказателства - Протокол за пътнотранспортно произшествие, заедно със скица; Справка-картон на водача;

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Докладна записка за съставяне на протокол за пътно-транспортно произшествие; Декларация за обяснение по случая, Сведение за пътно-транспортно произшествие.

Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията на свидетеля Ц.Ц., и прецени, че показанията му са пълни, последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага своите преки и непосредствени възприятия относно съставянето на акта и показанията на същия се явяват източник на пряка доказателствена 2 информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.

Относно показанията на свидетел Ц„ Ц., чийто автомобил е участвал в пътно-транспортното произшествие, съдът частично кредитира само относно факта, че е бил участник. В частта, че другият участник е жалб. Л. и че същият е бил „ лъхал на алкохол“ са факти, които не кореспондират с приложените писмени доказателства по делото, поради което съдът ги намира за неотносими.

Всички доказателства са еднопосочни относно фактите, като липсва каквото и да е противоречие между тях, поради което не се налага задълбочен анализ на същите.

За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни доказателства.

Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимно лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем

(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

По същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган - свидетел Ц.Ц. на длъжност „младши автоконтрольор“ към СДВР, ОПП-СДВР, с което е спазен чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2 от ЗДвП и съгласно т. 1.3.2. от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., а НП е издадено от „определено от министъра на вътрешните работи” длъжностно лице - началника на група 03 Сектор „Административно обслужване” при ОПП- СДВР, с което е спазена разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и съгласно т. 3.6 от цитираната заповед.

Съдът обаче установи, че е налице съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

3

АУАН не е издаден в тримесечния срок от момента на установяване на извършителя на административното нарушение. В случая, същият е създаден на 02.03.2022 г., макар за контролния орган да е било ясно кой е извършителя на административното нарушение още от 13.04.2021 г. В тази връзка съдът намира, че е налице нарушение на тримесечния срок за съставяне на АУАН и поради което НП следва да бъде отменено, тъй като незаконосъобразно.

На следващо място съдът установява и нарушения на материалния закон.

По отношение нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:

Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължава водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая се поддържа с НП, че жалбоподателят С. Л. поради отклонение на дясно, т.е предприемайки маневра е реализирал ПТП с лек автомобил марка„BMW X5” с рег. № CB **** BB, който се движел плътно в дясно, т.е създал е опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях и е осъществил ПТП.

Според настоящият съдебен състав, от установеното от фактическа страна по делото, единствено безспорно се доказа, че е било осъществено пътнотранспортно произшествие (ПТП) съгласно дефиницията по § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП ( събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети), в което е участвал лек автомобил „BMW X5” с рег. № CB **** BB, доколкото на същият са били причинени материални щети.

Същевременно обаче в АУАН, съответно НП, липсва елементарна фактическа обстановка, от която да може да се направи извод за наличие на соченото конкретно нарушение, неговото авторство и вината на нарушителя.

Не се събраха никакви доказателства, че жалбоподателят С. Л. е управлявал лек автомобил марка „Volvo“, модел „XC90 с рег. № CB **** AB на посочената дата и място, както и същия да е предприел маневра, с която е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, поради което и съдът прие за недоказано същият да е осъществил нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна. При липса на обективната страна, е безпредметно да се изследва субективната. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП

По отношение нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “Б“ от ЗДвП.

4

Със съставения на жалбоподателя АУАН му е било вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.”б” от ЗДвП. Разпоредбата се прилага, когато се е осъществило ПТП и в следствие на него има пострадали хора, и нарушителят не остава на мястото на ПТП до престигане на представители на МВР. В конкретния случай не е налице да има пострадали лица или наймалкото жалбоподателят С. Л. да е напуснал ПТП, поради което неправилното използване на правната норма, е довела до това, че жалбоподателят не може да разбере какво нарушение му се вменява да е извършил и така е нарушена възможността за адекватно и пълноценно организиране на защитата му.

В тази връзка, съдът счита, че са налице съществени нарушения на материалния закон, които водят до незаконосъобразност на НП и то следва да бъде отменено изцяло.

Отделно от изложеното, с оглед липсата на доказано авторство за нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, е невъзможно да се вмени във вина какво и да е нарушение по чл. 123 от ЗДвП на жалбоподателя, поради което НП се явява и неправилно.

Воден от горното, съдът намира, че НП трябва да бъде отменено изцяло като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Само за пълнота на изследването, в случай, че административното нарушение беше установено, то приложение не може да намери чл.28 ЗАНН, тъй като в чл. 189з от Закона за движението по пътищата е наложена забрана за прилагането му.

При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, като намира същата за основателна. С оглед на фактическата и правна сложност на делото и нормативната уредба за възнаграждение на адвокатското представителство, както и с оглед представения договор за правна защита и съдействие, който се явява и доказателство за плащане на договорената сума, съдът намира, че сумата от 500 лв. се явява съответна и следва да бъде заплатена от АНО – Столична дирекция на вътрешните работи на жалбоподателя.